Летях в тишината към нея. Далече, далече в безкрая...

И тя долетя. Летяхме над долината нагоре към върховете. Над пътеката покрай реката, по коята бях вървял толкова пъти с раница на гърба. Към онзи връх на който мечтаех да се изкачим за да гледаме звездите. Летяхме ниско над пътеката, леки и ефирни и когато върховете се изправиха като стена пред нас, полетяхме нагоре.  Нямаше нужда от думи. Което знаех аз – го знаеше и тя. Което мислеше тя – го знаех аз. Беше толкова красиво ...и мъчително. Моят полет свършваше тук. Тя трябваше да отлети. Заради нас, за всичко до тук. За живота. Защото смисълът на живота не е в летенето, а в отлитането. И тя отлетя...

Яздехме един до друг. Конете бяха уморени и покрити с пяна. Ризниците тежаха още повече нажежени от слънцето. Пътят се стесни и колоната се ратегли. Скалите пред нас бяха надвиснали като черни облаци. Невидими пипала се протягаха, дебнеха и чакаха. Разяждани от завист искаха Принцесата. За да предизвикват злоба. Те можеха само това... Когато доститнахме скалите, върху нас се изсипа облак от копия и стрели. Дори не видях от къде долетя копието. Прониза ризницата и прободе гърдите и. Битката се разгаряше, а тя лежеше на земята.  Стоях на колене до нея, държах ръцете и, а светлината бавно угасваше в очите и. Алена струйка кръв потече от ъгълчето на устните и се смеси със сълзите ми . Тя отлетя горда и непобедена и отнесе със себе си честта на рицар, защото тя беше рицар. Посветена и дала обет...  

Стаята беше малка, само с две легла, препълнена с апаратура и хора с бели престилки. На едното легло лежеше жена. Гола. На гърдите и имаше два кафяви правоъгълника прогорени от дефибрилатора. На другото лежеше мъж, също гол. С налепени по гърдите електроди. Изведнъж суетенето около него спря и всички застинаха за миг.  Една ръка се протегна и изключи апаратурата. Чух равнодушен глас да казва:

- Запишете! Час на смъртта – 9 ч. и 9 минути. - Сестрата записа. Разкачиха електродите, избутаха апаратурата в коридора и всички излязоха. Само санитарката прибираше разхвърляните спринцовки и използуваните банки и системи. Всичко се завъртя във вихър и полетях, летях надолу и падането нямаше край. Когато отворих очи срещнах погледа на жената до мен. Дълго се гледахме. Ъгълчетата на устните и едва-едва се разтеглиха в опит за усмивка, но силите не и достигаха и тя само тихичко прошепна:

- Здравей ! – Санитарката се обърна и почти минута ме гледаше вцепенена. Когато лекичко помръднах ръка, изхвърча от стаята и в коридора ехтеше гласът и :

- Докторе! Докторе! Умрелият се събуди!..   

Няма невъзможни неща... Поздрави:)

на начина, по който оформяш постингите си. Наслада за очите, за слуха, за душата...Имам още толкова да уча - и благодаря, че има от кого!
А за това "Завръщане"...поздравления! Когато вярваш в чудесата, те се случват.

Стават чудеса не само на Коледа.

Но днес се покаях, и си признах "греха". Има такива, които правят чудеса. Дори си рисуват картините на постингите. Това си е изкуство.

Завистта винаги е по-трайна от чуждото щастие, на което се завижда! Но всяка констатация си има своето опровержение, нали това доказваш с постинга си!?

Отдавна съм разбрал, че е безмислено да доказваш каквото и да било, на когото и да е. Губене на време е. Можеш да обичаш, да бъдеш нежен, внимателен и търпелив. Много търпелив. И да разказваш приказки за "Лека нощ"-:) И да правиш кафе сутрин. Всичко друго е суета...

Приказно е :))
Преживяно и майстарски разказано...
И последният ти коментар е толкова мъдър...
Здравей, разказвочо на приказки :)))
Другото е суета ...

Има още приказки. Виж в блогрола "Разкази за Котката". Можеш много да се забавляваш с тях. :)

Душите следват пътя си ,търсят се и остават заедно в океана на неизвестното. Все си мисля ,че аз като изключение и в отвъдното да мина първо ще се натъкна на цефула и радамес ,какъвто маркототевец съм ! И пак ще почнат престрелките с отровни стрели.:,)
Поздрави за поста и за хубавата снимка !

Върхът е Мальовица, преди да стигнеш върха има две прекрасни езера. В ляво от върха е пътеката за Рилския манастир. А зад върха в дясно е долината на Урдина река. Невероятно красиви места са. По принцип не правя снимки и не разказвам за местата където ходя, защото това е начина да се запазят. Но за теб ще направя снимки.

Когато бях в София имах щуро планинска любов ,един изкукуригал доцент по физика ,заради него съм ходила често събота и неделя до черни връх и имам едно спортно ходене по билото на Стара планина от Карлово на горе до връх Ботев и хижа Рай .Много приключения имам с планинарите ! Ще взема да ги разкажа ,да изпопада блога от смях ,а не от злоба.
Ееех много си го обичах този сух физик ,ама той беше стар заклет ерген !Заради него и Вальо Топлото дръпнах на север . Не можех да си плащам парното :,) Вальо топлото ме прати при студеното ! Дълга история е !

Благодаря :)
Много ме изкефи по котешки ....
Страхатни са :)))

Разкажи тези планинарски истории, сигурен към, че ще бъде голямо забавление. И не хаби времето и силите си за безмислени битки. И аз имах проблеми не по малки от твоите. Постингите ми като дъно на кораб бяха обрасли със всякакви "боклуци" от Бургаска транспортна фирма, до нискотарифна авиокомпания и "виден" блогър от Блог.бг. Това беше и причината за изтрия блога си. За съжаление има хора които използуват знанията и уменията си за неща, които най меко казано не са редни. До къде би стигнала тази държава ако и лекарите започнат да "заразяват" хората само и само за да са им пълни кабинетите.
Колкото до фотографията, това е една моя стара страст. През студентските си години с още един приягел си "изкарвахме хляба" с техническа фотография. Той и до сега е един от петте най добри фотографи в Бг. Ще използувам в постингите си негови снимки. Той има албум с над 170 вида пеперуди снимани в продължение на над 10 г из цяла България. И снимките са изключителни.
Поздрави на Севера !

И се извинявам за безобразния вид в който са. След като изтрих блога си и го"пребоядисах" нямах време да ги при направя в по приличен вид. Съжелявам за неудобството, което съм причинил при четенето.
Поздрави !