Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2008 03:13 - Поетите в Blog.bg 8
Автор: krassko Категория: Забавление   
Прочетен: 3479 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 13.01.2009 11:06



Поетите в Blog.bg 

 Скритата река 


             indi

Скритата река на поезията и любовта. Водите и текат ту забързани и игриви, ту тихи и спокойни. Годишните времена и времето са застинали в един миг, който продължава вечно. Мигът, който пазим в сърцата  си и никога не можем да забравим.     

Няма възраст за Поезията и Любовта. 
Поезията ни дарява любов. 
Любовта ражда живот. 
А реката тече, дни, векове, хилядолетия...



image
Автор: indi 
         


 Среща с Любовта




 Вчера видях Любовта
- с два бастуна и плетена шапка,
в две набръчкани вече лица
на един дядо със своята бабка.

Той й отваряше чантата -
да прибере рецептурната книжка,
тя му оправяше шала
с уморена и кротка въздишка.

Усмихнати, нещо си казаха -
гледайки се в очите
и дори не ме забелязяха
как им запомням чертите.

После, бавно отминаха
хванати под ръка...
На бастуните - здрава и силна
се подпираше с тях Любовта. 


Обичай ме неволно

 

Обичай ме неволно - без да искаш!
Калейдоскопно ме разгръщай във очите си!
А любовта ти - като бяла,чиста риза
-да ме обгръща.Да усетя,че е истинска.

Аз мога всичко да посрещна смело.
Сърцето ми е защитено от разбиване
с най-мощната секюрити система-
"Затворено до правилно разбиране".

За да го сложа в топлите ти длани,
ще трябва с тях света ми да обърнеш.
Изгубя ли се в лабиринт от рани,
да можеш да ме спреш и да ме върнеш.

Да овладяваш северния вятър
да не разсипе златото в косите ми,
да ме засмееш с всеки тон на лятото
и криптограми да четеш в очите ми.

Обичай ме неволно и безмилостно
и аз ще те обичам - без обжалване.
С най-чистата любов-като живота истинска
от луда страст и нежност разлюляна.

Скитнице, Любов...

 

На прага ми се спъна, скитнице Любов
и срещу ябълка - сърцето си ти дадох.
Макар да знаех, че ще се отровя,
в безпаметно блаженство от греха отхапвах.

А тази стара циганка - Нощта,
вретеното си завъртя в косите ти
и с най-дългата си нишка тъмнина
около тебе ме завързва и оплита.

От шепа жар по устните ти тръпни
душата ми сега изгаря кладно
и тръгвам след номадските ти стъпки
- за глътка лудост и за нежност жадна.

Вземи ме с тебе, скитнице Любов
във табора на страстите си южни!
Дайретата ти огнени отронват
екзалтни звуци в нощи теменужени.

От мене просиш, скитнице Любов,
а ме превръщаш в жалка просякиня
- да замръквам във очите ти бездомни
и от ръцете ти да прося милостиня

 

Късен ренесанс

 

Две чаши, музика и свещи.
И ние с тебе- с празните очи.
Поканили сме Старата на среща
и всеки в своя тишина мълчи.

Уж рано е, а филмът вече свърши
и тъмен е небесният екран.
" Бе хубав филм!- отрони Тя -
И тъжен... От трима ни блестящо изигран! "

" По- хубава си сякаш от преди! " -
ти каза и смутено се усмихна.
" По- мъдър и добър си станал ти..." -
отвърнах. И отново стана тихо.

И само педя въздух ни дели,
а неми са различните вселени.
Тя каза : " Ще вървя! Но си постойте вие...
Защото късно е, а аз съм уморена.

Пък моят дом от вас е тъй далече...
А бях на службата си до последно...
За друго нямам сили вече,
но децата ви поне ще гледам..."

И тръгна си. А ние с теб мълчим.
И сякаш нямало я е на тази среща.
Не помня... Плакахме ли с теб на този филм?...
Две празни чаши,тишина и догорели свещи.

 

 

Върни ме там, Морфей!

 

Сънувах как говорим със теб по телефона.
Разказвахме си тайни за глухата вселена.
И смеехме се нещо, но за какво не помня...
Аз нещо ти разказвах, ти пееше за мене...

И слушах прималяла, пригласях замечтано,
любовните ти думи, топлият ти глас,
дъхът ти как ме гали, когато замълчано
очакваше да чуеш какво ще кажа аз.

И беше тъй красиво! Въздухът трептеше
в премреженият поглед на нощната ми лампа.
Не виждах как светът край мене се въртеше,
как с нос опрян в стъклото подслушваше луната.

