Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2009 15:52 - ЗАТВОРНИЧЕСКИ ДНЕВНИК
Автор: krassko Категория: Забавление   
Прочетен: 2864 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 10.12.2009 04:09


 

             

      ЗАТВОРНИЧЕСКИ  ДНЕВНИК

 



 

 31.01.08-14:04 - Решетките не са преграда

     Да така си е, но струва много. И пари, и чупки в кръста, докато накрая така се счупиш,  че си оставаш трайно в едно положение - наведен. А целуването на задници- как сте по тая част? Ако докарат Гинес в тая дупка където са ме навряли с още трима (един нещастник и двама идиоти), че те на първата страница на книгата ще ме сложат. Така както съм наведен. Но когато искаш невъзможното, нямаш право на грешка, защото нямаш втори шанс. Затова целувам без пропуски, но вече имам интернет. А Вие които гнусливо стискате уста докато четете, едно копче не можете да вкарате в панделата. А компютър? През три килии го зазида в стената Бръмбара и то пред очите на ... (по-добре да си трая). С монитора беше къде по-лесно. Но скъпо,скъпо... Как може такова нещо, направо о три ката на цената на нов. Боби го направи, по скоро му набута всичките карантии в един стар SAMSUNG, нали вече е разрешена телевизията и така стана работата. Много е кадърно момчето, от предишния живот се знаем-златни му ръце. В Канала бачка, при Чая, поддържа техниката по време на ...не знам си к"во, май го излъчват на запис.                  
     Та да си дойдем на приказката, имам си компютър и интернет ми прекараха, не този път не ме прекараха, а направо ме одраха  Е 100 /сто/ и няма да кажа коя фирма е доставчика поне реклама да не и правя. Че аз да не съм банка бе. То и оная банка дето я одраха с 5 милиарда и тя не гъкна, то си беше еднократно, а мене ще си ме дерат всеки месец докато съм тука. Но не съжелявам. Има тука едно циганче Циглата му викат, че лежи за една каруца цигли, та за него съм свалил една програма за интегриране на Масларова. Е малко я преработих като за него и сега го интегрираме когато сме на въздух. Кръстил съм я "Как да се прехранваме с кабели на алчни интернет доставчици". 
     Приключвам, че идва смяната, а това е най-големият задник, но какво да се прави - трябва да целувам.

Автор: krassko

 

01.02.08-21:05 - А днес е Трифон-зарезан

 

     И както си му е реда трябва да почетем празника. Почитам го аз с чаша червено вино и една лозова пръчка с розова панделка в другата чаша, а тримата реанимират, че от сутринта ги подгони службата. Килията свети като никога, но то си има технология - почва се от тавана после стените и накрая пода. Първо с препарат, после с водичка и накрая с ароматизатор. И по две пръчки на глава за десерт. Лъскат се отвътре, а отвън нека си ги яде ръждата. Та като погледнеш на вън, гледаш лъскавите решетки и ти е хубаво, че си вътре, а който гледа ръждата отвън му е кофти. Психология един - вид нали разбирате.   
     Но да си пия аз и да се радвам на празника, че доста страх брах за това вино. Внесе ми го доктора в четири шишенца от Йодасепт, но то и Вие да го видите жълт-зелен как залита като ходи и се блъска в стените ще ви се отще пиенето. Някъде да има месец преди Коледа пратил той неговата да и слагат силикон на гърдите. Един вид подарък де. Но покрай силикона и друго и е слагал другият доктор, защото два дни преди Коледа тя си събрала багажа и  нали се сещате къде е сега. Жал ми е за нашия доктор, мъчно ми е за него и все си мисля, че ако има начин да го вкарат тука при нас в килията да полежи, ще се оправи. Нали и някога така е било, който имал проблеми отивал в манастир. Затварял се в килията за година-две и се оправял. Сега не ходят по манастири, а ги докарват тук и тука ги оправят.

    

Автор: krassko


02.02.08-13:21 -
В затвора всеки ден е празник ( 3 )


     Вчера беше Св. Трифон, а днес е Петлйов ден. Та на този ден ни носят петел и кравай. Коли се  петел /черен/ и се хвърля през оградата. Прибира се веднага и с кръвта му се прави кръст на портата и на челата на момчетата. А от кравая се раздава на съседите. И на този ден не се женят, но сега кой се жени, поне аз не знам такива. Все пак това си е регионален празник. 
    
      А на 02.02 е световният "Ден на влажните зони". И ние имаме 10 защитени зони. Вая, Аркутино, Шабла, Дуранкулак все хубави места, ако не са построили вече хотелите.
     
      Не знам каква е връзката между петлите и влажните зони, но от сутринта тук раздават презервативи. Естествено първи бяха от администрацията на затвора, а след това като се заредиха неправителствени организации, вече половин кашон с презервативи имаме в килията. И кръв ни вземаха, а на края на месеца пак ще вземат. По проект някакъв. Едно време проектираха архитектите - къщи и вили, а сега всички правят проекти: за албуми, спектакли, концерти - трябва да им плащат като на архитектите, кой знае.
     Я по добре да се захващаме с петела, че утре май пак е някакъв празник.

