Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2009 00:46 - Разкази за котки 2
Автор: krassko Категория: Забавление   
Прочетен: 3086 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.04.2009 10:26



 

 

 

 



08.10 11:51 - КОТЕТО И ДЪЖДЪТ  / 16 / 


Връщахме се от "Чистотата"* по зимния маршрут за Иван Вазов*. Пътеката под Харамията* е много стръмна и Принцесите вървяха напред, сред поклонници и ухажори. Двама от най досадните "навлеци" се бяха залепили за мен и се мъчеха да изкопчат нещо. На колко години са?  Защо са сами в Планината?  Имат ли си приятели?  Разказах съкратената версия: Принцесите нямат възраст. Обичат Хората и затова всички са им приятели. И двете пеят и идват тук, за да пеят на Планината. Не ми повярваха.

В хижата цареше оживление. Столовата беше претъпкана от преминаващи групи туристи. Бира имаше в изобилие. С бутилка в ръка Мъжете гордо разказваха за "подвизите" си в Планината и леглото. Никой не ги слушаше. От Кабул* идваха черни облаци, над езерото се стелеше мъгла и рибата  "играеше". Принцесите бяха гладни и нервни. Стояхме на терасата пред хижата когато паднаха първите капки. Заваля изведнъж.

Държах ръцете им. Не казах нищо. Нямаше нужда от думи. Бяхме го правили и друг път. Исках да го направим. Сега... И те запяха. Всички наоколо гледаха изумени. Когато запяха третата песен в небето се отвори кръг. От средата на езерото до хижата и около хижата вече нямаше облаци и грееше слънце. Масата до нас беше свободна и седнахме да се храним. Всички гледаха към небето. Чакаха нещо...  А Принцесите искаха бира.

Няма по тъжна гледка от коте под дъжда. Студени едри капки се сипят от горе, а То изоставено и самотно, малка трепереща топчица между локвите и забързаните крака на хората чака Топлина и Любов. Не го подминавайте. Вземете го. Дайте му частица от Вашата топлина и любов.  За да намерите своята.  Защото и Вие като него, криейки под дъжда сълзите на отчаянието, премръзнали в самотата,
чакате  вашата  Топлина и  Любов.


Автор: krassko 



09.10 18:32 -
КОТКАТА И НАВЛЕКЪТ/ 17 /  


От както има Котки има и Навлеци. И Навлеците не са митични същества. Те са досадни, нагли и няма спасение от тях. И Котките и хората страдат от тях от дълбока древност до наши дни.

Пръв Диоген е описал и класифицирал Навлеците като опасно социално явление. И с този си труд, той е родоначалник на Социологията като наука. Опознал Навлеците, той дори се е опитал да се отърве от тях живеейки в бъчва, но безуспешно.

Теолозите и Алхимиците през Средновековието са открили връзката между Котките и Навлеците. И това е Второто голямо откритие в тази област. Те дори се опитали да намалят броя на Навлеците, като са унищожавали котките. Но вместо да намалее, броят им се е увеличил неколкократно.

Светата Инквизиция с изпитаните си средства и методи е накарала Навлеците да си признаят, че са такива. Но опитите да бъдат изтрити от лицено на Земята чрез изгаряне на клада са имали обратен ефект. Те се организирали в сдружения, кой знае защо наричани днес Профсъюзи и защитаващи единствено интересите на Навлеците.

В средата на 20-ти век, по време на експедициите в Антарктида е направено Третото голямо откритие. Навлеците са безотговорни и съжителството им с Човека в ограничено пространство при есктремни условия, каквито са условията в полярните станции, е вредно и опасно.

Тогава са разработени и първите научни методи за разпознаване на Навлеците. Тези методи се използуват и днес при подбор на персонала на атомните подводници, ракетите със среден и далечен обсег на действие, както и при някои други професии, които никога и никъде не се споменават.

С развитието на Космонавтиката огромна е заслугата на "Центъра за подготовка"  на НАСА, както и на един друг "Център"* в Русия, които полагат денонощно усилия да опазят Космоса от Навлеци.

