Поетите  в  Blog.bg


            СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

                         alidora


Представям ви една “спяща” красавица и стиховете и от преди повече от година и половина. Започнала да публикува стихове в блога от самото му създаване. Разочарована от  “почитатели” и “доброжелатели” изтрила всичко написано... И започнала да пише отново. Много неща може да загуби човек през живота си, но таланта никой не може да му отнеме и “добронамерени” съветници не могат да го отклонят от поетичния му път.

Но сега Принцесата е заспала. Дали е отхапала от “отровната” ябълка. Ще дойде ли Принца да я събуди ?  Нека тихо, на пръсти да надзърнем в “Къщата на виртуалната Alidora”

Автор: alidora

16.06.2006      ПРИЯТЕЛ

Не бях изплакала сълзите, но ги изживях,
преглъщах ги - нали големите не плачат,

 прегърбих се под всеки малък грях,
изгубих повече от детските играчки.

Такава ме намери - там във буквите,
превърната на стих и непозната,
а после нарисува новолуние
и в приказка ми подари Земята.

И аз ти вярвах, исках мили думи,
какво от туй, че феи вече няма,
по-истинско остава всяко тръгване
с един приятел, взел от мойте рани.

 

 

21.06.2006     НЕ БЯХ ГОТОВА

 

Не бях готова!
Не и за това!
Съблече ме с очи,
плени ме с шепот.
От изток
вместо изгрев притъмня
и засъбирах
късчета от светло.

А бях жена,
съвсем обикновена.
Не чаках принц,
не вярвах в Любовта.
Присмях й се,
с отричане на пленник,
и царствено 
изгубих се в съня.

Не бях готова!
Тя ме връхлетя!
Със твойте ласки
ме изпепели,
разкъса ме, 
а после ме събра.
Недей Любов!
След тебе ще боли.

 

12.07.2006     ЦЕЛУНА МЕ ЛЯТО

 

Днес ме целуна лятна усмивка,
шеметно топло във мене разля,
сплете косите ми в слънчева плитка
и ме облече във бели цветя.

Днес съм гореща, с шепи - жарава,
знам, че ме чака морският бряг,
тръпнещо вик съм, писък и врява,
тръпнещо жива съм, лято съм чак.

Днес ще живея с огнена сила,
слънце ще бъда, море и вълна,
днес ще съм лятна, гореща и дива,
днес съм човек, а утре - следа.

 

24.07.2006     КОГАТО ТРЪГВАШ

 

На път, когато тръгваш те боли
за всяко близко име и лице,
когато тръгваш, пак ще завали,
но твоя капка някъде ще спре.

На път, когато тръгваш не плачи,
сълзите само парят и горчат,
търси по пътя другите очи,
които болката ще заглушат.

На път, когато тръгваш замълчи
и вятърът посока ще ти каже,
последно пак назад се обърни
и после, ако трябва бягай даже.

На път, когато тръгваш остави
след себе си, дори една следа
и някой скитник с нея ще спаси
своята изгубена душа.

 

14.11.2006       НЕ ЗАКЛЮЧВАЙ

 

Не заключвай! Ще  се върна отнякъде,
пак ранена, кървяща, сама.
Ще си дойда със стария вятър,
непотърсил във мене жена.

Не заключвай! Легни до прозореца,
моя дъх във стъклата ще спи.
Ще го пазиш, самотен и молещ
да потънеш във мойте очи.

Не заключвай, а прошка поискай,
само дума прати във нощта.
Не заключвай, а чакай и искай,
щом се върна, заключи ме в дланта.

 

.

 

22.11.2006        ТЪРСИХ ТЕ

 

Снощи те търсих в дъждовните капки,
толкова слаба съм, просто жена,
търсих очите ти, пак да ми кажат,
колко за теб съм красива, ЕДНА.

Снощи те исках, та чак ме болеше,
толкова слаба съм, ласка ми дай,
болката силно, много кървеше,
болка да бъдеш начало и край.

Снощи се молих, запалих свещица,
пак да съм горда, силна сама,
но си откраднал от мене частица,
тази, която ме прави жена.

 

30.11.2006         ЩЕ...

 

Ще те срещна след много години,
на завоя на прашния път,
ще протегна ръце, да те имам,
ала тези ръце ще кървят.

Ще поискам само целувка,
забранена и грешна за мен,
а после със устни напукани
ще ме скрие самотния ден.

Ще те срещна, дори да е болка,
знам, изпуснахме всички слънца,
аз обичам силно и много,
аз обичам, но ти не разбра.

 

02.12.2006       ОТ УТРЕ

 

Очите ми - звезди от две вселени
от утре ще са сребърно-студени
и цялата ще бъда от кристали,
в леда не може огън да се пали.

Ръцете ще изгонят всяка ласка,
от утре ще съм вещица със маска,
ще бродя по скалите над страстта,
от вятъра ще бъда по-сама.

Сърцето ми - рубинен къс от цяло
ще се покрие със снежно наметало,
от утре ще съм ледена кралица,
но още днес е и съм топла жрица.

 

10.03.2007      ДИВА КОТКА

 

Ще дойда на пръсти,
смирена и кротка,
на твоето рамо
ще положа глава,
не искай сърцето
на дивата котка,
когато гальовна
нокти прибра.

Ще дойда безшумно,
покорна и мила,
за твоята ласка
ще протегна ръка,
не искай душата
на дивата котка,
когато чаровна
при тебе поспря.

Ще дойда за малко,
нежна и топла, 
жадна за обич.
И свил рамена,
не искай живота
на дивата котка -
тя е красива
на свобода.

 

 

http://alidora.blog.bg/


Всеки понеделник представям поетите от Блог.бг

Прекрасна е тази спяща красавица! Дано се завърне при нас......и съм сигурна, че ще е още по "красива в своята свобода"!

Много приятна изненада отново ни направи krassko

Наистина стиховете са прекрасни. Но още по прекрасно е чувството когато откриеш такава красавица да я носиш няколко дни в сърцето си докато я покажеш.

Поздравления за спящата красавица !

Отдавна я чета , много добра е !