Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2009 20:51 - Поетите в Blog.bg 10
Автор: krassko Категория: Забавление   
Прочетен: 4288 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 22.01.2009 10:24


               Две поетеси

 

            anubhis    &    Александра

 

 

 

                        

 

                                                 
                                image                         image

 

Преди година открих стиховете на anubhis и малката Александра. И от тогава те вървят ръка за ръка в Blog.bg за радост на приятелите си и почетателите на поезията. Затова си позволих да направя нещо необичайно и представяйки стиховете на  anubhis да представя и Александра, защото те са част от голямото семейство на Blog.bg.

 

 

    Падаща звезда

 

Тя като девойка се откъсна 
от прегръдката на нощното небе
и хиляди искти над мен разпръсна,
и пак като 4е ли ме зове.
Зове ме тя към нея да отида
и там,където пада тя 
отново поглед да зарея
към нова падаща звезда.
Че звездни мигове в живота малко има
и спомените лутат се в мъгла.
Щом слънцето под тъмни облаци заспива,
оставя ни в покоя на нощта.
Дале4 от теб и аз сама заспивам,
изгубена в гор4иво-сладка самота,
4е всеки път,когато си отиваш,
превръщам се във малка падаща звезда.

 

21.05.2007

 

 

   сълзи


Боли ме, когато те имам!
Боли ме, защото си неин,
а аз съм отново сълза,
изплакана в спомени бели,
които навяват тъга,
убиваща чувствата смели.
Прости ми, че плача сега -
сълзите ми дават надежда
и аз съм отново сълза,
избистрена, в тебе поглеждам,
но пак си оставам сама,
че сълзите - те са последни!

 

10.07.2007

 

 

 жестока


Оставих ти очите си за спомен,
да те преследват, докато не изгориш
на кладата на мойто своеволие
и не започнеш името ми да крещиш.
На свойте чувства взех крилете,
отрязах ги - кой каза, че боли?
На любовта - откраднах й сърцето,
изядох го - и спря да ми тежи.
Сега съм лека и въздушна -
изпълнена с неистински лъжи.
Позна ли ме, когато съм бездушна?
Напомням ти на теб, нали? 

 

10.07.2007

 

 

   За тебе

 

За тебе бях последна в списъка
от сенки,чувства и желания,
не чуваш на сърцето мое писъка,
а то умира от страдание.
За тебе бях поредното пристанище,
където акостираш по неволя
и търсиш своето призвание,
очаквайки за тебе да се боря.
За тебе бях заслужена победа,
която те отсрамваше пред хората,
а не получих и усмивка бледа
-само на очите ти умората.
Какво ми даде и защо го взех?
На колко думи равен е живота ми?
За тебе може да съм половин човек,
но ти си сам,а аз намерих себе си.

28.08.2007     

 

 

 за сбогом

 

Изпий сълзите ми като награда
за чувстватата,от теб несподелени.
изпий ги наведнъж,да ти остане
горчив вкуса от болката солена.
Ръцете ми вземи,и без това изгарят
в копнеж за допира до твойта кожа,
вземи ги,те да обичат знаят,
и сам се прегърни със тях,щом можеш.
Сърцето изтръгни ми от гърдите,
да имаш нещичко от мен за спомен,
и къс по къс захвърляйки мечтите,
от мен тръгни,за първи път бездомен

 

30.08.2007

 

  


     
 
Сезоните на сърцето

 

Понякога съм есенна,а друг път ставам зимна,
когато търся-пролетна,когато искам-лятна.
Ти не режи на моя земен ден крилете
със ревността си дива,безвъзвратна!

Когато ставам есенна,започват листопади
на твойте чувства и мойте прегрешения.
в позлата грейват мислите ти млади
и търсят ехото от моите съмнения.
Когато ставам зимна,дъхът ти побелява,
рисува фигури по стъкленото на душата ми,
която знае как обичаш,и после те ранява,
оставяйки следи до снежнобяло във сърцето ти.
Когато ставам пролетна,събуждам умиление,
и чувствата ти нови растат като кокичета,
които борят се в зеленото на моите видения
да чуят звън от сруната на моето "обичам те".
Когато ставам лятна,морето на желания разливам
пред тебе,с песни мамя те,като сирена в мрака,
превръщам се сама в море и в теб се вливам,
изпивам любовта ти и искам само мен да чакаш.

Понякога съм есенна,а друг път ставам зимна,
когато търся-пролетна,когато искам-лятна.
Това са на сърцето мое всичките сезони.
Тогава казвай-още ли ме искаш?