Автор: krassko


04.02.08-02:24 -
Денят на Едуарда  ( 4 )



      Очите и са зелени, бездънно зелени и когато те погледне, гравитацията изчезва, тялото се отделя от Земята и лек като перце се понасяш нагоре. В изумрудено зеленото заблестяват златни жилки, все повече и повече и когато останал без дъх се молиш това да продължава още и още, в този миг изригват  огненочервените пламъци на разтопена лава и те поглъщат. Вече знаеш, че това е краят, знаеш го и не искаш да повярваш, изгореното тяло боли, наранената душа се е свила в тъмното си ъгълче и крещи, крещи, защото знае, че раните ще заздравеят, колкото и грозни белези да останат, но тези очи, този поглед няма да срещнеш никога повече.

      И ще се лутаме като слепи, изпепелени от желания и страсти да се докоснем отново до това, което сме имали, но не сме ценили, не сме пазили, не сме обичали. Ще минем през ада на омразата, взирайки се в непознатите очи за късче топлина. Отчаяни от студените погледи, ще се принесем в жертва на разкаянието и ще даряваме нежност, топлина, и любов на тези, които най- малко го заслужават. А те ще ни се отплащат с великодушие, пренебрежение и безразличие.

      Захвърляни и изоставяни, все някой ден ще се научим  да ценим едно докосване, една усмивка, един поглед. Ще се научим да ценим дареното ни щастие, което се случва само веднъж и да го пазим от кръпките на втория шанс. И тогава ще бъдем мъдри, грижливи и добри.

      И може би заради всичко това, или въпреки това, аз се грижа за Едуарда. Давам и цялата си любов, защото тя е само на 17 години. Днес е нейният ден. Рожденият ден на Едуарда. Котката на затвора. 

Автор: krassko




05.02.08-13:29 -
"Дай- Дай" ( 5 )



     Не го бъркайте с култовото заведение в Студентския град. Няма нищо общо. "Дай-дай" е прякора на нещастника, дето лежи на долния нар. В петък го пускат, а той се тръшка и реве:" Ами сега какво ще правя, как ще живея ?" Театъра си е театър, нямам нищо против, от време на време и аз се включвам за достоверност, но взе да ми писва. И всичко е заради микрофончето дето го сложиха в килията преди месец, с надеждата да чуят нещо и да докопат на нещастника паричките. Абе мафията си е мафия. А ченгетата не знам на кой свят живеят, но са много загубени. Та нали всеки път като ни тарашат килията, след тях идва инженерчето от горния етаж да я "прислуша". Има си техника човека, разбира си от занаята и си докарва по някой лев. И ние сме спокойни. Друго си е като знаеш микрофон ли са сложили, или камера.
    А Данчо трябва да си свиква пак с името, въпреки че прякора по му отива. Живял си е той като принц с мецедесите и манекенките. Вярно, че и работата не му е била лесна, всяка седмица по пет цистерни е прекарвал през Калотина когато беше Югоембаргото. И след всяка пратка с куфарчето и списъка обикалял из София да даде на когото колкото е написано там. Докато един ден се направил на умен и на някакъв шошльо в някакво министерство не дал нищо. Решил той, че може и да не дава. И след три дена онези с качулките го прибрали на паркинга на Зимния  дворец докато се качвал в мерцедеса. После от следователите и от прокурора чувахме да казват:"Дай-дай" и се чудехме  много, но нарая разбрахме, че това било кодовото име на операцията.    


Автор:
krassko



 

06.02-11:18 - ЗА ВСИЧКО СА ВИНОВНИ "СВИРКИТЕ" ( 6 )


