2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. bojil
9. vidima
10. milena6
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Прочетен: 3121 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2009 11:58
Поетите в Blog.bg
Моят живот
the
Автор: the
“И ще се завърне пръстта в земята,
каквато си е била, а духът ще се върне
към Бога, Който го е дал” (Екл.12:7).
Убедени в безсмъртието на душата ни, единствено
Любовта може да придаде на краткия земен живот
безкраен вечен смисъл (eien).
Живот
Живеем, а живота си минава,
пилеем здравето си за пари,
а смисъла-къде е той тогава?
Накрая в гроба всички сме сами.
Живеем, а часовникът тиктака,
отмерва злобно всички наши дни,
а ние-пак пияни от живота
се клатим между радост и сълзи.
Живеем, но дали ще ни запомнят,
или ще бъдем миг от вечността?
А целите ни-те са материални...
къде останаха духовните неща?
Живеем, сякаш ще сме живи вечно,
улисани в(ъв) ежедневен кръговрат,
а бъдещето...то е тъй далечно,
и сякаш, че сами сме в този свят.
Живеем...но какво ли ще оставим,
с какво ще знаят, че били сме тук,
защо поне за миг не се събудим
и не споделим живота си с(ъс) друг?
Живеем, но не мислим за живота,
не мислим и за тези там след нас,
а времето-то няма да ни чака,
и ниже се неспирно час след час.
Живеем, а оплакваме се вечно,
че нямаме това и онова,
желаейки да правим състояния,
тъй бавно....задушихме любовта.
Живеем, а живота продължава,
безкраен океан във вечността,
едни умират, други пък се раждат,
и така ... до края на света.
Един живот
защо е кратък този мой живот?
Един живот - а нищо не постигам
щом в него няма те - любов!
Един живот се ражда и умира,
след него-само хладен гроб,
една любов в сърцето се побира
туптящо още в някой тъмен ров!
Дори и в(ъв) разяденото тяло
от червеи засмукващи плътта
то бие и е още цяло,
но чува го единствено нощта!
Замръзнала в пропукания череп
блещука в тъмното една сълза!
Не искам да умирам, искам да живея,
да вкопча нокти и да изпълзя!
Но нокти нямам, аз съм просто скелет
с(ъс) жадна за живот душа,
лежа в нощта и вече осъзнавам -
не ме обича даже и смъртта!
Жажда за Живот
а той седи в(ъв) своя скромен дом,
застанал е пред старата камина
и бавно вдига чашата със ром.
Играе огънят в очите му червени,
косите му - опадали листа,
ръцете му - от старост уморени,
поставя пак цигарата в уста.
По кожата му - толкоз много болка,
страдание и мъка се чете.
Самият той не помни вече колко
години минаха от както бе дете.
Но в тялото на тоз самотен старец
все още бие болното сърце
и някак странно,но след толкоз мъка
той още е с усмивка на лице.
Глава извръща и в(ъв) миг застива,
тъй,сякаш някой призрак е видял,
загледан в огледалото едва сега разбира,
кой е и какво е преживял.
Сълзи в очите уморени пак напират,
човекът в огледалото съм аз!
Но някак си не искам да умирам,
копнея за живот,любов и страст!
Копнея аз тепърва да живея,
жадувам да усещам,че съм тук,
и може би...отново да съм с нея,
но не в(ъв) тоз живот...а в някой друг!
Дали
ще сме безгрижни, сякаш сме деца,
дали след толкоз много болка
ще вярваме все още в любовта?
Дали сега, когато си заминеш
и напуснеш родната земя,
късмета си далече ще откриеш,
дали ще сбъднеш своята мечта?
Дали лицето ми след време ще забравиш,
ще заличиш ли миналите дни,
дали и спомена за мен ще изоставиш
живеейки щастлива...може би?
Дали ще мога аз да доживея
след тази нощ да видя слънцето над мен,
ще мога ли за тебе да копнея
с надежда да те срещна някой ден?
Дали от мъка аз ще се напия
и в чашата ще капят пак сълзи,
дали и любовта си няма да убия,
и да прекърша своите мечти?
Дали ако след време пак се срещнем
ще помня още твоите очи,
или пък двамата с(ъс) теб ще се разминем
и ще продължим по пътя си...сами?!
Скитница
Часовникът не спира да брои
и злобно мери всяка наша среща,
транзитно преминаваш пак през мен
и сам оставам в(ъв) нощта зловеща.
Долавям твоя нежен аромат,
леглото още топло е от тебе,
в един момент съм беден-в друг богат,
но в този свят, знам-всичко е до време.
Сега къде си...скитащо дете?
Отново се целуваш с тъмнината,
трещи над тебе мрачното небе-
а тук до мен си легна самотата.
През локви бягаш...търсеща...в дъжда
на своето страдание утеха,
за теб ще съм спасителят в ръжта-
на всяка локва ще постилам дреха.
Залитнеш ли-отново ще съм там
и няма да оставя да пропаднеш-
но тази нощ ще ме оставиш сам,
и нечие сърце пак ще откраднеш.
Къде си днес-мой нежен смъртен грях?
Когато ме погледнеш-ще горя,
заминеш ли-започвам да угасвам
и пепел ставам...щом се уморя.
Знам пак ще дойдеш...някога...в нощта,
аз пак ще пламна-ти ще си заминеш,
дори да криеш сълзите с ръка-
от самотата...няма...да се скриеш!