Но вятър ли среднощен в кабела се спъна,
захласната звезда ли в завивките ми падна,
та в тъмната си стая внезапно се събудих
и връзката прекъсна... Край мене беше хладно.

Върни ме пак, Морфей! Върни ме във съня ми!
Там някой ме обича. Там някой ме очаква!
Там той за мене пее и има да се чуди
къде ли съм отишла... Върни ме там обратно! 


 Снежинка
 

Отронена от облак закъснял -
прошепнал кондензираната зима,
се спускам бавно над града заспал
рисувайки тъга необяснима.

Нощта поема крехката ми същност
в индигови, безплътни шепи
и скрепя заскрежените ми пръсти
към прозорец неспокойно светещ.

Невидима зад тънкото стъкло
обгръщам с поглед сведената стая.
Един човек във своето кресло
за моето присъствие не знае.

Не знае за прозрачните ми мигли,
които по лицето му танцуват,
как тръгвам с ирисният прилив
и в дълбините на душата му потъвам.

А там красиви светове са скрити
и чисто е в душата му- до бяло.
Само стилните гравюри по стените
напомнят, че го е боляло.

Той знае шифъра на Любовта.
И посветен е в тайни съкровени.
В ръцете му сърцето на света
тупти обичано и защитено.

С тревоги нови чака го денят.
Обгръщам го със нежността си бяла,
щастлива, че във краткия си път
със него във очите съм живяла.

Изправя се и бавно приближава.
В невидимото ми лице опрял глава,
дъхът му през стъклото ме стопява
и бавно стичам се - като сълза.



  
 

 Хронично

 


В очите с непреплувано море,
с усмивката облечена накриво,
една тъга с изтръпнали нозе
понякога във мен се свива.

На времето в прокъсания джоб
последното парче небе държа  -
билет за нова серия живот,
в която ще умея да летя.

Умората по вените пълзи.
В облакопис поличбите си сричам.
Ранено слънце в шепите ми спи
и топъл дъжд през пръстите се стича. 


 
Ако те няма



Ако те няма,сигурно ще се справя
с това себеотричане-
да си наложа да те забравя
и колко съм те обичала.

Как гласа ти се е сливал
с всички звуци в душата ми,
как във всичко съм те откривала
и съм те очаквала отвсякъде.

Ще забравя как ме е греело
слънцето през очите ти
и колко съм била смела
и луда в мечтите си.


Завръщане в себе си




Избяга времето по хълма на мечтите.
В подножието му спирам  като пред прозрение..
Една след друга късам от косите си
звезди,откраднати  през лунно затъмнение.

Отвързвам от очите  отражения
на влюбени слънца и на луни,
разкриващи безсънни откровения
и приказки, в които ме боли.

От раменете ми се смъква плащеницата
извезана от мамещи химери.
По себе си оставам и съм никоя

преди в болезнен миг  да се намеря.

На рамото ми плачат ветровете,
които се отказах да догоня.
Изтривам с длан последната сълза
на цветето, което е обречено да помни.

Напипвам в мрака спрялата си същност
и се завръщам - сляпа от вина.
И чувствам как  отново ме прегръща
тиха, благодатна тишина.

 


Хиромантия

Нека целуна дланта ти
с всички линии разкривени,
които чертаят съдбата ти
и пътечката,по която дойде при мене!

Нека целуна тази,
която любовта ти предрича
-на нея място да си запазя
за едно лудо обичане!

Ще целуна онази - силната,
с която към себе си ме притегляш,
с която ме закриляш и имаш,
с която моята длан променяш.

И нежната ще целуна,слабата,
която те прави раним,
за която от своята линия давам,
за да бъда за тебе значима.

Ще целуна и най-важната
която живота ти очертава.
Искам да ти покажа,
как с дъха си я продължавам.

И като белег всяка целувка
ще пази нашето минало,
ще кодира всички чувства,
за да помниш,че ме е имало.

 



Сън в мелодия за латерна



Пунктирана от немите звезди,
нощта в прозорците ми се наведе.
Очакван сън очите ми плени,
прегърна ме и тихо ме поведе...

... Косите ми събираха конфети
и фойерверки пръскаха искри
сред звуците на пееща латерна
във лунапарк от детските мечти.

В средата- пъстра въртележка
примамливо завърташе света.
На корпусът й светеше табелка
с едва разчитащо се: "... Любовта" .