      Може и да не Ви се вярва, но си е така. Даже тука при нас. Нали Данчо щяха да го пускат в петък. Да, ама не. Излиза си момчето  днес. И как стават тези работи ? Със свирки. Ако искате да се убедите сами, просто се разходете насам. Но не идвайте с кола, защото колкото и да свирите, пак няма къде да паркирате. Има да се чудите какво става тук, автомобилно изложение ли има или модно ревю. Не знам само как не са дошли все още онези момченца и момиченца дето ходят все по двама с диктофон и фотоапарат. И като те почнат: "А Вие какво ще кажете за..? А на Вас случвало ли Ви се е да ..?"  
      И с всичко е така. Нямаше свирки и градът беше чист. Всяка нощ миеха улиците. На Иван Асен имаше само две коли от Орлов мост до Ситняково. И двама милиционери имаше и беше тихо и спокойно. Сега полицаите са четирима, от време на време се появява и пети, колата им е спряла до знака "Спирането забранено" и две стаи им обзаведоха с компютри  да има къде да си пият кафето и да си чатят. А по улицата не може да се мине от свирки. И какво като всеки ден пращат "паяк", а понякога и по два. Все си е тая.
      Ами я се разходете по "Руски". Къде отидоха кестените? Вие няма от къде да знаете, но аз знам, защото "Големият Цайс" ми беше колега и приятел. Да не му ровя кокалите, че си отиде момчето, но така си беше. За едната свирка убеди Столична община, че Червеният американски дъб е по устойчив на газове от Конския кестен и сега няма кестени. Да ама я няма и онази песен" И цъфтят в суматохата кестени, прецъфтяват и пак цъфтят..." И какво има ? Чалга. И от къде дойде чалгата ? От свирките. Все едно и също.
      А след Орлов мост. Вярно, направиха го езерото, но по рано имаше едно заведение, а сега са четири. Да ме прощава ББ , но това пак са си свирки. И като продължим нагоре по алеята та чак до Телевизионната кула имаше лампи, а сега какво има? А с алпинеума какво стана? Колко души поддържаха парка - 36. А сега колко са? Не познахте - по малко са. Отсвириха ги значи. А по "Драган Цанков" - от ляво свирки и от дясно свирки. Познайте от коя страна са повече? От към КАТ разбира се. 
      И така до Студентския град - само свирки. Имаше и Студентски град, когато бяха само общежитията, двата стола и поликлиниката. Е, имаше и тогава по някоя свирка, но не бяха кой знае и колко. Най много по един Grundik  на етаж. А сега свирка , багер, пак свирка, бетоновоз и бетонпомпа - две свирки. И все така. И като погазиш из калта, че то тук улици няма, всичко е една строителна площадка и като им поогледаш номерата ще видиш, че тук са събрани свирките от цяла България. Не знам само какво още чака Столичния съвет и не вземе да го прекръсти "Свирките", че да знаят поколенията от къде е дошла първата свирка. 

Автор: krassko




07.02 20:01
- УТРЕ ПУСКАМЕ БАЛОНИТЕ И ЧАКАМЕ АЗИС ( 7 )



     Вчера като си излезе Данчо, тия двамата съвсем се сдухаха. Та и аз покрай тях. После дойдоха надзирателите и взеха да разказват. Той и Карамански е лежал тука, бог да го прости човека, но такова чудо не е било. Четиринайсет манекенки и всичките с мерцедеси чакали Данчо пред портала. Сега двамата вият като бити кучета, надзирателите псуват в коридора и търсят на кого да си го изкарат, а аз един ред не мога да напиша. Накрая и мене ме хванаха бесните и взех да търся изход от ситуацията. В такива случаи рецептата е една - не жалиш парите и правиш най- голямата  простотия, която се сетиш  и колкото повече хора я видят- толкова по добре. Нали и жените така  правят. Като ги стегне шапката отиват в Мола и купуват, купуват докато ти опоскат кредитната карта. Парцалите после така и не ги носят, но си оправят настроението. Или отиват в СПА центъра да се разкрасяват, пак ти опоскват кредитната карта и като излязат приличат на маймуни, но с настроение. Та като им казах какво съм намислил и двамата ококориха очите и скочиха като вълци на кървава диря.
     Ние като не можем да излезем на свобода, какво ни пречи утре като ни изведат на разходка да си пуснем по един балон, та поне балоните да се порадват на свободата. Обадих се на когото трябва от надзирателите и след час дойде човека и каза, че няма пречки, стига всичко да е под контрола на администрацията. Щяло да мине като културно мероприятие по някаква директива на Европейския съюз за затворите. Втората част се оказа по трудна. Направо ударих на камък в рекламната агенция. Три балона ли ще вземеш, или триста, за тях е все едно. Но си плащаш за триста. Не отстъпват и това си е. А и на двата имейла им пиша, че ги пращам от затвора. Не разбират. Като им отказаха една срочна пратка от Германия - да видиш как се разбрахме. Но си е скъпо. Мноого! Тия балони на Марс ли ги правят, или от там ги доставят?
      Както и да е, като приключихме с организацията и двамата взеха да играят на: "Познай кой ?" Имаме си такава игра. Единия казва кой ще дойде, а другият- какво ще прави. Почнаха с Ути. Ути ще ни готви, ще запали затвора и ще избягаме. Минаха през Бареков - ще му дадем микрофона да ни чете новините. Слушам ги аз с половин ухо: Ники Кънчев - ще станем богати, Юлиан Вучков...И като стинаха до Азис се скараха кой да  е Китаеца. Не можаха да се разберат и се сбиха, после дойдоха надзирателите и те ги биха, а накрая цъфна адвоката им с две папки нови задължения. 
     Но да карам по ред, че така нищо няма да разберете. Юнаците са от Вакарел. От малки са си дружки, още от градината, после училището, че и в казармата. И все двамата - като сиамски близнаци. От казармата право в бюрото по труда.  И по цял ден по кафенетата. След втората ракия, едно си знаят - колко са умни, колко са кадърни и какви тъпанари са тези с фирмите. Един ден от съседната маса ги почерпили по едно и бележка им написали къде да отидат в София. Пристигат те право на Граф Игнатиев в офиса на фирмата. А там вече ги чакат три момчета с костюми и вратовръзки. Прегледали им документите, поразпитали ги туй-онуй и казали, че им трябат счетоводител и управител на  фирмата. Майка ми е счетоводителка - казал единия, защо и аз да не стана счетоводител. Така и ги назначили, единия - счетоводител, а другият - управител. Дали им по 1000 лв. аванс веднага и три часа подписвали документи. После изяли набързо по една пица и право в Нотариата. И там подписвали един час. Преди да се разделят им казали че много са работили днес затова да си почиват до края на месеца и тогава да дойдат за заплатата. Отиват те на 30-ти, а в офиса бояджии. След шест месеца ги прибрали онези с качулките, подържали ги малко в следствието, но там такъв смях падал , че накрая ги пратиха тук. Назначиха им служебен защитник, от тия дето и кантора нямат, а само обикалят коридорите на съда да хванат някой клиент.
     Та цъфна днес пак адвокатът им, хвърли две папки и си замина. Преди няколко дена от любопитство им сметнах ДДС-то, 220 милиона им търсят. Грозна работа. А те кършат ръце и старата песен пеят: колко са прости тези с фирмите, как може да не си плащат данъците и да не внасят ДДС-то.
      И нали съм добра душа, хайде пак имейли. Но този път бързо се разбрахме. Ще ни докарат оня плакат на Азис, дето Бойко Борисов нареди да го махнат. До десет дена ще го имаме. Ще го окача на стената в килията, да се радват момчетата. Така си живеем тук.
      Утре пускаме балоните, а после чакаме Азис.      
 

