АПОКАЛИПСИС



Ще рухне кулата на твоето целомъдрие,
Дворци и крепости и църкви ще се сринат.
Ще се превърне в прах човешкото усърдие,
Разкош и суета  – те  всички ще загинат.

Ще прецъфтят дърветата, цветята

И птиците, и те ще спрат да пеят.

И както диря не остава във водата,

Така и спомените няма да живеят.

 

Светът ще се разцепи, ще погълне

Върховете, планините  и градът;

Водата всичко ще залее и прегърне,

Защото вече ще е променен светът.

 

И слънцето окървавено ще залезе,

Не ще изгрее във идващия  ден,

И само моята любов за теб ще свети 
С негаснещ огън, от спомена за мен


 

 

!!!??? Но поезията се ражда винаги и навсякъде...

...и болката трябва да се понесе, защото раждането и в Поезията е болка и много Обич.

Прекрасно е написано, много емоционално...

Дадохте ми идея и погледнах с други очи на света. Ако намеря това което ми трябва ще стане Чудесно.Стана. Сега изглежда другояче и внушението е друго, въпреки че ми е малко жал за Пер ла Шез.
А утре ще пусна подаръка на alyson. Не го пропускай.

Прочетох с музикалния фон, без него... и отново... и отново... и пак ще се спирам тук...

Поздравления за въздействието! :)

Съжелявам че повечето ги изтрих :(

Ето снимките да ги видиш...

Изненадах се, че си възстановил снимките... Благодаря ти!...

И аз съжалявам, че си изтривал стихове от тук...

Знаеш, че обичам да си се "разхождам" из блога ти... Интересно е при теб и ми харесва :)

Поздрави!