Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2009 16:59 - Поетите в Blog.bg 9
Автор: krassko Категория: Забавление   
Прочетен: 1950 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 13.01.2009 11:58



 Поетите в Blog.bg 

     Моят живот

         the


                                                                        
                                                                      
        image                                          
                                                        
             Автор: the


      

“И ще се завърне пръстта в земята, 
каквато си е била, а духът ще се върне 
към Бога, Който го е дал” (Екл.12:7). 

Убедени в безсмъртието на душата ни, единствено 
Любовта може да придаде на краткия земен живот 
безкраен вечен смисъл  (eien).

 

                                        
                                                   
Живот 


Живеем, а живота си минава,

пилеем здравето си за пари,
а смисъла-къде е той тогава?
Накрая в гроба всички сме сами.

Живеем, а часовникът тиктака,
отмерва злобно всички наши дни,
а ние-пак пияни от живота
се клатим между радост и сълзи.

Живеем, но дали ще ни запомнят,
или ще бъдем миг от вечността?
А целите ни-те са материални...
къде останаха духовните неща?

Живеем, сякаш ще сме живи вечно,
улисани в(ъв) ежедневен кръговрат,
а бъдещето...то е тъй далечно,
и сякаш, че сами сме в този свят.

Живеем...но какво ли ще оставим,
с какво ще знаят, че били сме тук,
защо поне за миг не се събудим
и не споделим живота си с(ъс) друг?

Живеем, но не мислим за живота,
не мислим и за тези там след нас,
а времето-то няма да ни чака,
и ниже се неспирно час след час.

Живеем, а оплакваме се вечно,
че нямаме това и онова,
желаейки да правим състояния,
тъй бавно....задушихме любовта.

Живеем, а живота продължава,
безкраен океан във вечността,
едни умират, други пък се раждат,
и така ... до края на света.



Един живот

Един живот за нищо ли не стига,
защо е кратък този мой живот?
Един живот - а нищо не постигам
щом в него няма те - любов!

Един живот се ражда и умира,
след него-само хладен гроб,
една любов в сърцето се побира
туптящо още в някой тъмен ров!

Дори и в(ъв) разяденото тяло
от червеи засмукващи плътта
то бие и е още цяло,
но чува го единствено нощта!

Замръзнала в пропукания череп
блещука в тъмното една сълза!
Не искам да умирам, искам да живея,
да вкопча нокти и да изпълзя!

Но нокти нямам, аз съм просто скелет
с(ъс) жадна за живот душа,
лежа в нощта и вече осъзнавам -
не ме обича даже и смъртта!





Жажда за Живот

Снегът вали,навън е люта зима,
а той седи в(ъв) своя скромен дом,
застанал е пред старата камина
и бавно вдига чашата със ром.

Играе огънят в очите му червени,
косите му - опадали листа,
ръцете му - от старост уморени,
поставя пак цигарата в уста.

По кожата му - толкоз много болка,
страдание и мъка се чете.
Самият той не помни вече колко
години минаха от както бе дете.

Но в тялото на тоз самотен старец
все още бие болното сърце
и някак странно,но след толкоз мъка
той още е с усмивка на лице.

Глава извръща и в(ъв) миг застива,
тъй,сякаш някой призрак е видял,
загледан в огледалото едва сега разбира,
кой е и какво е преживял.

Сълзи в очите уморени пак напират,
човекът в огледалото съм аз!
Но някак си не искам да умирам,
копнея за живот,любов и страст!

Копнея аз тепърва да живея,
жадувам да усещам,че съм тук,
и може би...отново да съм с нея,
но не в(ъв) тоз живот...а в някой друг!





Дали


Дали след всички минали години
ще сме безгрижни, сякаш сме деца,
дали след толкоз много болка
ще вярваме все още в любовта?

Дали сега, когато си заминеш
и напуснеш родната земя,
късмета си далече ще откриеш,
дали ще сбъднеш своята мечта?

Дали лицето ми след време ще забравиш,
ще заличиш ли миналите дни,
дали и спомена за мен ще изоставиш
живеейки щастлива...може би?

Дали ще мога аз да доживея
след тази нощ да видя слънцето над мен,
ще мога ли за тебе да копнея
с надежда да те срещна някой ден?

Дали от мъка аз ще се напия
и в чашата ще капят пак сълзи,
дали и любовта си няма да убия,
и да прекърша своите мечти?

Дали ако след време пак се срещнем
ще помня още твоите очи,
или пък двамата с(ъс) теб ще се разминем
и ще продължим по пътя си...сами?!


Скитница

 

Часовникът не спира да брои
и злобно мери всяка наша среща,
транзитно преминаваш пак през мен
и сам оставам в(ъв) нощта зловеща.

Долавям твоя нежен аромат,
леглото още топло е от тебе,
в един момент съм беден-в друг богат,
но в този свят, знам-всичко е до време.

Сега къде си...скитащо дете?
Отново се целуваш с тъмнината,
трещи над тебе мрачното небе-
а тук до мен си легна самотата.

През локви бягаш...търсеща...в дъжда
на своето страдание утеха,
за теб ще съм спасителят в ръжта-
на всяка локва ще постилам дреха.

Залитнеш ли-отново ще съм там
и няма да оставя да пропаднеш-
но тази нощ ще ме оставиш сам,
и нечие сърце пак ще откраднеш.

Къде си днес-мой нежен смъртен грях?
Когато ме погледнеш-ще горя,
заминеш ли-започвам да угасвам
и пепел ставам...щом се уморя.