Автор: krassko 

09.02 04:51 - БЕЗКРАЕН ПРАЗНИК   ( 8 )

                      
                         
 " Ако на младини ти е провървяло
                            и ти си живял в Париж,
                            той до края на дните ти 
                            ще бъде редом, до теб,
                            защото Париж - това е празник, 
                            който е винаги с теб."

                                                Ърнест Хемингуей 

   

      Като се заточиха едни празници от Коледа, нямат свършване. И какво да направиш, всички празнуват. Днес и Пловдив празнува - пускат Ванко 1 значи и хората празнуват. И тука хубав празник направихме. Строиха ни всички на двора, вдигнаха знамената, изсвриха химна и директора дръпна една реч. Ние пуснахме балоните на свобода, всички викаха :"Ура" , а после се прибрахме по килиите. А в килиите мирише на хубаво, още мирише на манекенки. Хубав празник направихме. 
       А на мене не стига, че ми бръмчи главата, вече и чати. Нали докараха вчера осем кашона с клавиатури от някаква фондация. Пак Европейска програма, за адаптация този път. На Интернет ще ни учат. Като раздадоха клавиатурите по една на трима и като почна едно чатене, няма спиране - на три  смени се чати - денонощно. А модераторите само ходят напред - назад и който не чати, бият през пръстите. Да, не се чудете - няма вече надзиратели в затвора - сега са модератори. И заплатите им вдигнаха.
       Та за модераторите става въпрос. Написах нещо и отгоре пише с големи букви за какво става въпрос и зад смехориите и простотиите се вижда как Нета ни навлиза в личното пространство все повече и повече. Но кой да чете ? И друго писах, че вече ще може да се учи за сайтове и блогове. Всичко заминава за Мачо Пикчу. Евтаназията е къде по актуална. И дъжда, който валя преди три дни, нали беше студен, и той в "Горещи теми" ? А си пише детето, че иска да "наспами" малко. Ами "Двойнствен живот" - ровят по джобовете на момчето за бележки, телефона гледат с кого говори, компютъра и него проверяват, че това си е за доктор - от онези дето наместват чивии и това ли е "Гореща тема" ?    
      Но няма да минат и пет години и като дойдат онези с дипломите, Празникът ще свърши...

Автор: krassko



13.02 09:29 - ЗА ПЕНСИОНЕРИТЕ С ЛЮБОВ ( 9 )

 

    Това пенсионерите в затвора направо са си жалка картинка. Никой не ги поглежда. Няма фенки, няма манекенки. Поне от време на време някой роднина да доиде да ги види, но и това го няма. Жал ми е за хорицата.
      Виж тези дето са на вън, тях не мога да ги понасям. Няма ли грип, или извънземно някое да дойде и да ни отърве  от тая напаст. Нали ни пускат в отпуска от затвора в събота и неделя, да си видим децата и внуците, далаверка нещо да врътнем. Че то от тях нищо не можеш да направиш, превзели целия град. Но за всичко са виновни комунистите, те им дадоха тия карти и всичко от там тръгна. Като хукнат с торбите още по тъмно  като алпинисти се катерят по автобусите. Хората на работа не могат да отидат от тях. И какво стана, тези дето работят си накупиха си коли. 
     И градът се задръсти от коли и пенсионери. Че тоя град да не е направен за пенсионери, за хора е направен. Ако недай боже се разболееш, не можеш доктора да си намериш от тях. Дремат пред кабинетите, ама нали са на топло, че в къщи са завинтили крановете на парното до дупка, да не капне там някоя стотинка. А вечер като се прибираш от работа, в магазина не можеш да влезеш от тях. Цял ден какво правят, защо не пазаруват когато хората са на работа? Не ми се говори.
     Цял месец жената ми пили на главата, да заведа внучетата на Витоша, че и тя бял ден да види, да си почине от тях. Поведох ги най после, а то да се случи първата събота на месеца, нали Кмета тогава безплатно ги вози. Нагоре, иди дойди, ами надолу. Не можеш да се вредиш от тях, че и по две туби с вода носят - Витошка. Хората водопроводи направиха, те с лифта. Къде по света го има това нещо. И да Ви кажа, от Гинес и те избягаха от България, че с тези простотии напълнихме книгата от първата до последната страница. 
     Е хайде да вървя, че днеска ми е датата, да си взема и пенсията.