 

30.08.2007

 

 

 

 

 

      Равносметка


Силна съм,защото съм жена,
събрала на мъжете полудрамите,
и дълго време скитала сама,
привикнала съм със измамите.
Силна съм,защотото малко мога
да вярвам на очите мои,слепите,
и дълго още,като майчина тревога,
на другите жени ще храня клетвите.
Силна съм,защото малко искам,
а много давам после за награда,
и колкото животът ме притиска,
аз толкова по-малко страдам.
Силна съм,защото нямам нищо,
дето да ме спира да заплача,
и ето пак оставих си сълзите
усилено да мокрят здрача.
Силна съм,но ето-нямам никой
до мен уверено да крачи в мрака,
защото вчера,нищо че съм силна,
изпуснах на желанията свои влака.

04.09.2007

 

      Ако

 

Ако си тръгнеш първи, затвори вратата
на спомените наши и я заключи.
Така ще можем да си разделим вината
и след раздялата по-малко ще горчи.
Ако си тръгна първа, аз ти обещавам
назад да не поглеждам със надежда
и, без да се обръщам, да прощавам
усмивките на закъснялата ти нежност.

Понякога сърцата се разделят
и празното местенце ще боли,
но раната във тях ще заздравее,
ако не страдат по отминалите дни.

 


 
20.09.2000

 

 

 

 

 

 Автор          http://anubhis.blog.bg/

 

Александра на 1 г. http://anubhis.blog.bg/viewpost.php?id=220353



                                    *   *   *     


Продължавам с представянето на стиховете на  anubhis
 
с още девет прекрасни стихотворения за любовта. Любовта, която наранява сърцата ни и ни обрича на самота и безмълвие. И в тишината на това безмълвие се лутат душите ни за мъничко любов. 




        
Понякога


Понякога със слънцето танцувам,
лъ4ите му ме галят и ревнуват,
във вените ми бликва топлина
и искам то да ме оби4а до полуда.

Но мрак щом падне,слънцето приспивам,
оставям го да стене мъл4аливо,
тогава ве4е лунна светлина жадувам,
прелива тя във мен и ставам друга.

Ти като слънцето неможеш ли да 4акаш,
нощта да падне и да дойде ден,
4е може да не ме намериш в мрака,
на не4ий 4ужди устни аз ще съм във плен.,


          
              


 
22.05.2007

 



 за песента, която не написах


когато те видях,ми се прииска да напиша песен
в която вси4ки мои 4увства да излея
4е думите със музиката идват толкоз лесно...
а глас ще ми остане ли,да я изпея?
поисках за о4ите ти да пея,
събрали от морето вси4ко синьо,
които ме вълнуват и се смеят
и пълнят ми душата с лудо вино.
поисках за ръцете ти да пея,
раздаващи прегръдки толкоз щедро,
незнаеш колко исках да ме сгреят
и приласкят в свойта нежна ведрост.
поисках и за устните да пея,
поисках да ги слушам до забрава,
копнеех с мойте устни да ги слея,
на трепетни целувки се надявах...
тогава тя дойде и вси4ко преобърна,
ръцете,устните,о4ите ти-за нея бяха...
дори да можех времето назад да върна,
ще мога ли да променя съдбата?
когато те видях,ми се прииска да напиша песен,
в която вси4ки мои 4увства да излея,
4е думите със музиката идват толкоз лесно...
и мойта песен днес,на кой да я изпея?

13.06.2007

 

 

      твоята истина

 

Остави ме сама да се надвиквам с тишината.
Очаквах се да плача, да се моля, да роптая,
но в мен остана само скърцането от вратата
затръшната. Нима това е края?
А сякаш вчера казваше, че ме обичаш,
че съм единствената истина за тебе,
в която можеш вечно да се вричаш
и ти помагам да откриеш себе си.
И щом намери се, реши да си отидеш,
да търсиш друга истина навярно,
с която можеш себе си да бъдеш
и в нейните нозе да се кълнеш във вярност!

 

 

       какво не знаех

 

Не знаех,4е съм силна до безумие
4е мога да надвивам бързо болката,
която вие след ме4тите ми прокудени,
избягали след"колкото-толкова".
Не знаех,4е ще искаш истини,
които после да споделяш с другите,
да можеш да настъпваш искрено
душата моя силно по мазолите.
Не знаех докога ще бъдем двамата
поставени зад маските в театъра.
Но зная,4е когато свърши драмата
отново ще съм волна като вятъра.

14.06.2007

 

 


         
Повярвах

 

Любовта ти ме погълна като пламък,
остави жарки белези във моята душа,
а сърцето мое,дето беше камък,
сега жадува само твойта топлина.
Ръцете ти спасяват ме от мен самата,
даряват ме с безброй надежди и мечти,
а шепота ти нежен в тъмнината
ме кара да забравям болката дори.
                                                       
Оглеждам се в очите ти смутено
и търся знак,че всичко е лъжа.
Но обич виждам там,и примирена
прогонвам вещицата самота.