Знам пак ще дойдеш...някога...в нощта,
аз пак ще пламна-ти ще си заминеш,
дори да криеш сълзите с ръка-
от самотата...няма...да се скриеш!

 

 

Вампир(ка)

 

Някога...когато си далече
заслушай се тогава в тишината,
сърцето ми ще чуеш...то ще плаче,
кървящо ще проклина самотата!

Заслушай се в(ъв) тъжната му песен,
мелодията ражда се в душата,
животът...знаем-никак не е лесен
и идва пак...след радостта-тъгата!

Танцувай с вятъра под ритъма на блуса,
косите си развей-бъди цинична!
Пий от сърцето...тази кръв гореща-
нощта за теб е доста романтична!

Ще падна мъртъв...някъде...далече,
за теб сърца милиони още има,
не си виновна-просто се увлече-
кръвта те стопли-в тази хладна зима!

 


Последна нощ

 

Ела в нощта-с целувки накажи ме,
накарай ме да стена-от любов,
не ме жали любима-изгори ме
и името ми викай в нежен зов!

Люби ме страстно-нека се задъхам,
изпий ми всички сили ти на екс
и щом в(ъв) пот се къпя и се скърша,
ти пак ме накажи-да правим секс!

Дращи ме с нокти-после ухапи ме
и нека да крещя-обезумял,
недей да спираш-силно прегърни ме,
убивай ме-поне ще съм живял!

Дори сърцето ми да спира-ти не спирай,
нали последно тази нощ ще бъдеш с мен,
лети в небето...давай...експлоадирай
и не мисли...за утрешния ден!

 


Вървейки с теб... те губя

 


Щом изгубиме всяка надежда
всички истини свършват до тук.
Малко плахо, но както изглежда
с тебе пак ще живеем на пук.

С тебе пак ще вървим, неизбежно
към далечния край на нощта.
С насълзени очи ме поглеждаш
или просто стоиш на дъжда.

Или гледаш с намръщени вежди
към далечната мрачна съдба,
после ставайки, някак небрежно
и за миг ме докосваш с ръка.

Бавно вятъра гали те нежно.
Ти за него си нощна трева
и настръхвайки, с нова надежда
чакаш с мене да дойде деня.

И зад облачно-розова прежда
Слънчо бавно с лъчите плете
и с усмивка към тебе поглежда,
и нощта от очите краде.

Няма вече луни безнадеждност.
Доживяхме и новия ден.
Ала някога, тъй неизбежно
със деня ще си тръгнеш от мен.

 


Поиска свободата

 


"Да обичаш истински, значи
да дадеш свобода"-е написано-
върху плочката дето ми даде-
на самотно висене орисана.

Хайде спри,...не напомняй за себе си,
нека лъжа се уж, че те мразя,
нека скитам-залъгвайки дните си,
нека стена, проклинам и лазя!

Хайде спри,...не рови в(ъв) душата ми!
Че отново ще пламнат огньове
и отново ще падна в краката ти-
пак безпомощно мил и гальовен.

Хайде стига,...не спирай в сърцето ми-
в него още от тебе боли,
не...не искам отново лицето ми-
да се дави в горещи сълзи!

Хайде тръгвай с последните птици
и със залеза тих над града,
и не кацай по близките жици-
ти поиска...и взе...свобода!

 



       http://the.blog.bg/



Продължавам представянето с поредния поет от Блог.бг.  Уводните думи са коментар на eien към стихотворението “Живот”. Това е единственият коментар от десетки публикувани стихотворения. Но в него е казано всичко, аз нямам какво да добавя. Благодаря на eien.

 

Отново представям поет, чието творчесто е толкова обемно и разностранно и най характерното за него е невъзможно да се побере в един постинг. Подбраното до тук дава бегла представа едва за първата половина от творчеството му публикувано в блога. И въпреки че го правя от доста време, всеки път оставам изненадан, как се променя силата и звученето на стиховете когато са подбрани тематично. За съжаление единици са авторите тук, които се връщат към вече публикуваните си стихове. А би било полезно и сами периодично да публикуват свои избрани стихове.


 *  *  * 


Всеки понеделник представям поетите от Блог.бг






Тагове:   BG,   Blog,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sofiya - Страхотна поезия!
04.01.2009 19:22
Истински разтърсваща! Браво, браво!
цитирай
2. krassko - Това са коментарите от втория постинг
13.01.2009 12:09
1. apka - Прекрасна поезия!
Ако някой ги композира - стават за китара!
Смисъл , съдържание и форма!
Удоволствие ми беше! Не мога да кажа повече. Талантливо реалистично и точна съвременна поезия. Благодаря и на двама Ви!

2. kleopatrasv - Радвам се ,че има такава романтична поезия !

Откровенна и страстна до полуда !Поздравления за шедьоврите !

3. idaaa - Да, доста е обширно неговото тво...

Да, доста е обширно неговото творчество. От доста време чета блога му и с нетърпение чакам нови стихове от него. А и понякога препрочитам някои, които силно са ми въздействали.
Поздрав за подбора, който си направил!

4. zaw12929 - Вълнуващо е ...името къде е?

5. enjoy6 - :))))) Прекрасни са!

Благодаря за удоволствието! Поздрави!

6. troha - Допада ми класичиският стих

Браво на морското момче!
цитирай
3. анонимен - Страхотна поезия
14.04.2009 21:58
Направо нямам думи,такива нежни думи,свързани една с друга...просто е невероятно,това се казва поет-БРАВО:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassko
Категория: Изкуство
Прочетен: 1183711
Постинги: 572
Коментари: 4622
Гласове: 17554
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031