idaaa      &    krassko 

       Вървя,  идааа... 

                    Вървя
                                     

        Вървя

Вървя по прашните пътеки вървя със стъпки леки вървя някъде към безкрая вървя и се чудя къде е Рая вървя, но накъде – и аз не зная. Вървя по пътищата прашни вървя и ме обземат мисли страшни вървя и в мен извират думи неизречени вървя и зная, че с теб сме обречени вървя, а в ума ми изплуват спомени вървя напред, а връщам се в дни отминали.  

 

 krassko            Идааа...  

Отдавна трябваше да си дошла,
аз все те чакам и очаквам.
Летището е пълно със светлини
и хора бързащи "нататък".

"Идаа"- ми каза ти и аз те чакам.

Дали ще дойдеш някога, не знам.
Излитат и кацат самолети,
отдавна са увяхнали цветята...
"Идааа" - Една дума ми каза ти.

И ден и нощ те чакам...  

 

 

idaaa           krassko            

Пътуване към себе си
завръщане към реалност
гласове и спомени
зачеркната виртуалност.

Самолети кацащи и отлитащи
посоки хиляди,
безброй думи напиращи
и едно букетче цветя
с чаканите думи "Ела" ...

 

Когато започна да представяш поетичните дуети каза, че ще има изненади, но не предполагах, че ще е точно таква иненадата.
Трогната съм!
Блгодаря!

Кога ли ще пристигне Тя
краката ми изтръпнаха от чакане
в ръцете ми букетчето цветя
разлива аромата на разплакване
летиштето присветва в неон
и шум и глъч навсякъде
а аз на своя пантеон
замръзнал съм в очакване.

Поздравления и за двамата!:)

Трябва да призная, че е голямо удоволствие изненадата кротичко да си очаква да и дойсе времето. Въобщи очакването си е голяма тръпка:)))

А ти също успя да ме изненадаш. Прогнат съм и от сърце ти благодаря. :)))

Пристигнала е :)))

На летището "Живот" -
едни пристигат - посрещат ги цветя
а други заминават - оставят ни в сълзи...

Знаеш как стават тези неща понякога се получава с лекота, а понякога усилията са напразни.

Аплодисментите често носят тъга, защото това е краят на спектакъла. :)))

Това са два свята. Аплодисментите са само ехо на това което става в другия свят. Но понякога това ехо убива. Защото носи смърт.

Получило се е страхотно и каквото и да кяжа няма да е достатъчно, но ти с последния коментар ме ядоса :)
Краско, защо намесваш смъртта я се стегни!!!

Не винаги всичко се разбира от първия път. В разказите , а много често и в коментарите има скрит смисъл, послание, или продължение на разговора с някой приятел. Има един тесен кръг от хора, с които разговарям, или посещавам блога им ежедневно и те ме разбират. Но понеже ти също си дружиш с тях ще разясня за какво става въпрос.

Преди години гледах "Хамлет" в театъра на Таганка. Във финалната сцена от челото на Висоцки започна да шурти кръв. Седях на третия ред, но всички в публиката мислехме , че това е някъкъв трик и така трябва да бъде. А се оказа че се е спукала вена на челото му от напрежение. Повече от час след края на спектакъла никой от публиката не си тръгна, стояха прави и ръкопляскаха. Понякога съдбата ни поднася неща които не очакваме и не оценяваме, но те променят живота ни...Същата нощ с Висоцки пътувахме в едно купе във влака за Талин. На гарата го чакаше Марина Влади, а Висоцки слезе от влака с една мулатка, с която пътуваше от Москва. И това беше краят на една голяма любов, на който неволно станах свидетел...Пропускам много неща, но за да е ясно всичко ще добавя само, че за да прекарат три дни заедно Марина Влади беше уредила Висоцки да се снима във френската продукция в която тя участваше, аз бях консултант на една продукция на Ленфилм и ние също имахме снимки в Талин, а мулатката седеше пред мен в салона по време на спектакъла. После ги видях на летището, но полетите за Талин бяха отменени и така се събрахме в едно купе във влака. Голямото изкуство, голямата любов и ехото което убива. Наскоро след това Висоцки почина...

Сега като знаеш всичко, може би ще разбереш и коментара ми.:)))

И внаги завършват - с бърза смърт.)

Интересно...
Поздрави!!!

Лъжливия вестоносец го УБИВАТ.
Но ти ще живееш. В мрак. Никога няма да видиш Светлината.
И в Тишината ще чуваш само дрънченето на оковите.
До края на дните си.

Имаше и по интересни но ги изтрих.
Приятно ми беше че ме посетихте.
Поздрави!

Само ти в мен живееш още,
Само ти - спомен и мечта...

http://www.youtube.com/watch?v=J7IudA4bqe4