Когато отвореше очи сутрин най напред виждаше ръцете му. Кожата беше груба и набъчкана като на костенурка, ноктите бяха остри и закривени като на хищна птица. Не смееше да погледне лицето му, затваряше очи и ги отваряше чак  като стане от  леглото. Тогава виждаше само гърбът му с  малка гърбица като на камила. Но колкото и грозен да беше, той беше Кралят, Божият наместник в Кралството който казваше кой да живее и кой да отиде на бесилото. А пътят до бесилото беше кратък също като нейният живот ...


               

          Когато баща и загина тя остана сама с петте си сестри, а майка им се поболя от скръб. Така и не намериха златото скрито някъде в къщата от баща им и след месец вече гладуваха. А когато два ни посред нямаха храна в къщата майка ѝ повика съседките, окъпаха я, облякоха най хубавата и рокля и я изпратиха в двореца. Вече в къщата им винаги имаше храна, сестрите и имаха красиви рокли и ходеха на баловете в двореца, но тя завинаги остана тъжна и нещастна. По цели нощи плачеше и проклинаше съдбата си, а денем ходеше в гората далеч от хората които и се подиграваха.



            Беше толкова отчаяна от съдбата си докато накрая не реши че единственото ѝ спасение е да то отрови.  Започна да бере по цяла кошница билки в гората и ги носеше  на готвача, а той ги   слагаше в  храната му. Нищо не разбираше от билки и береше всичко наред каквото и попадне. Отиваше все по навътре в гората кадето дори и ловците не ходеха, но беше сигурна, че някой ден в кошницата и ще попадне отровната билка. 
          Така минаха пролетта и лятото, а в първите дни на есента един ден както излизаше от гората видя Краля, че идва да я търси и не можа да повярва на очите си. Гърбицата беше изчезнала и пред нея стоеше невероятно красив мъж. Тя захвърли кошницата и се затича към него...

                  


          Но когато дойде зимата, една сутрин като се събуди и погледна ръцете си се разплака като видя острите птичи нокти и сбъчканата кожа.
         И до днес разказват как живяли щастливи, защото до края на дните си Краля я даравал с цялата си любов въпреки грозните и ръце...  

Поучително... Много ми хареса! :-)

Докоснала си същността на приказката.
Последните ти стихове са прекрасни!
Поздрави!

Ами много хубава приказка са ти разказали.:) Предполагам, че е по действителен случай, защото те всичко виждат и чуват. Големи клюкарчета са.:))
Много ми хареса! Надявам се да не нахалствам, но ще има ли и друга, защото спомена още една приказка.:)
Илюстрациите са чудесни.
Весел ден!

Но ти отдавна знаеш, че историте които разказвам в повечето случаи са истински.
Колкото до другата приказка, нека да почакаме гарваните да я разкажат:)
А денят наистина е чудесен, любимката ми Наоми Осака току що спечели турнира в Мелбърн.
Прекрасен ден и на теб!

Добре де, обаче при това положение, кралят я обича, а тя него - не...
Дали няма начин да се получи двустранна обич....

Доста съм си дружил с магьосници и от тях знам, че магията често се връща върху този който я прави и желанието ни на някого да се случи нещо лошо често се обръща срещу нас...
Не е важно дали тя ще го обикне, тя не можеше да го понася защото е грозен и желаеше смъртта му, а сега до края на живота си ще има ръце като неговите които не можеше да понася.
Весе, освен любов в живота има смирение и търпение към хората с които сме.
И това търпение, тази толерантност ни спасяват в трудните моменти.
Хубав ден и приятно копане в градината:)
А в следващата приказка ти обещавам, че ще има много любов:)

Ха така, любов да има!
Но аз съм на друго мнение за смирението. Ако хората край нас не ни уважават и ни потискат, няма как да се смиряваме, правилният избор е да се освободим от тях.
Ако ни вредят, няма как да ги толерираме, тъкмо обратното.
Поне при мен е така, не знам за другите...
А че който иска да навреди, си получава обратно вредата върху себе си....би трябвало да е така, за да има справедливост....не знам, обаче, има ли справедливост в света...според въпрос е...
Ще чакам приказката за Любов )
Лека от мен!