За съжаление всички тези разработки и методи за разпознаване са недостъпни за Вас. Единствения Ви помощник в объркания ни свят и сложните човешки взаимоотношения е Котката. 

Колкото и да Ви е скъп, колкото и да го обичате, ако Котката не го харесва, хапе и драска когато я вземе и пишка в обувките му, изхвърлете го от Сърцето си. 

Защото Той не е Човек, а Навлек.

Автор: krassko 

 

 

РАЗГОНЕНАТА КОТКА 
НА АВТОРА НА ЕРОТИЧНИ ИСТОРИИ /18 /

            на   cefulesteven

Не му завиждах. Знам, че не ми вярвате, но не му завиждах. Търпях. Търпях и скърцах със зъби. Че то бива, бива, ама всеки ден нова история. И край няма. Няма почивка, ни събота, нито неделя.  И това не е месец, или два. Години са това, години. Но търпението свърши. Че и търпението има край. И за това отивам. Да видя как го прави...

 

Някой ми беше казал, че го прави. Седях на масичката пред кафенето на площада и чаках. Познах го веднага като дойде. Отдалече го познах. Носеше си масичката и сака през рамо. По това го познах.  Разгъна масичката. Нареди книгите отгоре. И тръгнаха...

 

Най напред бяха тинейджърките. По две, по три. Тях ги разбирам. Секса им е в главите. Място не могат да си намерят. Че то секс, секс, но и еротика трябва. Малко поне, не може без нея...Всякакви идваха. И все жени. Е, понякога и някой мъж пристъпи. Плахо така. Погледа, поразлисти книгата. И си тръгва с еротиката в ръка. Ами тази баба с бастуна, тя пък къде е тръгнала. И внучето води. И тя иска еротика. С автограф. 
За внучката...

В късния следобед си тръгна. И аз след него. Котката го чакаше на улицата. Влязоха в къщата, а аз в отсрещната. Бабата не чуваше, но като видя парите, бързо се разбрахме. Даде ми стаята на сина си. Точно срещу неговия прозорец. Вземах един стол, седнах и зачаках...

Вече се здрачаваше, когато Котката излезе на улицата. И тя чакаше. Тогава я видях. Не беше красавица. Богиня беше. И знам, че не ми вярвате, но ще повярвате. А котката като отвори едно гърло. През живота си такова мяучене не бях чувал. Мяучи и се влачи по корем. Богинята приближи, наведе се и взема Котката. Поогледа се и с Котката в ръце влезе при него. Вече се съмваше, когато си тръгна. После пихме кафе с бабата и тя ми разказваше за сина си. И още разказваше, когато видях на екрана на лаптопа новата история:"Съблечи се, малка богиньо".

 

 На следващата вечер, щом взе да се здрачава и бях до прозореца. Не чаках дълго. Най напред чух токчетата и. Имаше грацията на котка. Беше на тридесет, но няма да и дадете повече от осемнадесет. Приличаше на ангел. И Котката заквича. Не беше маучене, а квичене Ви казвам. А тя се наведе, взема Котката и влезе при него. А на сутринта гледам на екрана: “Да разголиш ангел”. До обяд дебнах Котката, но накрая я хванах. И с първия рейс си заминах за София.


Още същата вечер я оставих на улицата. Не мина и половин час и се звъни на вратата. Зализан, един такъв към четиридесетте и любезен, любезен. Носи ми Котката.

-         Болна трябва да е. Много жално мяучи. А е хубава. Симпатична е . И Вие сте симпатичен. Обадете ми се някой ден. Аз съм там, в градинката пред банята. Ние там се събираме...

 

На следващата вечер се повтори същото. Само дето беше по млад. С гердани на врата, гривни на ръцете и с обици. Подава ми котката и казва:

-         Да се видим някоя вечер. Елате в “Червило”,  ще ме намерите. 