Автор:
krassko



20.02 12:05 - ЕДУАРДА СЕ НАДРУСА ( 10 )



     Когато всичко върви по мед и масло, бъдете на щрек. В следващия момент небето ще се разцепи и ще се изсипе простотиятa. Така е по белия свят и в затвора е същото. За Посрещането на Азис* всичко по вода си вървеше, червения килим го изпраха, знамената и тях, даже ги изгладиха. И от Джемини хората знаме ни пратиха, но според протокола то трябвало  да е последно, та го окачихме най накрая. И точно в тоя момент небето се разцепи. Пристигна мейл от агенцията:" Трябва да платите авторско право на Азис." И тука полудях, полудях Ви казвам, хванаха ме бесните и още ме държат. Че какво си мислят тези хора, бе? И с какво мислят? Аз от Априлския пленум до ден днешен на жена не съм плащал авторско право, а те за един гол за...к авторско право ще ми искат. Казах точка и приключих! Да не ме занимават! Какво са правили не знам, но накрая го докараха. Азис ни го дарявал значи, но само половината, целия не го давал. Ние и на толкова сме доволни, но празника пропадна, че на половин за...к какво да му празнуваш?
     А после Едуарда** се надруса. Влачи се по корем в коридора, вирнала задника и тя като Азис на стената и вие на умряло:
     - " Се-е-е-кс. Се-е-е-кс."
     Досущ като "недорасляците" в  "Аха"-то. И те така вият и се кикерчат на стола, или на кревата. А напоследък модно стана на колата да го правят. Абе "недорасляци' такива, не виждате ли, че сте маломерна стока? Я бегом на кантарчето на майка ви, стъпете там и вижте стрелката какво показва?.. Докато не покаже 42 кила, налягайте си там парцалите и си мълчете. И никакви диети! Наблягайте на храната и учете! Че за секса само ядене не стига, трябва и акъл. Тази реклама дето я въртят по сто пъти на ден, за Вас е, не е за мене. И тренирайте там с презервативите как се слагат, нали и в училище Ви учат. А с близалките внимаваите, да не се задавите. И глас да се не чува!
     А Едуарда с две линейки и колата на затвора я закараха в Пирогов. Сега е на системи в токсикологията. Едно момченце има тука, рисува икони, та то нарисува другата половина на Азис и два ангелчета сложи, като икона стана. Сега чакаме от Синода да се разберат, кой ще я освети. Ама и те вече в евро искат, не щат в зелено. Може и Вие да дарите нещо.

Автор:
krassko


22.02 14:35 - "Майсторът и Маргарита" но не от Булгаков  ( 11 )


    Нали е ден на майстора, пийвам си бира на балкона и гледам от високо на "простолюдието" долу. Вървят там трима опърпани, през градинката напряко, двамата от страни с ръкавици, навеждат се хартийки някакви събират. А третият в средата с апаратура окачена на врата, нещо там измерва. Заглеждам се по внимателно и ги разкривам - дегизирани са значи, панталоните и якетата са сменили, но обувките? Обувките веднага ги издават - познати са до болка - нали с такива тука всеки ден ме ритат. Апаратурата и тя ми е позната -радиацията с нея се измерва. И пак си пийвам бира и си мисля кога, какво ни казват и колко премълчават? А ние тука пък какви ги пишем?

Автор: krasskо


23.02 16:29 - МЕТАЛИКА ( 12 )


     Това не е реклама. И новина не е /да ме прости Бареков/, на 25 юли по вечерно време Metallica ще пеят на "Васил Левски". По списък от затвора кандидатите  са 400 души. Да толкова са и няма грешка -  400 души, шестнадесет пъти ги броихме. Билетите не са проблем. В затвора всичко може да се купи. Но я изкарай от затвора толкова хора посред бял ден, при това в петък, без някой да усети. До стадиона да се закарат ще трябват 10 автобуса и там да чакат, после да ги върнат. Някои отвориха дума, с колите си да ходят, но отнесоха по няколко шамара и дебата така приключи, преди да е започнал. Малко са му на Кмета проблемите с Премиера, та хайде сега и на нас трасе от затвора до стадиона за колите. Може и по скромно. Но нали после трябва да си влязат пак обратно. Как се вкарват в затвора толкова хора нощно време. Че даже и при Тато не смееха да го направят. Нищо, че е доброволно, пак не става. От телевизиите като цъфнат, какво ще правим. Тези от Канала и bTW са лесни, ще ги разкараме все някак, но виж хората на Nova TV като оси са. И от сега си знам, две камери и три счупени глави ще има, но какво пък, заради  Металика си заслужава.

