Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2008 11:55 - Поетите на Blog.bg 1
Автор: krassko Категория: Забавление   
Прочетен: 5729 Коментари: 10 Гласове:
2

Последна промяна: 24.05.2016 06:22


              
              
              ПРИНЦЕСИТЕ  НА  ЦАРЕВЕЦ  


  Те наистина са принцеси. 

Поетичните принцеси на старопрестолния град.

Имам удоволствието да Ви ги представя.
                         


   image 
 Автор: inamay
       
         
                        Срещали сте я в пустинята на болката и разочарованието от хората, които сте обичали. Защото пустинята това е тя. В пустинята няма пътища и пътеки. Но в плетеницата от метафори може да намерите вашата поетична пътека. И тази пътека ще  ви заведе до кладенеца на любовта, до оазиса на чувствата скрити дълбоко в сърцето. Това са вашите чувства.

               
  Ноктюрното на пътя

Не ми се вярва да е край
не съм си мислила дори,
че може тъй да свършва пътя…
с край, от който не започва нищо,
единствено самотна белота на цвете,
поникнало, за да не може да повярва,
може би,
че може да живее в път със край…
На края има спиране
и връщането е измислено
още, когато някой архитект
е слагал щрихите с върха на молив
и със замаха на увереност,
че тези щрихи ще са точно път.
Защо тогава има край?
За да открие някой цветето?
Ти, който си достигнал край,
какво видя? каква бе мисълта ти?
За края в този край или за връщане?
Бих искала да се намери още някой,
открил в природата на край,
пресътворяването на едно единствено…
на цветето, което не повярва,
че е поникнало, за да е край… на пътя…
  http://inamay.blog.bg/viewpost.php?id=224453
      

                           
                           
image
 Автор: evchet0

                      Познавате и нея. Кой не познава любовта, или поне не си е мечтал за нея. Обич и страст в един свят от мечти, който прави денят ни различен. Едно докосване до струните, които раждат мелодията на нашия живот. Понякога и завиждам, защото някъде там край стените на Царевец тя е открила вълшебното изворче на любовта. Изворчето, което ни дарява всеки ден по глътка радост, щастие и любов. 


    С теб света е различен

И отново летя сред мечтите ,
пазя в себе си всичко добро ,
всяко зрънце от щастие скрито ,
без обиди , без болка и стон ...
                      
И отново към тебе се връщам ,
в моят свят те допуснах с любов ,
всеки спомен с усмивка прегръщам ,
всяка дума и поглед и зов ...
                      
И отново мечтите ме водят ,
и отново ми дават криле ,
как ли иначе щях да живея ,
ако в този свят  нямаше теб ...


   http://evchet0.blog.bg/viewpost.php?id=223339

                   
                       

31.08. 08 - Дъщерите на Орфей

 

                                    
                                                                                                                                                                                                                                                                           
Кой не е писал стихове и кой не е изливал 
 водопад от чувства на белия лист. Но малко 
 са тези, които с написаното предизвикват 
 бури в душите ни и остават завинаги 
 в сърцата ни.                                     
                                                                                            
 Някъде там сред забулените в облаци 
 върхове на Източните Родопи са върховете 
 на поезията. Тръгнете по пътечката нагоре 
 и може би ще срещнете дъщерите на Орфей. 
 Те са  някъде там... 
 
 Но те са и тук между нас всеки ден.
 Колко от нас са открили очарованието 
 на думите, мелодията и картините,
 които ни рисуват от години.
 Това са те, дъщерите на Орфей в Blog.BG.         
            
                                                                                                                                                                                                                       
                                                                                                                  
                                                                                                                                                                                                                                
                                                                                                        
          ESEN    
                
      image
     
Автор: esen
                                                                                                                                                                                                                                                         

   Кафе и вино                         
                                                                     

                                                                                     
Бях чаша, бях вино, олтар.
Бях бучката захар в кафето.
Ти пиеше с толкова чар,
че всичко политна в небето.


И виното сякаш така
във мойто сърце се премести.
Отпиваш от там ти сега, 
но глътките днес не са чести.                      
                                                                    

Ето, че вътре кипи
таз буйна, лудуваща течност.
Без захар кафето изпих,
на дъното беше - далечност.                
  