Третият беше с цици. С цици Ви казвам, ей такива големи. И с пола. Грабнах котката от ръцете му, и още същата нощ заминах. Оставих му я пред вратата...


Сега пак чета всеки ден еротичните му истории. Започнах и аз да пиша. Пиша всеки ден. Но моите са истории за Котки...



Автор: krassko


11.10 08:54 - Котка, разкази за котка и Красавицата /19/




Бях забравил, че е петък и като се позвъни отворих вратата. Беше чистачката. Поредната селянка дошла в София.  Ухилена до уши, щастлива, че е в София и синчето и учи тук. Селянка. С шамия, везана риза и елече. Полата и фустите отдавна съм забравил как се казваха. Баба ми, македонката имаше такива. И с цървули. Виждали ли сте селянка с цървули. Има ги в музея. Но нейните бяха различни . По красиви бяха. И дрехите. Бяха като нарисувани. Нарисувани от голям художник. А Котката се галеше в краката и...

 

Откакто беше дошла не можех да я понасям. А съседките все за нея говореха. Която каквото я заболи, при нея. И магии правела. Баба и някога била селската магьосница. И тя като нея. Водеха си внучетата да им маха брадавици. И циреите с магия изчезвали. Остеопороза лекувала. Подлуди бабите и в трите входа  които чистеше. Омая ги нещо.  И бабите припкаха по стълбите като абитуриентки. А сега стоеше пред мене с кофата и парцала с дръжката и се усмихваше щаслива. Вода искала. Прибрах си Котката и и затръшнах вратата...

 

Никога не изключвах компютъра. Когато не пишех разкази за Котки, на екрана стоеше снимката и. Толкова е красива, че понякога с часове я гледах. И Котката лежеше на стола до мене и тя я гледаше. Заедно я гледахме. Понякога си мислех, че се влюбвам. Случва се на мъжете в зряла възраст. Последната Любов. Най голямата. Чакал си я, търсил си я и тя идва ненадейно, като последен подарък в живота.

 

Дори не разбрах как започна всичко. Бях написал няколко разказа за Котки. Пишех и за Принцесите. Но Тя искаше да пиша за Котките. Най напред искаше ново разказче. И още и още. После искаше роман за Котката. Ставахме все по близки. И днес ще се видим. Щяла да идва до Хеликон за някакви книги и там ще ме чака. И тя искала да се срещнем.

 

Дори не усетих как стигнах до Хеликон. И тя беше тук. Чакаше ме пред входа. Най напред видях цървулите. Беше чистачката. Стоеше до вратата и се смееше:

     - Искаш да я видиш, нали. Мислех, те за добър човек. Гледам самотен си. И ти направих магия за любов. Но си лош. Не даваш вода. Няма вода и любов няма. Развалих магията. Няма да я видиш. Никога няма да я видиш... 

 

Каза още нещо, но вече не чувах. Болката в гърдите идваше и си отиваше, за да се върне още по силна. Времето спря. После чух сирената. Лекарката говореше нещо, но не чувах думите. Чувах мислите и. Беше съвсем млада. За пръв ден на работа. И се молеше. Тогава я видях. Седеше до носилката. А аз лежах на носилката със затворени очи. Вече нямах тяло. Само мисъл. И мисълта полетя в тунела. Тунела се разтваряше пред мен огрян от светлина...

 

Исках да я видя. Тя ме чакаше и исках да я видя. Не знам как го направих. Но летях назад. Тунела се затваряше пред мен и светлината изчезваше. Най напред чух гласа на лекарката:


    
-  По бързо! По бързо! Дръж се, съвсем малко остана...

И тогава ги видях. Шофьора и лекарката. Бяха се свили като уплашени деца в ъгъла на кабината. А Тя лежеше до мене на носилката. Красива като на снимката. Лежахме прегърнати. Асансьора вървеше нагоре. Нагоре... 

Вече знаех, че никога няма да спре... 

