"...тайно умирам от жажда 
по изчезналите сребърни дракони"

                                             на  kosara2008
 

Толкова те исках,
мечтаех всеки ден
за тялото и аромата
на пясък и море.

С вълшебна пръчка
затворих очи, махнах...
И се свлякох бавно
на пясъка преобразен.

Сребърен дракон
изящно окачен
на златното синджирче.

Не чаках дълго.
Ето те идваш,
червената пола
и синя блуза
с мечтаните ръце
протегнати към мен.

Взема ме, огледа ме
и най небрежно
ме остави пак на пясъка.
Отмина безразлична...

Сега 1 000 години
влюбен ще лежа,
погребан в пясъка
до следващото ни
прераждане.

че вярваш в прераждането!
И аз вярвам.

Има и паралелни светове. Наскоро ми се случи. Пътувах с 94 от Диана бад и бях 102, след басейна "Спартак" се "върнах" в 94 и когато стигнах "Хемус" вече знаех, че съм направил неправилен избор и ще загубя любим човек. Така и стана.

много ...без думи, без дъх...най - прекрасното посветено на мен...направо ме разби!!!!

Нали една любов не стига
приятелка подпали ми фитила
и ето новата интрига
поезията пак си ми е мила,
но красотата се надига
любов нова в мен родила