                         

                       

       Отлетели птици   




За тебе съм приключил епизод,
забравено, прекършено желание,          
узрял, уханен и откъснат плод,        
преминатото вече изпитание.         
                                                                       

За мене ти остана си мечта             
и сбъдвана и будеща вълнение       
залязваща, красива светлина        
все още живо, смело вдъхновение.        
                                                                          
     
Живеем тихо, кротко, ден за ден,           
а в спомените ни блестят искрици.       
Какво е бъдното без теб и мен,        
без влюбените, пълни с жар зеници?       
                                                                                   
Без любовта тъй сив ще е денят             
и в нощите ще бродят лунатици... 
Два силуета сляти във съня,
две смели, но далеко отлетяли птици.             
                                                                        
http://esen.blog.bg                                 
                                                                                                                    

                            
                              




          WONDER    
                                                                                                                                                         


        Поток през времето


Сурови са дълбоките куплети-
на моя дух добър рефрен,
през прокълнатите поети,
от нишката на Пол Верлен
чертая в шепите надежда
с четиристишния Вийон 
и само паяжинна мрежа 
звучи подобно камертон 
след тишината на отрада, 
сред думите на Едгар По, 
по стъпките към "Ел Дорадо" 
и всяко земно пиршество. 
След залезите романтични, 
стаени в сричка на Бодлер, 
след всичко преходно, себично 
ще грабна вихрено Превер. 
От гласните Рембо ще скочи  
и може би ще ме съзре- 
в едно невидимо поточе 
през устните на Маларме.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

http//wonder.blog.bg/viewpost.php?id=225690                                    
                                                                                                                                                     
                                                                                                                                                                                                                                             

          
          Звездни  ветрове 



Когато в теб дълбоко покорена
една река се втурва да твори 
и пясъците жадни на колене 
се молят на свещените води, 
прибоят ще прескочи утринта ми 
и в приказка дъха ти ще вплете. 
Ще имаш бряг оттатък вечността ми.
И огън от доброто ми сърце. 


Когато ме поискаш, ще се сбъдваш-
от сън и красота пресътворен, 
и споменът, обречен на оскъдица, 
ще ти припява онзи стар рефрен- 
цигулков от сълзите на пороя, 
неистов от кипежа на кръвта, 
нирванен от пътека на покоя,
безумен от гърмежа на страстта. 


Когато прерисуван от въздишки, 
пречистен и катарзисно-отвян 
ще грабнеш от душата ми най-чистия, 
най приказния ласкав блян, 
тогава ще се сбъднем, ще се слеем 
в най-сетното, най мъдрото небе.  
И само бурята ще ни възпее, 
защото ще сме звездни ветрове.

http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=228327
                                                                                                                                                     
                                                                                                     
                          
                    
                                *      *      *                       
                                                                                                    
Това не е класация и нека никой не се чувства 
пренебрегнат. В градината на Поезията има 
място за всички. И всички са равни.
Започнах от старата Столица, защото 
от някъде трябваше да се започне. 

Избора е случаен. Представям стихове на поети, 
които са ме "грабнали" в момента. 
Започнах с 80 блога, но сега следя над 200.  
Искам да събера на едно място, едни 
от най-хубавите неща които сте написали. 
Може би след време това ще спомогне  
за издаването на един сборник с "Избрани"
стихове на поетите от Blog.BG. 
Благодаря на всички които ме подкрепят.                                                                                                                                                                
                                                                                                                 
                                                                                                           
                                                                                                      
silencemurmur - Ай, Krassko!

Голям комплимент за поетесите на блога! Кавалер си. Пък редица от тях го заслужават.
Silence

2.
krassko - Всички заслужават 
Дано ми стигнат комплиментите :)))
Че инак лошо ме чака. :)))
 
 
3. lidis - Птици
Поетите блогерски са кат птиците-
kрасиви ,в непрестанен полет.
не кичат на ,,избрани" жиците
А скромно чакат свойта пролет ...

Благодаря ти , krassko !
Дай им пролет ! 
4. anastasiia - Идеята ти е чудесна!:)
Наистина има много стойностна поезия в blog.bg...
А и тези стихове, които си подбрал в поста, са много добри!...
Поздрави!:)
 
 
5. vishnichka - Поздрави и от мен ,
чудесно начинание , нещо като избрани , да знаем къде да търсим ...
Благодаря !
 
 
6. esen - Трогна ме до сълзи!
За мен е голяма чест! Благодаря ти!
 
 
7. krassko - esen
За мене беше чест. Много исках Янко Димов да пише за Вас двете, защото е изключителен поет, преводач и най добрия редактор на поезия когото познавам. Но...той е в планината, някъде над Батулия. Нямах избор и написах това, което почувствувах докато четях стиховете Ви.
 
 
8. kosara2008 - ...,
трогващ жест към всички пищещи жени!!!!!!!!!!!!поздравление лично за теб...а чрез теб...на Янко, освен редактор е и моя слабост...:)))- от години:)-, радост е че го споменават и Тук!...успех в начинанието...
/от една не-поетеса...в лични страници/:))))-
- kosara2008
02.09 14:25
Благодяря. Ще предам поздравите.
  


