на  bluebird





Без Начало и Край
любещи се без свян
в света Абсурден?!
и да Те загубвам, за да те
Искам, Искам, Искам

                        bluebird

        blubird 

Ти идваш всяка нощ в съня ми,
като вихрушка, нещо търсиш.
Прегръщаш книгите в главата ми
и страниците тихичко обръщаш.

Как искам да те видя, малко птиче.
В ръцете си душата ти да стопля.
Но сляп съм! Отдавна света не виждам!
А ръцете, ръцете палачът ги отсече...

Едничкото което ми остана са мечтите.
Вземи ги! Те са синьо цвете неувяхващо.
И полети в небето по пътя си далечен,
любов и щастие във полет ще намериш .

Към постинг: Изчезнал в Емоциите Ти Свят
В постинга са използвани снимки и клип на   bluebird от нейни постинги.

http://bluebird.blog.bg/

Нежна,
чувствена,
докосваща...

Много я обичам...:)
Поздрав !

И отдавна исках да го направя. Но когато правиш нещо за накого когото обичаш, това е и голяма отговорност. И все още не съм убеден, че съм направил най-доброто. Сигурно би могло да бъде и по-добре.

opita i smelostta e mnogo vajna.
Blu e nejno moje bi nai nejnoto dihanie tuk ...
Ima nepovtorim i opoqnqva6t 4ar , zaslujava poklon!

Мога само да се възхищавам и с най-добри чувства да завиждам на щастливеца...:) А това е моят поклон!

Много нежно и синьо за жената, която не познавам, но се доверявам на думите ви, че заслужава много :)

Това е рядко съчетание в днешно време.

Krassko,

идвам като небесен Лъч,
разпръскващ светлината си
навсякъде около Теб,
намирайки Очите ти.

В тихото утро отварям Очи
меката възглавка сънува моите Мечти,
погледа ми в Теб разпилява
топлината си недокосната.

Мечта ли е в Утрото да се
събудиш до Любимата жена,
прегръщайки Обичта и чиста
и плувайки в Сърцето и копнежно?

Копнежи и мечти
едно докосване в съня
преливат в утрото
като несбъдната мечта.

Денят е музика,
душата ми припява
и сърцето плахо пита:
"Дали това си Ти?"

И пак летя към Теб
дихание ухайно,
очакване във полет
до следващата нощ.

Мисля че това е Сън
политам тихо
от Любов, виждам Нощта
където си Ти

Стонове притихнали в
заспали ъгълчета жълти
изморени Мечти разрисували
се в полуден, полунощ

Тъмносветъл сън
усмихвам ти Се там
изплетени редове са
Думите ни разплетени.

Бъди до сърцето ми
и още по близко
от всички цветове
на дъгата.

Бъди Слънцето
около което летя
и гласът ти ехо
на далечна звезда.

Бъди самотата
на отминали дни,
бъди светлината
за всички мечти.

Дъга
из
порив
Твой

Звезда
близка
малка
Наша

Мечта
облечена
разсъблякла Ни.

Пътека от листа
тихо прошепна
ще преминете

Под ален венец
минаваме с теб
носим мечти

Само твоя глас
усещам в ръцете
и дъжд от конфети

Облечена в бяло
летиш сред звезди
и ти си звезда

В небето огромно
ще бъда щастлив
че до мене си ти

Плис-плис
разплискани
Сме

Теб
Мен
Нас

Глас
чут из
полета

И, и, и
но, но, но
без точка Сме

Ще обясниш ли
не! - обяснения
нищожни.

.... dulboko4uvstvena lirika haresva mi vupreki mra4niqt mi vutreshen svqt i predpo4itaniqta koito imam ....това е мое писъл съм го в доста силна емоционална страст,..като цяло пиша в митологична насока и вечност...


Споменът и Щастието
Самотен аз се чувствам без огънят и теб.
Без нежният ти полъх снега във мен остава нестопен,и сега навсякаде вали в сърцето ми морето е студено ,а огънят отваря рани в в жаравата на новият ми ден
Далеч в безкрайността залязващо червена , там където свети залязваша искра ще остане само спомена безкрайно светъл и дълбокото море на моита самота .............. и има много още

Далбоко признателен съм за този коментар, защото такива искрени и вълнуващи коментари са рядкост, а именно те са особенно ценни и най-голяма награда за автора.