на голия връх

 над смъртта се надсмях

 защото през бурята

любовта си донесох

до тук...

Такава некадърност е адски трудно постижима.

Благодаря :) Високо ценя мнението ти !

защо си угасил лампите?! нещо тъмничко ми се вижда тук! :-)

и едно допълнение, относно постинга и коментарите:
С чувство за хумор и смъртта е по-малко гробовна!

Всеки трети, който тръгне нагоре умира. Затова облякох блога си в черно.
От няколко дни чета Шекспир за разведряване. Много любов и на всяка крачка смърт. Днес си купих лопата:)

когато загине така нелепо млад човек. Някой не разбира твоята съпричастност.

невероятен си!
Прекрасно хайку! Поздравления!

Радвам се когато написаното развълнува някого.
А сега и аз се вълнувах и часове наред бях под въздействието му.
Благодаря от сърце за думите.

а с прибавена конкретна житейска ситуация е покъртително, както само истинското може да бъде...кръвта във вените пулсира....и после спира...

Няколко дни бях под въздействието на музиката от клипа. И тя ме държи като наркотик в определено състояние. "Страх" и "Далече, далече в безкрая..." са написани под влияние на тази музика. Дори исках и под двата постинга да бъде същият клип. Защото нещата са свързани. Благодаря ти.

Още повече, че наскоро се сблъсках със страха от смъртта, граничещ с панично рзстройство...
Много страшно и тъжно!
И този връх, към който несузнателно се стремим, без да си даваме ясно сметка, че следва път... надолу! И ме се ще да не мисля за края, а за следващият връх...

Знаех за страховете ти и мислити ми са били винаги с теб през цялото време.
А за този връх си права- над 1 000 са тръгвали към него, 250 са стигнали до върха и почти 100 не са могли да слязат. Страхът е едно предупреждение - да не тръгваш по път, който не можеш да извървиш до края. Да не се влюбваш, ако не можеш да понесеш раздялата.

Поздравления и за този стих!