Автор: krassko 



14.10 12:54 - КОТКАТА И ПОЕТЕСИТЕ  /20/





Любовната Поезия е достойно занимание за Котката. Когато си лежи на слънце и гледа с премрежен поглед в небето, тя плете мрежи от стихове за врабчета. Млади и неопитни, те се оплитат в мрежите на котешката любовна поезия. И остават все по малко и по малко. А като няма врабчета, няма и поезия. И любов няма. А котаракът valsodar стои като дулсинея на прозореца и няма на кого да хвърли напарфюмираната кърпичка.


В сайта има много поетеси, които пишат любовна поезия. Те копнеят и въздишат сред природата, в банята и леглото дори, за прекрасното мъжко тяло и младия любовник, който все не намира време и сили да се покатери през прозореца. Но на тези въздишки и копнежи  Музите и боговете не гледат с добро око и не ги поощряват. Те са привърженици на еротиката, която отваря вратата на "чукането" и спазват стриктно закона:"Чук - беж".


За съжаление има и много блогъри, които споделят тези възгледи. И не само ги споделят, но са неграмотни и с говорни дефекти. И вместо пОетеси, произнасят и пишат пУетеси. И това води до асоциация с пуйката. А пуйката няма нищо общо с Любовната поезия. Тя е представител на една друга поезия. Напълнена с кестени, или пилешки дреболии и изпечена с кисело зеле тя ни разкрива върховете на Кулинарната поезия.


Думата ПОЕЗИЯ е на повече от 10 000 години. И всяка буква има своята история. Но в случая ще се спрем на буквата "О", Която води началото си от древна Гърция. Още в 7-ми в.пр.н.е. Архилох - син на свободен и робиня тракийка, пръв изоставя света на боговете и разкрива любовта си към Необула. И не случайно в сайта има толкова поетеси тракийки.

Сафо - най великата поетеса на древността е първата жена, която в песен разкрива сърцето си. В своя дом на о. Лесбос Сафо се огражда с девойки, които учи на музика, поезия и танци. И домът и е бил пълен с котки. И пра-пра-пра внучките на тези девойки и котки, са нашите котки и поетесите в сайта. Обичайте котките, обичайте и поетесите, защото те са цветя на любовта.


Автор:
krassko




15.10 07:12 -
КОТКАТА И КОТАРАКЪТ ВАЛСОДАР/ 21/


                               на  valsodar


Котаракът лежеше на перваза на прозореца и се радваше на на есенните лъчи на слънцето. От време на време поглеждаше в стаята, но паничката беше празна. А Той седеше  пред екрана и клавишите потракваха. Котаракът знаеше, че като спре тракането, Той ще стане, ще  се разходи из стаята и чак тогава ще напълни паничката. И търпеливо чакаше. Но чакането му беше омръзнало. Вече половин година чакаше всеки ден.


Всички знаеха кой е господарят. И в къщата и в квартала. Още откакто донесе онова птиче да хвърчи в стаята. Само три дни го търпя. Събори клетката и остави перушината в средата на стаята. Да се знае кой е господарят. През пролетта се появи нова котка в квартала. Три дни битките не спираха. След време отиде да види котенцата. Половината приличаха на него. Тогава видя и Момичето. Не беше нещо особено. Не беше разгонена и не се беше разгонвала до сега.


Всяка ден чакаше момичето да мине под прозореца, но то все вървеше от другата страна на улицата. Тази сутрин като я видя,че минава под прозореца се хвърли напред и събори саксията. После се събраха хора, свиреха сирените на линейка...

От тогава често ги виждаше да се прибират заедно. Господарят му вървеше до Момичето. И и разказваше нещо с ръце. Като истински котарак. После се държаха за ръце. А когато ги видя прегърнати да отминават по улицата, остана гладен. И на следващия ден. На третия ден двамата влязоха в стаята и Момичето изми паничките и му сложи вода и храна.

Котаракът лежеше на перваза на прозореца и се радваше на живота. Господарят му пак седеше пред екрана. Но скоро щеше да дойде Момичето. Идваше всеки ден. Вече се беше разгонила. И ще му сложи храна и вода. И котката и скоро щеше да се разгони... 