14.06.2007

 

      странно бавно

 

Странно бавно се губя в очите ти,
колко нежност има във тях,и незнайно
полудели се гонят мечтите ми,
закъснели на живота в безкрайното.
Странно бавно се губя в ръцете ти,
жарко-парещи,силни и истински,
че забравям предишните трепети
на мъжете-момчета прелистени.
Странно бавно се губя във устните
дето пият ме,сякаш съм вино
отлежало за истински вкусове
и даряващо вечна наслада.

И не спирай да пиеш от мене,
нито аз пък ще спра да се губя.
И не бързай,имаме време-
както знаеш,трудно се влюбвам.

30.08.2007

 

 

 

 

 

   Жестоко бреме

 

Нося те в сърцето като рана,
чиято кръв не мога да отмия
и любовта си давам във замяна
спомените свои да изтрия.
 
Нося те в душата като камък,
който тегне над съдбата ми ронлива
и любовта ми все ще плаща данък
за всяка нощ, в която не заспивам.

По устните те нося като вино,
което чака някой друг да го изпие
и любовта ми, нищо че е минало,
не иска в самотата да се скрие.

В очите си те нося - неизплакан -
като сълза, оставена да дреме,
а любовта не иска да ме чака
да се откопча от жестокото ти бреме.

20.09.2007 07:07

 

 
Завещанието на сърцето

 

Спасявайки ме след поредната раздяла
сърцето ми виновно пак мълчи.
Предаде ме на болката ми бяла
и ме остави цялата в сълзи.
Аз казах му,че вече няма нужда,
ще търся само в себе си вина.
Ще бъда горда,истинска и чужда,
тъй,както подобава на жена.
А то мълчи и тихо бие-
прощава ми навярно за това,
че го оставих сам-само да гние
във мрачните окови на една лъжа.

Сърцето като истинси мъдрец
остави завещанието свое-
в живота трябва да си истински боец
и с любовта да се каляваш по неволя!

20.09.2007

 

 


  
 Самотна свещ

 

Една самотна свещ догаря в мрака...
Без болка,без обида...
просто вещ,
оставена безропотно да чака.
По този малък,нажежен фитил
обвити са пресъхнали мечти.
Над тях е пламъкът,
горещи нокти впил
и леещ восъчни сълзи...
Догаря тази свещ..
Сама..
Защо не сложих две?
Свещта е толкова самотна вещ...
Защо ли я запалих въобще?

29.07.2008

 


Автор http://anubhis.blog.bg/ 



Тагове:   BG,   Blog,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. deili - Прекрасно
18.01.2009 21:09
Прекрасно
цитирай
2. bizcocho - страхотни стихове!!!
18.01.2009 23:16
страхотни стихове!!!
цитирай
3. tini4 - Много хубави стихове...
18.01.2009 23:20
Истинско изкуство!
цитирай
4. basta - много силни стихове, но са и доста ...
19.01.2009 09:15
много силни стихове, но са и доста тъжни, в повечето моменти...
а и аз обичам поезията!
поздрави и хубав ден!
цитирай
5. krassko - basta
19.01.2009 10:09
Стиховете действително са много силни и изящни. И когато не са разпръстнати в блога, а подбрани и представени тематично въздействиено им е различно. За съжаление техническите възможности в блога не позволяват да ги представям по начина по които бих искал.
цитирай
6. anubhis - благодаря
19.01.2009 10:29
ви на всички за вниманието,и най-вече на автора на този пост:)))
цитирай
7. enjoy6 - Красота и голямо удоволствие
19.01.2009 20:01
е да четеш тези бисерчета на чувството!
Поздрави и за двете!
цитирай
8. kasnaprolet9999 - Все повече разбирам,
20.01.2009 13:56
че съм попаднала на добро място в този блог, има толкова интересни поетеси и поети, направо не ми се излиза от тук, но ......работата не чака. Поздрав на
голямата поетеса, която е добра и на двете поприща, малката е голяма сладурана..
цитирай
9. troha - Отново чудесна находка!
21.01.2009 11:38
Заслужаваш много поздравления, че огласяваш поетичните събития!
цитирай
10. krassko - Коментар на troha -
22.01.2009 08:39
Младост, ранозрелост, силно поетично чувство, организирани мисли, стабилен почерк.
Приветствам авторката!
цитирай
11. krassko - Каментар на kleopatrasv - Поздравления
22.01.2009 10:28
Стиховете сякаш сами танцуват и пеят за себе си и нямат нужда от допълнително представяне , а само от реклама. Интересни са и различни
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassko
Категория: Изкуство
Прочетен: 1183684
Постинги: 572
Коментари: 4622
Гласове: 17554
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031