Автор: krassko


27.02 11:14 - ЗА НЕДЪГАВИТЕ И НЕДЪГАВАТА НИ ДЪРЖАВА  ( 13 )



     Годините си вървят изнизват се една след друга, май деветнайста вече почна, депутатите си каканижат, министрите едно направят - три развалят, е питам Ви, това живот ли е ? Не Ви ли писна ? И повече така не може, да запретнеме ръкави и за девет месеца да я оправим таз държава. Но трябва да работим мъжката, като в онази песен, там за теслата и за дръжката. 
     Работи се на парче, така не става. Трябва да се работи кардинално и тотално. Един проблем като решаваш, покрай него петнайсет още да оправиш. И няма значение от къде започваш, важното е да не го протакаш и по бързо да го свършиш, та да хванеш нещо друго.
     Сега недъгавите голям проблем са то се вижда. Да го решим веднага, ресурси има. Партийния дом, Министерския съвет и Президентството да ги опразним. И Позитано 20 също, там скоро правиха ремонт и е готово.От НДК  да се махнат търговци, певачки и телевизия там някаква се мота. Да се разкарат. Ще го дадем на децата да си играят, да се адаптират значи. И въпроса е решен, русенци да спрат протеста.
     Президента нали е главнокомандващ, отива с антуража си на полигона в Ново село. И да наглежда трите бази като американския си колега.
     Премиера с министрите - на Бузлуджа - от там се вижда цялата държава, по ефективно да я управляват.
     БСП се мести на "Московска" - приемственост, символика да има. 
     А Кмета отива в резиденцията на Тато в Банкя. И му се дават още Банята и Конна база. Нали премиер ще става, да тренира.
     Остана само оная телевизия от НДК - то, да не я забравим, нея в Суходол ще я преместим, да прави там "На чисто" и да забавлява суходолци да не протестират.
     Това е, така се работи, така проблеми се решават!    
     Е, аз да премета килията, че след "реформите" ще дойдат "гости". Хем ще ни бият, хем ще се смеят, но какво да се прави, такъв ни е живота.


Автор:
krassko


28.02 12:37 - ДА "УВАЖИМ" ЧОВЕКА ( 14 )


     В затвора уважението е много важно нещо. И въпреки, че тук не си човек,  а само номер, без уважение не може. Като докарат някой нов, веднага трябва да го "уважим". Разбиват му носа, да пусне кръв и после хубав бой. Става бързо и човек се научава да уважава за цял живот.
     Когато качвахме Едуарда* в линейката,  на сестрата дадох 300 евро в плик, за доктора в Пирогов. На докторите и адвокатите "уважението" се дава в плик. При катаджиите е друго, те на ръка не вземат, "уважението" на седалката в колата се оставя. 
     И така в Пирогов Едуарда я лекуваха с уважение, а като я изписаха, докторът дойде лично в затвора да каже как да се грижиме за нея. Месцето да е пилешко и крехко, по малко риба, пъстърва и да не е замразена, а водичката да е Хисарска.
     А виж надзирателите, те не уважават. Като се разбра, че Едуарда с хероин се е надрусала и се започна: най напред ни биха на партиди по петима, после бой поединично, но полза няма. Подвижен ренген докараха, та ни "осветиха",  пак нищо. Тогава с кирките  дълбаха стените и тавана, с куки  бъркаха в кенефа, все тая. Директора побесня, накара ги в дупките да сложат лампи и с ръце да ровят. И нищо, накрая се отказаха. Когато няма уважение, така е...

Автор:
krassko


25.03 09:20
- С ЕДУАРДА СМЕ СВОБОДНИ ( 15 )


      Псчти месец откакто не сме в затвора. След като ченгетата се издъниха и не откриха хероина*, дсйдоха двама от интерпол. Културни хора, не разпитват и не бият. Те преговарят. Преговорите са си просто пазарлъци, но и там има стратегия и тактика и разни хитрини, така че с Едуарда протакахме нещата и чакахме да разберем какво искат и какво предлагат.
      А после пристигнаха още двама американци - специални агенти. Приличаха на юпита. Делови момчета. Те правят сделки, не преговарят. Искаха хероина. Веднага. И ни извеждат от затвора. И трасето искат - пътят на хероина - срещу свободата с всички екстри - нова самоличност, документи и прилична сметка. Сделката е добра, но Едуарда се запъна. Да Ви кажа, намеси ли се жена, не може без любов. А любов и сделки - това си е сапунен сериал.
      Три неща поиска Едуарда. Двете ги приеха веднага, но за последното се запъна Генерала и каза не. И Едуарда не отстъпва. И ето ни сега, всеки ден сменяме хотела и чакаме. Генерала го поканиха в Париж. Пак каза не. Сега ще ходи в Брюксел. Да видим там какво ще каже. 
      Но американците са нервни. Не искат повече да чакат. И май му подготвят нещо.

