Самодива

zemela

  

 

Автор: zemela

И ето я отново преродена и ако още я помните, само да поискате тя ще се завърне отново, за да разказва за горещите си нощи на езика на сърцето. За тръпчиво -сладкия вкус на любовта, която "сладни и киселее" като портокала на Аполинер:

  "О, мой единствен портокал, прекрасна моя обич сочна."
 


          ПРЕРОДЕНА

 

 

Гореща нощ. И вятър с огнен дъх.

Лицето на луната не е същото.

Звездите светят - алени до кръв.

Като с воали мракът ни обгръща.

 

Магия ли е тази тишина?

На свой език говорят си сърцата,

огромна, тъмна бездна е страстта,

поглъща ни изцяло, без остатък.

 

Очите ти - потоци светлина,

докосват ме и в тях потъвам цяла.

Залива ме на устните жарта,

в прегръдките ти падам отмаляла.

 

Ръцете ти са приказни криле,

във вените ми течен огън вливат...

Защо не може времето да спре,

земята да забрави, че ни има.

 

За нас е като вечност този миг.

Не казвай нищо, само прегърни ме

на утрото в сънливия светлик

и слушай как повтарям твойто име.

 

Свещена ще е тази нощ за нас,

от звездната ни обич озарена.

По-силна ще съм - знам, във труден час,

защото в огън луд съм преродена.

 

          ПОМНИ МЕ

 

Прокълни ме. Знам, че ти горча.
С думи тежки често те заливам.
Знам, че уморен си през нощта
с образа ми само да заспиваш.

Помисли - любов ли е това?
Сякаш на илюзия прилича.
Господ с мен направи си шега
като ме научи да обичам.

Отречи ме. Нямаш ти вина,
че оставам тъй недоверчива.
В мислите ти вливам хладина,
строга съм, дори да съм щастлива.

Но помни ме. Моята ръка
може с чудна нежност да прегръща.
Стигнат ли те болка и тъга
винаги при мен ще се завръщаш.

 

 

 

        САМО ПОИСКАЙ

 

На болката познавам аромата
тръпчиво сладък. Знаеш го и ти.
Защо ти е да трупаш във душата
колекция от минали вини?

Когато любовта ни си отива,
излишно е да лъжеш, че гори.
Не съм за тебе огнената дива,
която ти поднасяше звезди.

Магията на будните ти нощи
сега е тя. Аз спомен съм красив.
Защо си тук, защо говориш още?
Дано със нея бъдеш пак щастлив...

За силата ми явно си забравил -
очите ми са сухи, без сълзи.
Щом своя избор вече си направил
за миналото наше не тъжи.

Не бих понесла дълг да съм за теб,
не може любовта да се притиска...
Сподавих във сърцето всеки трепет
и ще си тръгна. Само го поискай.

 

            ВРЪЩАМ  СЕ

 

Как не ме позна? Та аз съм същата.
Знаят ме от хиляди години -
тръгвам си, а после пак завръщам се,
никой смъртен няма да отмина.

Спомняш ли си? Вече сме се срещали.
Пееха щурци и беше лято.
Дните се топяха като свещите,
дето пред олтара ми горяха.

Сети ли се? Идвах и през зимата.
Топлих те, напук на ледовете.
Май, че си забравил мойто име...
Аз любов съм. Идвам, за да светя.

Знаеш ли? В минутите отчаяни
в тебе продължих да съществувам.
Сам си, а не ме повика - знаех си.
Смъртните от болка се страхуват.

Плаша ли те? Пак пресичам пътя ти.
Всичко ти прощавам. Незаслужено.
Сигурно познаваш ме по стъпките.
Връщам се. Защото съм ти нужна.

 

 

 http://zemela.blog.bg/ 

             *   *   *

ОСТАВАТ ЦВЕТЯТА   

КЛИП ПО СТИХОВЕ НА САМОДИВА

http://www.sibir.bg/index.php?page=videoAlbumPreview&VideoID=164159&albID=129074

 

доказан кавалер с много тънко чувство за красота! :))

Без Вас, блог.бг, едва ли ще е същия...

Прекрасно сърце и око притежавате, бъдете щастливо влюбен и късметлия! :))

Всяка жена се ражда Принцеса.

Ако ще се връщам ... да се завърна и тук. :)))) Благодаря ти за вниманието към скромното ми творчество и за интересното представяне :)

Виждам Самодива в нова светлина.
Клипът ме разплака...

Още когато подбирах стиховете "Остават цветята" ми хареса, исках да направя два постинга по пет стихотворевия. И...не го включих, просто интуицията ми не даде, а се оказа че е било заради клипа. Затова си следвам винаги интуицията, а когато не послушам "вътришния" глас винаги допускам грешки :)

Не по интуиция, а с необходимо прочитане на всичко се случват красивите неща... Ето още едно доказателство, че такъв пост се прави с много прочит и опознаване на автора до дълбини... Ти си невероятен! Чудя се, дали имам думи с които да изкажа възхищението си от подобен труд?!!!!....Май не! Фактите говорят сами за себе си!

Но едва ли ги заслужавам. Поне докато не започна да правя нещата така както би ми се искало.

Пак си попаднал на хубави стихове!:)))))))От мен-благодаря!:)

Заради тези които обичат хубавото. А и авторите заслужават да ги видят повече хора.