2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 6876 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 10.04.2016 11:29
Самодива
zemela
Автор: zemela
Една самодива в поетичната гора на Блог.бг. Измислена или мечтана тя ще слезе бяла в тишината на ноща. Не питайте коя е, със смях ще ви отговори. Ако откриете стиховете и ще ви докосне топлината на нежната и поезия, ще ви дари искреност и надежда и в облак бял ще се разтвори.
Анонимна
Не ме е страх да бъда анонимна -
безименни сме всички пред смъртта.
Нима съдбата, иднаща бенезримо,
тревожи се за хорски имена?!
Не ме е страх да бродя в тъмнината -
очите ми ще свикнат без фенер.
Посветла и от слънчева позлата
е вярата, живееща у мен.
Не ме е страх да бъда и различна
а някой луда би ме назовал.
Светът се дави в жалко безразличие,
умира в него, без да е живял.
Не ме е страх със себе си да споря,
във вените си нося светъл грях.
Сърцето ми със собствен глас говори,
на неговите истини се спрях.
Щастлива съм че нямам гръмко име -
от от хаоса вселенски - шепа прах.
Момичето у мен да не умира
се моля - от това ще ме е страх.
Измислена
Не казвй ми, че искаш да ме имаш,
без мен, че нощем сън не те лови.
Аз само като приказка преминах
и пътя ти посипах със звезди.
Не казвай ми, че дните ти са празни,
че хладно е без мойта топлина.
Оставай чист, без завист и омраза,
за да ме срещнеш в своята душа.
При никой дълго няма да остана,
за миг изчезвам. Връщам се в съня,
безплътна като бяла морска пяна.
На птици и поети съм сестра.
Измислена съм - извор сред пустиня,
прах лунен в мрака, в черен ден - искри.
Наричай всеки изгрев с мойто име,
в безсънните си нощи ме търси.
Не мога да съм в клетка, не оплаквай
съдбата си, а просто ме помни.
Ако тъжиш - тогава ме очаквай -
ръката ми сълзите ще суши.
Не можеш ли със вятъра да тичаш,
слепят ли те прекрасните зори,
повтаряй си, че някой те обича
и с верен усет твоя път следи.
Сразен или отчаян в тежък час,
на ада спрял пред зейналите двери,
повикай ме, дори да е без глас.
Тръгни към мен и аз ще те намеря.
Ще слезе бяла
Когато над града се спуска мрак
и светлината слънчева оплакваш,
когато от небето молиш знак
и питаш се смутен какво очакваш...
Седни и затвори за миг очи.
Душата ми над теб ще слезе бяла,
сияние на огнени лъчи
ще те загърне в светло одеало.
Ще видиш буйни пролетни води
и дъх на топъл вятър ще те гали,
а болката, когато се стопи,
ще се събудят пориви заспали.
Докосне ли те мойта топлина,
отново ще се радваш на цветята,
прозрачно бистър пак ще е света,
на птиците ще литнеш на крилата.
Не питай от къде съм и коя -
единствено със смях ще отговоря.
В душата ти покой ще донеса
и после в облак бял ще се разтворя.
Усмихваш се. Открий сега очи.
На изток вече бавно се разсъмва...
Забрави ли, че всичко ти горчи?
Тогава ми е време да си тръгвам.
Тишина
Облечен е денят във тишина,
а слънцето искрящо натъжава,
не пее славей в близката гора,
в мълчание звукът се разпилява.
Не носи радост пролетният цвят
и алчен звяр изпива светлината
от погледа, до вчера бил богат
на стария балкан със красотата.
Сега е тихо, феята ми зла
в подземие усмивката затвори,
изглеждат мъртви свежите цветя,
духът ми няма сили да се бори.
На гроб студен прилича мисълта -
затворен е за погледи, но крие
любов, омраза, нечия съдба,
която скоро с прах ще се покрие.
И само тази страшна тишина,
по-гръмка от куршум, ме оглушава.
Мълча и аз - в затворена душа
ни звук, ни цвят простора отразява.
Да, знам - не ме познавате така -
в очите ви съм волна и щастлива...
И слънцето умира през нощта,
със него утре пак ще бъда жива.
Открий ме
Ще те дочакам, чиста като ручей.
В беззвездно-тъмна нощ ще те позная.
От древна жрица приказна научих,
че мисъл с мисъл среща се в безкрая.
В планински извор бистър се изкъпах,
бял лунен лъч заплетох си в косите.
В гърдите само твоя образ скътах
като икона походна на скитник.
Не зная колко време ще ти трябва,
за да пристигнеш. Няма и значение.
Ела, за да забравиш, че си страдал -
със мен ще бъдеш в друго измерение.
Попаднал си на вярната пътека,
да я изминеш само ти остава...
Не ще ни разделят и вековете,
които покрай нас ще преминават.
Омаян като в приказно пиянство,
различна всеки миг ще ме откриваш...
Безсилни са и време, и пространство,
щом две души обичащи се сливат.
http://zemela.blog.bg/
Благодаря, че с това представяне ми помогна да открия и zemela.blog.bg
10.10.2011 09:00
2. Разкази за Котки 1
3. Разкази за котки 2
4. Разкази за котки з
5. Поети от Blog.bg 1
6. Поети от Blog.bg 2
7. Поети от Blog.bg 3
8. Поети от Blog.bg 4
9. Поети от Blog.bg 5
10. Поети от Blog.bg 6
11. Поети от Blog.bg 7
12. Поети от Blog.bg 8
13. Поети от Blog.bg 10
14. Поети от Blog.bg 9
15. Поети от Blog.bg 11
16. Поети от Blog.bg 12
17. Al Green
18. Im in love with you
19. Ain't No Sunshine
20. louis
21. Elle King - Ex's & Oh's
22. Венеция