Автор: krassko


01.04 15:40
- ЛЮБОВТА НА ЕДУАРДА ( 16 )


      Тя е влюбена. Обича го с любовта на хилядите му почитателки. Обича го с ентусиазма на седемнадесетгодишните, защото тя е само на седемнадесет. А той е генерал. В разцвета на силите. Почти младеж. И двамата обичат пъстърва и пътпъдъци. И тенис. И толково неща ги свързват. Тя е готова на всичко за да е до него, с него, покрай него. Но той каза:" Не". И не отстъпва.
      Но в Брюксел не е прието да се кава не. И той отстъпи. Кандиса. И подписа. Не вярвате ли? И аз не вярвах. Но от днес Едуарда му е съветник. Щом можа блондинка и секретарка при това да я направи кмет, защо Едуарда да не е съветник . В тази държава всичко може, стига да знаеш как да го направиш. 
      С  Едуарда бяхме на Витоша в "Простор", но още преди да донесат заповедта за назначение, пристигна "пъргавелко" от някаква общинска фирма :
      - На г-жа Съветничката нося ключовите на колата.
     И се започна: цветя и поздравления с поклони, карта от някаква си банка , и пак цветя и ключове от апартаментче в Бояна. Накрая и Заповедта пристигна подписана от Кмета. Така че от утре не се чудете, ако я видите до лявото му рамо. Това е тя г-жа Съветничката на Кмета. Това е Едуарда.     

Автор: krassko



31.07 18:00 - ДЕН КАТО ДРУГИТЕ ( 17 )




    Денят си беше най обикновен. Ден като другите. Но след пет месеца игра на криеница с ченгета, украинци, чеченци, а накрая и с трима от Земунския клан, това беше особен ден. От сутринта половината от ченгетата се занимаваха с Камелия Бончева, а другата половина се въртяхя около Народното събрание, нали щеше да се гласува вот на правителството.
    А аз стоях чинно на гишето в паспортната служба на Първо районно и си чаках личната карта. Фалшива естествено. Само снимката беше моя, но и тя беше доста далечно подобие на физиономията ми. Всичко беше добре обмислено и имах подготвено трасе зя бягство, ако нещо се объркаше. В коридора чакаха на опашка няколко клошари и още толкова наркомани и ако се наложеше, щяха да направят такъв панаир, че да се измъкна незабелязано. Навън чакаха две коли, една на паркинга и една на улицата.
    Бях преброил шестнадесет пъти до сто, когато ми донесоха личната карта и като се разписах си я вземах. Излязох бавно, минах покрай колите без да ги погледна дори и като пресякох улицата, потънах в лабиринта на  Студентски общежития. Бях свободен като птица, никой не знаеше новото ми име.
     

Автор: krassko



01.08 21:30 - ДА ОТРЕЖЕШ ОПАШКАТА ( 18 )



     Като си вземах личната карта от районното, два часа проверявах дали нямам опашка. Хубава разходка си направих. При тези неща няма място за импровизации и всичко трябва да е огледано и подготвено предварително. Най подходящи са сградите с 3-4 входа. И не бързаш да излизаш, ще поогледаш от подходящо място какви коли спират на паркинга и кой влиза в сградата. И като видиш някой да се върти като обран евреин и да тича от единия вход към другия, работата е ясна, имаш си опашка. Няколкото проверки бяха достатъчни да се убедя, че никой не се интересува от мене и най спокойно се прибрах в къщи.
     Но ако има опашка нещата се усложняват. И тук също трябва сериозна предварителна подготовка. Трябва екип. Ако сте по наблюдателни, когато сте се отбивали в кварталното кафене през последните петнадесетина години не може да не сте забелязали две-три момчета, които са постоянното присъствие. По цял ден са там, наливат се с кафе и кола, но никога няма да ги видите да пият алкохол, даже бира не пият. Е, това е екип. 
     Когато имаш опашка най тъпото нещо е да бягаш. Опашката се реже. Звъниш на екипа и казваш: " Палете колата и в четири часа да сте на панорамата да ударим по две бири". Преведено на нормален език това означава:" Две ченгета с кола ме следят. В четири часа съм на уговореното място." И...вечерта гледате в новините как някаква кола блъснала полицейска кола. Щофьора го прибрали и после го пуснали, а полицаите след като ги позакърпили  в Пирогов и те са добре. Добре са ама мислите ли, че някой от тях или от колегите им ще тръгне пак да те търси. Никога. Защото са разбрали посланието - насреща си имат екип и следващия път ще бъде по лошо.
     А с другите опашки нещата са си много по прости. Момчетата поразвъртят бухалките и го захвърлят някъде. И на другия ден докато си пиете кафето, ще прочетете във вестника кой е, от кои е и кой им тартора. После ще пратят друг и още един, но на тях трябва да платят повече, а накрая идват чеченците. Но това е бизнес, няма нищо лично. 

