2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 5001 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2009 11:06
Поетите в Blog.bg
Скритата река
indi
Скритата река на поезията и любовта. Водите и текат ту забързани и игриви, ту тихи и спокойни. Годишните времена и времето са застинали в един миг, който продължава вечно. Мигът, който пазим в сърцата си и никога не можем да забравим.
Няма възраст за Поезията и Любовта.
Поезията ни дарява любов.
Любовта ражда живот.
А реката тече, дни, векове, хилядолетия...
Автор: indi
Среща с Любовта
Вчера видях Любовта
- с два бастуна и плетена шапка,
в две набръчкани вече лица
на един дядо със своята бабка.
Той й отваряше чантата -
да прибере рецептурната книжка,
тя му оправяше шала
с уморена и кротка въздишка.
Усмихнати, нещо си казаха -
гледайки се в очите
и дори не ме забелязяха
как им запомням чертите.
После, бавно отминаха
хванати под ръка...
На бастуните - здрава и силна
се подпираше с тях Любовта.
Обичай ме неволно
Обичай ме неволно - без да искаш!
Калейдоскопно ме разгръщай във очите си!
А любовта ти - като бяла,чиста риза
-да ме обгръща.Да усетя,че е истинска.
Аз мога всичко да посрещна смело.
Сърцето ми е защитено от разбиване
с най-мощната секюрити система-
"Затворено до правилно разбиране".
За да го сложа в топлите ти длани,
ще трябва с тях света ми да обърнеш.
Изгубя ли се в лабиринт от рани,
да можеш да ме спреш и да ме върнеш.
Да овладяваш северния вятър
да не разсипе златото в косите ми,
да ме засмееш с всеки тон на лятото
и криптограми да четеш в очите ми.
Обичай ме неволно и безмилостно
и аз ще те обичам - без обжалване.
С най-чистата любов-като живота истинска
от луда страст и нежност разлюляна.
Скитнице, Любов...
На прага ми се спъна, скитнице Любов
и срещу ябълка - сърцето си ти дадох.
Макар да знаех, че ще се отровя,
в безпаметно блаженство от греха отхапвах.
А тази стара циганка - Нощта,
вретеното си завъртя в косите ти
и с най-дългата си нишка тъмнина
около тебе ме завързва и оплита.
От шепа жар по устните ти тръпни
душата ми сега изгаря кладно
и тръгвам след номадските ти стъпки
- за глътка лудост и за нежност жадна.
Вземи ме с тебе, скитнице Любов
във табора на страстите си южни!
Дайретата ти огнени отронват
екзалтни звуци в нощи теменужени.
От мене просиш, скитнице Любов,
а ме превръщаш в жалка просякиня
- да замръквам във очите ти бездомни
и от ръцете ти да прося милостиня
Късен ренесанс
Две чаши, музика и свещи.
И ние с тебе- с празните очи.
Поканили сме Старата на среща
и всеки в своя тишина мълчи.
Уж рано е, а филмът вече свърши
и тъмен е небесният екран.
" Бе хубав филм!- отрони Тя -
И тъжен... От трима ни блестящо изигран! "
" По- хубава си сякаш от преди! " -
ти каза и смутено се усмихна.
" По- мъдър и добър си станал ти..." -
отвърнах. И отново стана тихо.
И само педя въздух ни дели,
а неми са различните вселени.
Тя каза : " Ще вървя! Но си постойте вие...
Защото късно е, а аз съм уморена.
Пък моят дом от вас е тъй далече...
А бях на службата си до последно...
За друго нямам сили вече,
но децата ви поне ще гледам..."
И тръгна си. А ние с теб мълчим.
И сякаш нямало я е на тази среща.
Не помня... Плакахме ли с теб на този филм?...
Две празни чаши,тишина и догорели свещи.
Върни ме там, Морфей!
Сънувах как говорим със теб по телефона.
Разказвахме си тайни за глухата вселена.
И смеехме се нещо, но за какво не помня...
Аз нещо ти разказвах, ти пееше за мене...