Автор:
krassko





16.10 08:15 -
КОТАРАЦИТЕ И МЪЖЕТЕ /22/

                                                           
                                         



Мъжете са по хард от жените и котките. И въпреки,че хард диска им е по голям, той е празен. Първата програма качва майката. Някой мъже така си и остават само с нея  - "мамини синчета" завинаги. И цял живот повтарят:"Така каза мама. Така готви мама."


Следващата протрама е от бабата. Тя е  кратък ЕХЕ. файл, който се изчерпва с: " Маани я тая, не видиш ли ква е шаврантия". И светът е пълен с мачовци, гларуси и воайори - мераклии на преклонна възраст.


Когато ги "ударят хормоните", на мъжете се "качват" първите драйвъри. Те ги "отварят" към света, но понеже са само три, всичко се свежда до: косата, деколтето и краката. Преведено на котешки език: блондинки, любеници и щеки.


И някой амбициозни млади дами умело използуват това. Изрусени и "напомпали" цици се качват на сцената, за да се радват на небивала популярност. Дори "поувяхналите" дами, по известни като "Отлежал Карловски мискет" го правят с променлив успех, сваляйки дрешки пред Президентството.


По природа мъжете са стиснати. Те не обичат да дават пари за цветя и дребни подаръци. И когато нещата опрат до секса, гледат да минат по тънко, задоволявайки се с "пиратски" програми. А тези програми са "копирани" от котараците, птичките и пчеличките.


И жените, като не могат да "завържат" по дълга връзка си вземат котка. Вече не обличат "бялата рокля", което си е мечта на всяка жена. И мечтите им са разбити. А разбитите мечти не могат да се "закърпят" като си родиш дете. Но много жени го правят. Децата растат без бащи и кръгът се затваря...


Забравете Принца и не тичайте след белия кон. Може да е по старичък, да не е красавец и добър пилот, важното е да се грижи за децата и семейството. И децата  да растат с бащи. За да се разкъса кръга.


Автор: krassko





17.10 09:17 -
Преброяване с Котка  /23/

                                      
                                            на
rummi


От малка го правеше. Още  като тръгна на училище. Баба и я вземаше от училището. Вървяха по улицата. Тръгваха от опашката на Коня. Спираха пред павилиона и баба и и купуваше нещо. Понякога подминаваха павилиона и влизаха в сладкарницата. Хората се познаваха, поздравяваха и някоя жена току ги спираше. И докато си говореха нещо с баба и, тя я дърпаше за ръката. Такава си беше от малка. Нетърпелива. Щом стигнеха до черквата, сядаха на "тяхната " пейка. Слагаше си кънките и тичаше при децата.


С годините улицата се променяше. В мазето срещу павилиона направиха чейнч бюро. И пред него винаги имаше коли. Големи и лъскави . От тогава вървеше все на отсрещния тротоар. Почнаха да събарят къщите. Направиха блокове. И вече знаеше, видеше ли някой с куфари, повече не го срещаше на улицата. Заминаваха. А тя все така сядаше на "нейната" пейка. Но децата вече не играеха в градинката. Пиеха, пушеха, на земята имаше игли и спринцовки.


Когато гръмнаха чейнч бюрото, баба и се разболя И вече не излизаше. Двете седяха вечер пред телевизора. После и телевизора се развали. Беше голям и тежък, не можеха да го занесат на поправка. И никой не искаше да го поправя. Седяха вечер на масата и мълчаха. Една вечер баба и сложи свещичка в една чинийка и като запали свещичката я повика:

     - Ела, дъще. Ела да ги преброим. Да се помолим да са живи и здрави. И да се върнат един ден. -  И занарежда:
    
     - Първа замина Надето...   ... Надето е в Испания...  ...

     - После замина Стефан...   ... Стефан е в Италия ...  ...
     
     - ...  ...  ...            ...  ...  ...           ...  ...  ...           ...  ...  ...