Автор: krassko


02.08 23:42 - ДА СЕ ПРИБЕРЕШ В КЪЩИ ( 19 )


     Няма по хубаво нещо от това, като излезеш от затвора да се прибереш в къщи. Но така е в Холивудските филми, а в реалния живот си има процедури. След като изпях на американците за Аржентинския кораб, който от три дни стои на рейд във Варненското пристанище с два тона хероин, от хотела ме върнаха в затвора за процедурите.      
Първо ме заведоха при доктора. Нали го помните докторчето от лечебницата на затвора, дето жена му го зарязя с новите цици и всички го съжеляваха. Сега няма да го познаете. Такава сестра си е назначил, че като я видите не само жена си ще забравите, ами и колежките заедно с комшийките. А какви свирки правела. Казват че била братовчедка на Преслава, но малко ли неща се разправят в затвора. 
     Като се съблякох, доктора ме отледа внимателно, прислуша ме, премери ми кръвното, а сестрата ми направи кардиограма и после написаха как съм излекуван от всички болести с които съм влязъл в затвора, или съм пипнал вътре. И накрая най важното, че при редовните прегледи не са забелязвани следи от насилие. Само дето не написаха., че съм се подмладил с десетина години, а нямаше да e зле. 
     После ме заведоха при Шака Зулу. Тук трябваше да напиша  и да се подпиша, че не съм бил подлаган на психическо и физическо насилие и надзирателите са ме обгрижвали като майка Тереза. Докато пишех бързо каквото ми диктуваха, усещах тежкото дишане на Шака Зулу.
           
Автор: krassko



03.08 15:56 - Шака Зулу ( 20 )


     Не зная чували ли сте изобщо за този голям африкански военачалник и държавник, който е допринесъл както за развитието на военното изкуство, така и за държавността на Африканския континент. Но това е друга история. В случая са важни две неща. Шака Зулу е въвел късото копие на въоръжение в армията си и е бил известен с изключителната си жестокост. 
     Имаше до преди 30-40 години едни големи закачалки за връхни дрехи с една пръчка от долу. Е, това е Шака Зулу. Около 80 см дълъг, 2 см диаметър и заострен връх. Появи се някъде в зората на демокрацията, или малко преди това в Първо районно, но като го изгониха от там, дойде при нас в Централния. Казват, че така троши кокалчетата на пръстите, че и часовникар после не може да ги събере. 
      С активната помощ на Шака Зулу попълних формулярите, че не съм бит, не съм тормозен по никакъв начин и съм благодарен на Директора на затвора и надзирателите за доброто отношение. После свалих затворническите дрехи и с подути и треперещи пръсти криво-ляво успях да се облека. Следва дълга разходка по коридорите, вкараха ме в някаква стая и след като се подписах, че съм си получил всичко, изсипаха на масата личните ми вещи от една кутия. Портфейл с петдесетина лева, кутия с две цигари и запалка, марков дезодорант, ключове от колата която отдавна е открадната, още ключове и малка кутийка с три ампули течен аналгин. Внимателно прибрах всичко заедно с бележката, която ми бяха дали преди това. От затвора се излиза с бележка, да не си мислите, че връщат личната карта и шофорската книжка. Всички документи се вадят наново след това.
     Вратите се отваряха една след друга, ето я последната и като прекрачих на вън спрях стъписан. Не се виждаха никакви хора. Полицаят бързо влезе вътре и затвори вратата. Явно там се чувстваше по сигурен. Нямах никакви шансове. На петнадесетина метра пред мен имаше два джипа с тъмни стъкла, а далече встрани на тридесетина метра беше спряла очукана лада без номера с двама цивилни в нея.
     Когато си в безизходна ситуация решенията трябва да се вземат мигновенно и се действа незабавно, иначе губиш контрол над ситуацията. Тръгнах към единия джип, отворих предната врата, качих се и седнах до шофьора. Бях мъртъв.  

 Автор: krassko



04.08 17:28 -
МЪРТВИТЕ НЕ ГУБЯТ НАДЕЖДА ( 21 )



     Бях мъртъв. Но и в последните мигове преди смъртта винаги има надежда. Ако си стегнат и правиш това  което трябва, вече имаш шанс. А ако си си направил труда да се подготвиш за това което ще последва, шансовете са доста добри. В моя случай най важното беше колко е дълъг този последен миг . Трябваха ми петнадесет минути. Нямаше да го направят в колата. Не и преди да им кажа къде е хероина. Нали не си мислите, че така се дават два тона хероин на ченгета. Когато се изсипаха на кораба, си намериха тяхното, двеста кг и си отчетоха операцията. Но издъни ли се нещо, схемата се сменя веднага. И хероина вместо на определеното место, отиде другаде, а часове след това беше преместен още веднъж. И сега само аз знаех къде е. 



Тагове:   дневник,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bizcocho - "Денят на Едуарда"-...
22.01.2009 16:52
"Денят на Едуарда"-моят фаворит от твойто творчество. Точно те погледнах със омраза,когато си го свря егоистично на съхранение при теб!
цитирай
2. krassko - bizcocho -
22.01.2009 17:07
За твоя радост и "Разкази за Котката" започват с него.:)))
Поздрави!
цитирай
3. petra111222 - Удоволствието е мое!
09.06.2010 13:50
Удоволствието е мое!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassko
Категория: Изкуство
Прочетен: 1183693
Постинги: 572
Коментари: 4622
Гласове: 17554
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031