И слушах прималяла, пригласях замечтано,
любовните ти думи, топлият ти глас,
дъхът ти как ме гали, когато замълчано
очакваше да чуеш какво ще кажа аз.
И беше тъй красиво! Въздухът трептеше
в премреженият поглед на нощната ми лампа.
Не виждах как светът край мене се въртеше,
как с нос опрян в стъклото подслушваше луната.
Но вятър ли среднощен в кабела се спъна,
захласната звезда ли в завивките ми падна,
та в тъмната си стая внезапно се събудих
и връзката прекъсна... Край мене беше хладно.
Върни ме пак, Морфей! Върни ме във съня ми!
Там някой ме обича. Там някой ме очаква!
Там той за мене пее и има да се чуди
къде ли съм отишла... Върни ме там обратно!
Снежинка
Отронена от облак закъснял -
прошепнал кондензираната зима,
се спускам бавно над града заспал
рисувайки тъга необяснима.
Нощта поема крехката ми същност
в индигови, безплътни шепи
и скрепя заскрежените ми пръсти
към прозорец неспокойно светещ.
Невидима зад тънкото стъкло
обгръщам с поглед сведената стая.
Един човек във своето кресло
за моето присъствие не знае.
Не знае за прозрачните ми мигли,
които по лицето му танцуват,
как тръгвам с ирисният прилив
и в дълбините на душата му потъвам.
А там красиви светове са скрити
и чисто е в душата му- до бяло.
Само стилните гравюри по стените
напомнят, че го е боляло.
Той знае шифъра на Любовта.
И посветен е в тайни съкровени.
В ръцете му сърцето на света
тупти обичано и защитено.
С тревоги нови чака го денят.
Обгръщам го със нежността си бяла,
щастлива, че във краткия си път
със него във очите съм живяла.
Изправя се и бавно приближава.
В невидимото ми лице опрял глава,
дъхът му през стъклото ме стопява
и бавно стичам се - като сълза.
Хронично
В очите с непреплувано море,
с усмивката облечена накриво,
една тъга с изтръпнали нозе
понякога във мен се свива.
На времето в прокъсания джоб
последното парче небе държа -
билет за нова серия живот,
в която ще умея да летя.
Умората по вените пълзи.
В облакопис поличбите си сричам.
Ранено слънце в шепите ми спи
и топъл дъжд през пръстите се стича.
Ако те няма
Ако те няма,сигурно ще се справя
с това себеотричане-
да си наложа да те забравя
и колко съм те обичала.
Как гласа ти се е сливал
с всички звуци в душата ми,
как във всичко съм те откривала
и съм те очаквала отвсякъде.
Ще забравя как ме е греело
слънцето през очите ти
и колко съм била смела
и луда в мечтите си.
Завръщане в себе си
Избяга времето по хълма на мечтите.
В подножието му спирам като пред прозрение..
Една след друга късам от косите си
звезди,откраднати през лунно затъмнение.
Отвързвам от очите отражения
на влюбени слънца и на луни,
разкриващи безсънни откровения
и приказки, в които ме боли.
От раменете ми се смъква плащеницата
извезана от мамещи химери.
По себе си оставам и съм никоя
преди в болезнен миг да се намеря.
На рамото ми плачат ветровете,
които се отказах да догоня.
Изтривам с длан последната сълза
на цветето, което е обречено да помни.
Напипвам в мрака спрялата си същност
и се завръщам - сляпа от вина.
И чувствам как отново ме прегръща
тиха, благодатна тишина.
Хиромантия
Нека целуна дланта ти
с всички линии разкривени,
които чертаят съдбата ти
и пътечката,по която дойде при мене!
Нека целуна тази,
която любовта ти предрича
-на нея място да си запазя
за едно лудо обичане!
Ще целуна онази - силната,
с която към себе си ме притегляш,
с която ме закриляш и имаш,
с която моята длан променяш.
И нежната ще целуна,слабата,
която те прави раним,
за която от своята линия давам,
за да бъда за тебе значима.
Ще целуна и най-важната
която живота ти очертава.
Искам да ти покажа,
как с дъха си я продължавам.