Качих се и намерих свое място,
земята хукна в цветни светлини.
На устните ми смееше се лято
и птици пееха във моите очи.

А с всеки кръг, по- силно се въртеше.
Латерната премина във кресчендо.
Насечен, въздухът през зъбите свистеше
и подът сякаш плъзна се под мене.

В неясен полет паднах на земята
и миг преди да ослепея, го видях:
" Това не е..." - в табелата позната,
почти изтрило се пред: "... Любовта".

Но пееше проклетата латерна,
земята продължаваше да се върти-
потънала в очите ми до черно...
Залитайки, по нея продължих.

И някъде във мрака я усетих -
една повеждаща ме, топла длан.
До слънце пред очите ми просветна,
преглътнах хрипът в гърлото ми спрян.

И я видях - безмълвна и смутена,
в ръцете си поела ми света;
крепейки го, вървяла е до мене
невидима и тиха - Любовта.

Да! Беше сляпа! Хубава и бяла...
Преди завинаги да се разминем,
очите си на мене беше дала,
за да успея в мрака да я видя...

Видях я. И разбрах какво е тя.
Не се разсипва в празнични конфети.
Не е атракция с латерна Любовта
и името й по табелите не свети.

А в някой ъгъл чака кротко
да я погледнем с нейните очи.
Не идва да се впише във живота ни,
а личната ни самота да сподели...

И...
......................................................

Часовникът пронизващо звъни,
съня ми свива в трепкаща мембрана.
Събуждам се с прогледнали очи
и знам, че вече време е да стана.

От радиото плисва песена
и чайника със дъх на мента свири:
" Любов, губи се, но така,
че винаги да те намирам! " ...


Слънчоглед


На слънцето пред огнената власт
земята тръпне цяла покорена
и природата запява сякаш с глас,
но в лицето не посмява да го гледа.

Единствен,слънчогледът всеотдаен
се взира в него с тихо съзерцание.
И слънцето го милва благодарно
- затрогнато от неговото обожание.

Но вечер,щом започва да залязва
и бавно в хоризонта се стопява,
с главица клюмва слънчогледат и отказва
да приеме неизбежната раздяла.

Той чака с трепет утрото да дойде
и нежните лъчи да го целунат,
до корените си да се почувства горд,
че със слънцето роден е да общува.

Така и аз във теб се взирам,
на слънцето в очите ти съм в плен,
а няма ли те - влюбено заспивам
и чакам да изгрееш в моя ден.





http://indi.blog.bg/

                   *   *   *

Всеки понеделник представям поетите от Блог.бг



 



Тагове:   BG,   Blog,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bizcocho - :)дочаках и авторката:) благ...
28.12.2008 03:24
:)дочаках и авторката:)
благодаря ти,красско!:)
цитирай
2. miaa - За любовта няма възраст. . . . важ...
28.12.2008 07:24
За любовта няма възраст....важното е да има обич в душите ни.. Поздрави!!!
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Така си е
28.12.2008 13:08
Моята майка е на път да умре от любов. Баща ми почина преди четири месеца в ръцете й и от тогава се боря за живота й, но с променлив резултат. Преди да почине татко тя бдеше като орлица върху него, тичаше за лекарства и поликлиники като млада булка. Сега често не помни какво ми е казала преди 5 мин., трудно ходи и е повечето време на памперси.Имам чувството, че той я тегли от отвъдното, защото не може без нея, тя сякаш иска да го последва, а аз съм се запънала и не я пускам, понякога се чудя дали постъпвам правилно, но не мога друго яче.
цитирай
4. apka - Za lubovta nqma vuzrast
28.12.2008 18:17
pri nqkoi ne ocelqva a pri drugi do kraq na dnite i razcyvtqva...
Mnogo dobre go e kazala indi!
Blagodarq Krassko!
цитирай
5. indi - :)
29.12.2008 02:08
Отново благодаря за вниманието!:) Радвам се, че ти допадат нещата ми!:) Благодаря ти!:)
Светли и обични дни ти желая!:)
цитирай
6. martiniki - да,
29.12.2008 09:49
индиана заслужава внимание!
цитирай
7. deninosht - !:)
30.12.2008 09:13
реката тече
..........................

!!!

veseli praznitci!:)
цитирай
8. mamas - Инди...
31.01.2009 17:12
Първата, чиито стихове прочетох в нета и се влюбих в тях. Изборът си заслужава!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassko
Категория: Изкуство
Прочетен: 1183693
Постинги: 572
Коментари: 4622
Гласове: 17554
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031