И дори когато останеш сам...
                                                   Трябва само да се изправиш....  
                                                  Да продължиш... 




Очите и са зелени, бездънно зелени и когато те погледне, гравитацията изчезва, тялото се отделя от Земята и лек като перце се понасяш нагоре. В изумрудено зеленото заблестяват златни жилки, все повече и повече и когато останал без дъх се молиш това да продължава още и още, в този миг изригват  огненочервените пламъци на разтопена лава и те поглъщат. Вече знаеш, че това е краят, знаеш го и не искаш да повярваш, изгореното тяло боли, наранената душа се е свила в тъмното си ъгълче и крещи, крещи, защото знае, че раните ще заздравеят, колкото и грозни белези да останат, но тези очи, този поглед няма да срещнеш никога повече.

И ще се лутаме като слепи, изпепелени от желания и страсти да се докоснем отново до това, което сме имали, но не сме ценили, не сме пазили, не сме обичали. Ще минем през ада на омразата, взирайки се в непознатите очи за късче топлина. Отчаяни от студените погледи, ще се принесем в жертва на разкаянието и ще даряваме нежност, топлина, и любов на тези, които най- малко го заслужават. А те ще ни се отплащат с великодушие, пренебрежение и безразличие.

Захвърляни и изоставяни, все някой ден ще се научим  да ценим едно докосване, една усмивка, един поглед. Ще се научим да ценим дареното ни щастие, което се случва само веднъж и да го пазим от кръпките на втория шанс. И тогава ще бъдем мъдри, грижливи и добри.

И може би заради всичко това, или въпреки това, аз се грижа за Едуарда. Давам и цялата си любов, защото тя е само на 17 години. Днес е нейният ден. 
Денят на Едуарда. 

Котката на затвора. 

 04.02.2008 

Животните ни учат на любов..

И миналото ни...за да не повтаряме грешките, които непрекъснато правим.
Благодаря.

КРАСКО, РАЗДАВАШ СЕ ТУК ЗА ПОЕТИ И ЗНАЯ ТОВА Е ЛЮБОВ.
НО МИСЛЯ ЧЕ СИ НЕВЕРОЯТЕН ТАЛАНТ И ЕТО ТОВА ГОРЕ ГО ДОКАЗВА
УСМИВКИ И МНОГО ЛЮБОВ С ЛЮБИМАТА А ТЯ НЯМА КЪДЕ ДА НАМЕРИ ПО ДОБРО ОТ ТЕБ, ЗНАМ ГО... НЕКА СЕ ОПЪВА, ТО ИНАТА Е БЪЛГАРСКА ЧЕРТА
С ОБИЧ СЛЪНЦЕ И ДА ГРЕЕШ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ТУК СМЕ НЯКОЛКО ДУШИ, КОИТО ГРАДИМЕ ХРАМ НА ЛЮБОВТА. КАКТО ПРЕДСТАВЯМ ПОЕТИТЕ, ТАКА ЩЕ ПРЕДСТАВЯ И ТЯХ НЯКОЙ ДЕН. ЗАЩОТО ГО ЗАСЛУЖАВАТ. А ТОВА ТУК Е МОЯТА ЧАСТ ОТ ХРАМА. ВДЪХНОВЕНА ОТ НЕЯ И ЗА НЕЯ...

Чудесен постинг - написаното докосва по неповторим начин!!!

Вярно и трудно достижимо

Трябва търпение и любов. Всеки ден и ...до края на света !!!

Много приятно за четене и мъдро за осмисляне.

Приятно ми е, че споделяте любовта, която имате в сърцето си. Пожелавам Ви вяра и любов.

Внесохте мир в опустошената ми душа. delete не може да заличи чувствата и вдъхновението. Посочихте ми пътя в безпътицата и с цялата си любов ще изсека стъпалата за нейната пътечка към върха. Благодаря Ви !

Те са особено ценни за мен, заради мъдростта и познанието в тях. А сърцето ти е толкова голямо...

"Денят на Едуарда".....нещо,което винаги ще бъде сред четивата,които обичам да препрочитам...

И всеки път ми звучи различно.

Защото сменяш желанията в мислите си:)Нужно е,за да не застоява водата..:)По добре разбита вълна,отколкото блатна вода!:)
Добре е,че си пуснал анонимните коментари:)Понякога може и да преминавам:)

И еднакво обичам морето и блатата. Първо обикнах морето, блатата по късно. Блатата са различни, зависи дали има дървета /те са по безопасни/ или не. Голите блата са покрити с килим от растителност, който се огъва под тебе - риска е голям, но тръпката с нищо не може да се сравни. Блатото е като жив организъм и "говори" - ако разбираш този език , а има и изкушения - блатни ягоди, боровинкки...
Промених си отношението към Анонимността в Нета и затова ги пуснах:)))