На ...

 

Във нощното небе надменно

Изгря Венера, заблестя

И свърши времето ни Земно

И Любовта ти отново разцъфтя.

 

Окапаха листата спомени

Дарявали ти трепет и мечти,

Две сълзи само - неотронени

Блестят под твоите очи.

 

Сега летиш към новото начало

То те очаква със цветя,

А миналото – избледняло
е минало - дори не е съдба.

Във нощното небе проблясва
звезда, застинала като сълза -
говори тя със глас отвъден
за две любящи, ненамерени сърца...

Те търсят се, отдавна покорени
от силата на общата мечта.
Дали след време, днеска разделени
ще срещнат пак щастливата съдба?

Тя - вярата ни, нека е опора
за бъдното сияние и чистота.
Макар сега да сме подвластни
на болката внезапна
от сполетялата ни самота,
ти знаеш - в цикъла ни земен,
че изгрев идва след нощта!

И нека силата да бъде с тебе,
отново слънцето да свети в теб,
защото там зад ъгъла невидим дебне
за тебе отреденото с любов сърце...

Понякога стиповете се намират сами :)

"И Любовта ти към мен - умря"- какви са тия глупости!?!
Любовта не умира! Или е симулирана любов била, или смъртта й е симулирана.
Престанете да "убивате" Любовта!

Любовта и омразата вървят ръка за ръка,
а смъртта е зад лявото рамо.
Всичко е просто като кекс. 2 + 2 = 6

"Умря" наистина няма място тук. Сложих го без да се замислям много заради римата. Любовта е цветето за което се грижим всеки ден и болката, която носим в себе си. А те са вечни...

Кураж , поете !

Но сега е още по красив благодарение на nikita6864. Може да го види след година, така както ти намери своя след години, но все някога ще го види.