14.09 10:26 - Пантера с перо

             

Гъвкава и изящна. Силна и красива. Планината е нейният дом. Пещерите са нейната страст. Но тя е наранена и затова е опасна.Няма да я срещнете. Не можете да я видите.  Защото тя е сянка в ноща. Сянка на птица в полет. Тя е дъгата между слънцето и морето. Картината, която всеки е нарисувал в сърцето си.

Не можах да я видя. Но вървя по стъпките. Разчитам следите. Бисерна нишка в Блог.БГ. Направете го и Вие.


              
adiveil

  

                Нощ

 
Щом затворя очи, мигом всичко се скрива-
избелелите дни се насищат със цвят.
Досега беше всичко в душата ми сиво,
а виж как се роди един пъстър свят!

Топла, нежна мечта ме погали със длани
и нощта като в сън оживя и запя.
Беше мойта душа цяла в огнени рани,
а виж как е красива и горда сега!

Аз не мога да спя и рисувам картина
с непозната луна и далечни звезди.
Нещо в мойта душа безвъзвратно отмина,
но не плача, защото до мене си ти!
 



                * * *

 
Художнико, да беше ме познавал,
когато бях дете и нямах нищо,
а всеки ден по нещичко раздавах
и всеки ден в сърцето си разнищвах

най-простички надежди и събития!
Когато падах, ала всяка рана
за мене беше мъничко откритие
и болката геройски бе презряна!

Да беше ме видял, когато можех
да съм добра и да обичам всички
и с дни по детски силно се тревожех
за падналата от дървото птичка.

Ако тогава ме познаваше наистина-
преди страха от болки и контузии,
би плакал днес отчаяно, неистово
за мене, рисувачо на илюзии!

 
              Защо 


Не знам защо те няма в моя ден!
Нали това бе нашата присъда?
Не трябваше ли ти да бъдеш в мен
и като сянка аз във теб да бъда?

Защо сега следите ни са две-
нали един бе пътят и една- следата!
Животът ли безшумно ни отне
на дългата разходка красотата?

Животът ли реши, че ти и аз
ще бъдем две разминати вселени?...
Но извървяното остана в нас
и с теб сме вече адски уморени.



              Гара


Тук вече няма кой да ме посрещне.
Стоим на гарата- багажът ми и аз.
Вали ни дъжд и сигурно сме смешни
на хората, минаващи край нас.

Стоим и чакаме. Какво? Съдбата?
Навярно тя сега е в някой влак
и сигурно чертае, мисли, смята,
но не на мен- на други дава знак.

И по-добре! Така поне ще зная,
че никой не решава вместо мен.
Така поне ще мога да мечтая,
че в моя град се връщам някой ден,

че тук любими хора ще ме чакат,
ще ме посрещнат с топлина и смях,
а аз ще сляза като в сън от влака,
за да им върна взетото от тях.



              Завръщане


Прибирам се. Посреща ме дъждът,
студен като сърцето ми разбито.
Не искам да ме помни този град
или защо се връщам да ме пита.

Изминаха години. Много прах
от чужди градове по мен полепна.
Дали се лъжех, но щастлива бях -
зелени стихове в съня си шепнех.

Но днес се връщам. Тихо. Мълчешком.
И спомени ме парят в тишината.
Прибирам се, но вече нямам дом -
заключена и чужда е вратата му.


 
http://adiveil.blog.bg/





 
Автор: krassko
 
1. esen
- Прекрасни стихове! Благодаря, че ...
17.09 00:34
Прекрасни стихове! Благодаря, че ги представяш и насочваш към тях!:)
 
 
- esen
17.09 23:54
Това са малките ми радости. А стиховете наистина са прекрасни. Бях зашеметен когато ги открих. В тях е разказан един живот. И се моля на Бог продължението да е щастливо.

   

                  
22.09 02:41 - ЕСЕННИ ЛИСТА




 Категория    П О Е З И Я 


Есенни листа обагрени в топли цветове.
В забързания ден често ги подминаваме.
Затова ги събрах за Вас. 
Есенен букет на Blog.bg.




          ЕСЕННО ПРИЗНАНИЕ

Нарисувах те - в циганско лято
с  приказни багри и жълти листа
Нарисувах  те  -  целият  в злато ,
скрит във сърцето ми - тайна мечта.

http://lidis.blog.bg/viewpost.php?id=236297




                                                           Есен
                                                     

Есенно време е вън,
ситен дъждец мокри земята.
В кал потъна ореховия пън и
паднали вече, затрупаха го листата.

Пеят клоните на липата,
щом през тях вятъра минава.
Безмилостно той й взе листата
и гола тя остана.

Под облаци слънцето наднича,
но не може тъй силно да изгрее.
По улицата гладно куче тича и
търси място да се сгрее.


Пътник незнаен крачи по шосето -
с голяма чанта в ръката.
Плаче ли, плаче небето и
сълзите му падат на земята.