Всяка вечер ги брояха. И се молеха: Да са здрави. И да се върнат...


После дойде линейката и откараха баба и в болница. И вечер седеше сама на масата. Ходеше всеки ден в болницата. И като се прибираше пак вървеше по улицата. От опашката на Коня до градинката. Отбиваше се в аптеката. И в диетичния магазин. А после сядаше на пейката. И както си седеше на пейката от някъде дойде Котката. Застана пред нея и я гледаше в очите. Кото човек я гледаше. Искаше да каже нещо. Когато си тръгна, Котката вървеше пред нея. По улицата. По стълбите. Като влязоха, се качи на стола. Седяха и мълчаха. И Тя запали свещичката. Започнаха да ги броят. Броят ги всяка вечер:
    
     - Първа замина Надето...  ...  Надето е в Испания...  ...

     - После замина Стефан...  ...  Стефан е в Италия ...  ...

     - ...  ...  ...           ...  ...  ...           ...  ...  ...           ...  ...  ...


Автор: krassko





19.10 11:15 -
Котката и Бялата лястовица  /24/

                                                

                на   viki11

 

Когато се роди, косата и беше бяла. Когато проходи, не ходеше като другите деца. Летеше. Летеше с шейната, летеше с колелото. После полетя с кънките. Летеше на училище. В Университета.

 

Когато Го срещна, остави кънките заради него.  Изглеждаше и различен. Но и той беше като приятелките и, като другите момчета. Все изоставаше. Все беше някъде отзад. Искаше и се да полетят заедно. Двамата. Беше и дотегнало чакането и връщането назад. Накрая той изостана толкова назад, че никога повече не го видя. Остана само болката.

 

И в Нета беше същото. Летеше. Сърфираше. Понякога срещаше някого. Искаше и се да полетят заедно. Но всички искаха да я учат. 
Да пълзи. Да лази. Да ходи… И отново оставаше болката.

 

А после дойде болестта. Болеста я накара да ходи.  За да се срещне с безразличието на хората. Пренебрежението. Искаше пак да лети. И започна да плува. Водата я успоявяше. Чустваше се лека, готова да полети. Искаше си крилете. Но пак я учеха. Да ходи. Да пълзи.

 

Тогава отиде в Планината. Да погледне от високо. Като птиците.  И пред хижата я чакаше Котката. Когато се настани, Котката влезе в стаята.  Беше уморена и си легна рано. Събуди се през нощта. Котката лежеше на гърдите и. В стаята беше светло. От стените, от тавана струеше светлина. Почти допряла се до лицети и Котката я гледаше втренчено. Право в очите.

 

Когато се събуди отново, Котката я нямаше. Слънцето беше високо над Кабул. Взема си кафе и излезе пред хижата. Котката я чакаше. Беше нетърпелива. Като си изпи кафето, Котката я поведе по пътеката край езерото. Спря при “Ръцете” и търпеливо чакаше да си налее вода. После я преведе през потока и продължиха покрай езерата нагоре.

 

При всяко езеро котката спираше и двете се наслаждаваха на гледката. След Бъбрека* пътеката тръгна стръмно нагоре. Поседяха на каменната пейка до чешмичката. И пак преминаха потока . Над тях имаше малък водопад. Планината се разтваряше пред тях и ги обгръщаше. Беше като прегръдка.

 

Когато стигнаха последното езеро, Котката изчезна. Тя стоеше на върха, а долината и езерата се разтилаха под нея.  Слънцето и Планината сякаш и даваха крила. Беше и леко, леко. И тя полетя.

 

Летеше. Беше свободна. Радваше се на Свободата. Пикираше, гмуркаше се и правеше осморки.  А хората гледаха към небето и сочеха нагоре. И се прегръщаха. Бяла лястовица. Има Любов. 
Има Надежда.


Автор:
krassko 
                               
 

,


Тагове:   котка,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassko
Категория: Изкуство
Прочетен: 1183684
Постинги: 572
Коментари: 4622
Гласове: 17554
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031