Вампир(ка)
Някога...когато си далече
заслушай се тогава в тишината,
сърцето ми ще чуеш...то ще плаче,
кървящо ще проклина самотата!
Заслушай се в(ъв) тъжната му песен,
мелодията ражда се в душата,
животът...знаем-никак не е лесен
и идва пак...след радостта-тъгата!
Танцувай с вятъра под ритъма на блуса,
косите си развей-бъди цинична!
Пий от сърцето...тази кръв гореща-
нощта за теб е доста романтична!
Ще падна мъртъв...някъде...далече,
за теб сърца милиони още има,
не си виновна-просто се увлече-
кръвта те стопли-в тази хладна зима!
Последна нощ
Ела в нощта-с целувки накажи ме,
накарай ме да стена-от любов,
не ме жали любима-изгори ме
и името ми викай в нежен зов!
Люби ме страстно-нека се задъхам,
изпий ми всички сили ти на екс
и щом в(ъв) пот се къпя и се скърша,
ти пак ме накажи-да правим секс!
Дращи ме с нокти-после ухапи ме
и нека да крещя-обезумял,
недей да спираш-силно прегърни ме,
убивай ме-поне ще съм живял!
Дори сърцето ми да спира-ти не спирай,
нали последно тази нощ ще бъдеш с мен,
лети в небето...давай...експлоадирай
и не мисли...за утрешния ден!
Вървейки с теб... те губя
Щом изгубиме всяка надежда
всички истини свършват до тук.
Малко плахо, но както изглежда
с тебе пак ще живеем на пук.
С тебе пак ще вървим, неизбежно
към далечния край на нощта.
С насълзени очи ме поглеждаш
или просто стоиш на дъжда.
Или гледаш с намръщени вежди
към далечната мрачна съдба,
после ставайки, някак небрежно
и за миг ме докосваш с ръка.
Бавно вятъра гали те нежно.
Ти за него си нощна трева
и настръхвайки, с нова надежда
чакаш с мене да дойде деня.
И зад облачно-розова прежда
Слънчо бавно с лъчите плете
и с усмивка към тебе поглежда,
и нощта от очите краде.
Няма вече луни безнадеждност.
Доживяхме и новия ден.
Ала някога, тъй неизбежно
със деня ще си тръгнеш от мен.
Поиска свободата
"Да обичаш истински, значи
да дадеш свобода"-е написано-
върху плочката дето ми даде-
на самотно висене орисана.
Хайде спри,...не напомняй за себе си,
нека лъжа се уж, че те мразя,
нека скитам-залъгвайки дните си,
нека стена, проклинам и лазя!
Хайде спри,...не рови в(ъв) душата ми!
Че отново ще пламнат огньове
и отново ще падна в краката ти-
пак безпомощно мил и гальовен.
Хайде стига,...не спирай в сърцето ми-
в него още от тебе боли,
не...не искам отново лицето ми-
да се дави в горещи сълзи!
Хайде тръгвай с последните птици
и със залеза тих над града,
и не кацай по близките жици-
ти поиска...и взе...свобода!
Продължавам представянето с поредния поет от Блог.бг. Уводните думи са коментар на eien към стихотворението “Живот”. Това е единственият коментар от десетки публикувани стихотворения. Но в него е казано всичко, аз нямам какво да добавя. Благодаря на eien.
Отново представям поет, чието творчесто е толкова обемно и разностранно и най характерното за него е невъзможно да се побере в един постинг. Подбраното до тук дава бегла представа едва за първата половина от творчеството му публикувано в блога. И въпреки че го правя от доста време, всеки път оставам изненадан, как се променя силата и звученето на стиховете когато са подбрани тематично. За съжаление единици са авторите тук, които се връщат към вече публикуваните си стихове. А би било полезно и сами периодично да публикуват свои избрани стихове.
* * *
Всеки понеделник представям поетите от Блог.бг
http://sensation.blog.bg/ - е блокиран о...
За отворените писма и за реакцията на ек...
Ако някой ги композира - стават за китара!
Смисъл , съдържание и форма!
Удоволствие ми беше! Не мога да кажа повече. Талантливо реалистично и точна съвременна поезия. Благодаря и на двама Ви!
2. kleopatrasv - Радвам се ,че има такава романтична поезия !
Откровенна и страстна до полуда !Поздравления за шедьоврите !
3. idaaa - Да, доста е обширно неговото тво...
Да, доста е обширно неговото творчество. От доста време чета блога му и с нетърпение чакам нови стихове от него. А и понякога препрочитам някои, които силно са ми въздействали.
Поздрав за подбора, който си направил!
4. zaw12929 - Вълнуващо е ...името къде е?
5. enjoy6 - :))))) Прекрасни са!
Благодаря за удоволствието! Поздрави!
6. troha - Допада ми класичиският стих
Браво на морското момче!
14.04.2009 21:58
2. Разкази за Котки 1
3. Разкази за котки 2
4. Разкази за котки з
5. Поети от Blog.bg 1
6. Поети от Blog.bg 2
7. Поети от Blog.bg 3
8. Поети от Blog.bg 4
9. Поети от Blog.bg 5
10. Поети от Blog.bg 6
11. Поети от Blog.bg 7
12. Поети от Blog.bg 8
13. Поети от Blog.bg 10
14. Поети от Blog.bg 9
15. Поети от Blog.bg 11
16. Поети от Blog.bg 12
17. Al Green
18. Im in love with you
19. Ain't No Sunshine
20. louis
21. Elle King - Ex's & Oh's
22. Венеция