Борчетата високи, зелени -
люлеят се бавно и те.
И клоните им уморени -
галят студени ветрове.

Над полета и гори
царува есента.
И скоро по високите планини
ще блесне светъл снега.

      2005г.


http://sunflower555.blog.bg/viewpost.php?id=236288




              ...като през есен   

Най-тъжната от всички есени започва,

Прокарва нокът по гръбнака ми,

За да ме накара да изтръпна

И да се свия още по-навътре във черупката си.

Няма ме. Дори за

себе си.

Заключих пролет под калъфката си,

за да си лягам всяка вечер с чувството,

че студът навън

не е студът отвътре.

Но не се получи -

намери ме носталгията

по отминалото слънце

и скръбта постла

килим в душата ми,

която заприлича повече

на дървена кутия

с шест страни,

заровена в земята,

със камък върху нея

- да я кичи,

И ето днес - приличам повече на смъртник,

отколкото на старото

момиче ...

http://brumbrumm.blog.bg/viewpost.php?id=235784



       Есенно подстригване 

Есен и вятър за рижи разходки -
рижи, рижи, ръждиви.
Горе луната се прави на лодка -
рижа, лъже лъжлива.

Есен, размахала дълги ръкави -
стриже, стриже...пожари.
Листата летят  - къдрави, прави -
виж ги, виж ги - кинжалени!


Есен и вятър, листа до луната -
реят се, реят - гореят.
Капки търкалят щастливи стъклата -
плачат ли? Смеят се! Пеят! 


http://martiniki.blog.bg/viewpost.php?id=235987




           Есен  

на
monna

Избухнаха красиви цветовете -
фонтани от разлистени лъчи.
Лулите си запалиха поетите.
Унасяха се сънните треви.

Красивото разстеля си пътека
и слязоха звездите между нас.
Подпалиха дъба с червена дреха.
Политнаха стобагрени пегаси.
 

Помахаха ятата с нежен ритъм.

Дъждовно сви гвездо над нас дъга.
Усмихнаха се ветровете-скитници
и разтанцуваха безброй листа.

http://wonder.blog.bg/viewpost.php?id=235875

 


Тагове:   BG,   Blog,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг

1. krassko - li4kata
25.08.2008 13:54
Обещаха да има. Но докато го направят ще има в блога ми всеки понеделник.
цитирай
2. krotalka - Добра идея,
25.08.2008 16:05
внимавай да не те обявят в пристрастие към определени поети.
цитирай
3. krassko - krotalka
25.08.2008 19:22
Сигурно ще има недоволни. За да няма място за упреци реших, че ще е добре да започна от старата столица. Тук има няколко автора, които заслужават да са между първите представени, но за тях ще поканя хора които наистина могат да го направят компетентно и авторитетно. И с необходимото уважение. Винаги съм твърдял че в блога има място и за сериозни неща.
цитирай
4. breeze - Добра идея...
27.08.2008 05:54
А доброто трябва да се подкрепя.
За да го правим силно.
Да, ще има винаги грешки...
да, но те са човешки!
цитирай
5. krassko - breeze
27.08.2008 22:27
Благодаря за подкрепата.
цитирай
6. анонимен - до сега не се сетили !
27.08.2008 23:36
Поезия ,като категория има и в африканските блогове.но в блог .бг преоритет и в класации и в избрани имат само произведения ,в които се псува задължително и да са написани на жаргон по закон !
Аз се улавям ,че често започнах не да мечтая ,а да псувам!!!Може би това е промиване на мозъци !!!
Връщане към вулгарното и циничното без мярка !
Браво Краско !
цитирай
7. krassko - lidis
28.08.2008 00:18
Аз живея с мечтите си и вярвам, че много неща ще се променят след време. Ще се променят към по добро. Прекалено много стойностни хора има във виртуалния свят и затова съм твърдо убеден, че промените тук ще дойдат много по рано, отколкото в реалния свят
цитирай
8. cucu - Идеята -
28.08.2008 00:22
перфектна!!!
цитирай
9. krassko - cucu
28.08.2008 00:47
Възвожно е да е така . Времето ще покаже. За автора е по добре да го представи някой друг. Но това е трудна и отговорна задача, защото освен че трябва да прочетеш всичко което е написал, но трявба да избереш от стиховете тези които са най характерни. А това е не само доста труд, но и голяма отговорност. Няма да е лесно.
цитирай
10. cucu - Абсолютно съм съгласен!
28.08.2008 00:53
Нагърбваш се с тежка задача. Но пък е интересна и предизвикателна. И не се притеснявай от недоволните ;))))
Успехи!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassko
Категория: Изкуство
Прочетен: 1183683
Постинги: 572
Коментари: 4622
Гласове: 17554
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031