И като белег всяка целувка
ще пази нашето минало,
ще кодира всички чувства,
за да помниш,че ме е имало.
Сън в мелодия за латерна
Пунктирана от немите звезди,
нощта в прозорците ми се наведе.
Очакван сън очите ми плени,
прегърна ме и тихо ме поведе...
... Косите ми събираха конфети
и фойерверки пръскаха искри
сред звуците на пееща латерна
във лунапарк от детските мечти.
В средата- пъстра въртележка
примамливо завърташе света.
На корпусът й светеше табелка
с едва разчитащо се: "... Любовта" .
Качих се и намерих свое място,
земята хукна в цветни светлини.
На устните ми смееше се лято
и птици пееха във моите очи.
А с всеки кръг, по- силно се въртеше.
Латерната премина във кресчендо.
Насечен, въздухът през зъбите свистеше
и подът сякаш плъзна се под мене.
В неясен полет паднах на земята
и миг преди да ослепея, го видях:
" Това не е..." - в табелата позната,
почти изтрило се пред: "... Любовта".
Но пееше проклетата латерна,
земята продължаваше да се върти-
потънала в очите ми до черно...
Залитайки, по нея продължих.
И някъде във мрака я усетих -
една повеждаща ме, топла длан.
До слънце пред очите ми просветна,
преглътнах хрипът в гърлото ми спрян.
И я видях - безмълвна и смутена,
в ръцете си поела ми света;
крепейки го, вървяла е до мене
невидима и тиха - Любовта.
Да! Беше сляпа! Хубава и бяла...
Преди завинаги да се разминем,
очите си на мене беше дала,
за да успея в мрака да я видя...
Видях я. И разбрах какво е тя.
Не се разсипва в празнични конфети.
Не е атракция с латерна Любовта
и името й по табелите не свети.
А в някой ъгъл чака кротко
да я погледнем с нейните очи.
Не идва да се впише във живота ни,
а личната ни самота да сподели...
И...
......................................................
Часовникът пронизващо звъни,
съня ми свива в трепкаща мембрана.
Събуждам се с прогледнали очи
и знам, че вече време е да стана.
От радиото плисва песена
и чайника със дъх на мента свири:
" Любов, губи се, но така,
че винаги да те намирам! " ...
Слънчоглед
На слънцето пред огнената власт
земята тръпне цяла покорена
и природата запява сякаш с глас,
но в лицето не посмява да го гледа.
Единствен,слънчогледът всеотдаен
се взира в него с тихо съзерцание.
И слънцето го милва благодарно
- затрогнато от неговото обожание.
Но вечер,щом започва да залязва
и бавно в хоризонта се стопява,
с главица клюмва слънчогледат и отказва
да приеме неизбежната раздяла.
Той чака с трепет утрото да дойде
и нежните лъчи да го целунат,
до корените си да се почувства горд,
че със слънцето роден е да общува.
Така и аз във теб се взирам,
на слънцето в очите ти съм в плен,
а няма ли те - влюбено заспивам
и чакам да изгрееш в моя ден.
http://indi.blog.bg/
* * *
Всеки понеделник представям поетите от Блог.бг
http://sensation.blog.bg/ - е блокиран о...
За отворените писма и за реакцията на ек...
благодаря ти,красско!:)
Mnogo dobre go e kazala indi!
Blagodarq Krassko!
Светли и обични дни ти желая!:)
..........................
!!!
veseli praznitci!:)
2. Разкази за Котки 1
3. Разкази за котки 2
4. Разкази за котки з
5. Поети от Blog.bg 1
6. Поети от Blog.bg 2
7. Поети от Blog.bg 3
8. Поети от Blog.bg 4
9. Поети от Blog.bg 5
10. Поети от Blog.bg 6
11. Поети от Blog.bg 7
12. Поети от Blog.bg 8
13. Поети от Blog.bg 10
14. Поети от Blog.bg 9
15. Поети от Blog.bg 11
16. Поети от Blog.bg 12
17. Al Green
18. Im in love with you
19. Ain't No Sunshine
20. louis
21. Elle King - Ex's & Oh's
22. Венеция