Срещнах я на стълбите. Стърчеше две глави над мен и гледаше лошо. Очите и излъчваха червена светлина и като ходеше, краката ѝ не докосваха земята. Направо летеше, въпреки че метлата не се виждаше никъде. Вещица. От модерните. Притискаше към гърдите си лаптопа, сякаш гушкаше любимото си коте.
     
     Беше купила апартамента под моя. Казваха че до сега е живяла в Дубай и предпочитала  да говори английски. Била забравила българския. Глупости! Направо си личеше, че идва от гората - от онази омагьосаната - където гарваните говорят и змията ти спи в леглото.

     Щом се прибрах и опитах да запаля лампата - крушката изгърмя и стъкла се разхвърчаха из цялата стая. След като гръмна и третата крушка си легнах на тъмно. Сутринта като се опитах да си направя кафе кабела на котлона се запали. Изгоря като бенгалски огън от щепсела до котлона.

     На обяд дойде електротехник: гледа, сумтя, мърмори си нещо под носа  и накрая отсече:
     - Трябвя дя се смени цялата инсталация, иначе всичко ще изгори.

     И се започна, двама копаеха дупки в стените, а третият пиеше бира. След два дни здрава стена не остана, а краят не се виждаше. И точно когато сложиха последния кабел, замазаха и последната дупка - водата спря. Спря и изчезна като с магия. Нямаше нито топла, нито студена. И познайте какво каза водопроводчикът:" Тръбите са запушени и трябва да се сменят!"

      След още две седмици копане, бира и мазане реших, че е крайно време сам да оправя нещата. От кварталната железария вземах едно парче малко повече от метър винкел. После два дни висях пред Пирогов докато не видях да излиза един нещастник с патерици и двата крака в гипс и успях да го снимам в цял ръст.

     Понеже нямаше как да обясня на английски какво е винкел и как го използуват в Перник, залепих снимката на нещастника с гипсираните крака на стената до вратата на вещицата и подпрях винкела на нея. От този ден светът се промени. Сега като вляза в стаята лампата се пали сама, телевизора се включва сам и дори програмите се сменят сами щом не са ми интересни. А вечер когато се прибирам пред вратата ми има кенче студено "Шуменско".

       ...А вчера отидох в "Икея" и си поръчах половин метър по дълго легло - 
да не ѝ стърчат краката.


   

ти си ударил направо в десятката с тази вещица!:) Опасен си! От такава, която "гледа лошо" си я превърнал в изпълняваща желания и глезотийки.
Развесели ме. Идеална съвременна приказка.
Много ми хареса!

Метлата вече я няма, сега летят с телефони и лаптопи и не можеш да разбереш
магии ли правят, или само си чатят с някой Принц.

Понякога сами можем, и принуда да станем екзорсисти. И доста по-ефикасно, че и по-евтино излиза :-)))

Явно съм те развеселил, а това беше целта, да е весело и да звучи съвременно :)

Краси, много добър разказ, -интензивен, вълнуващ, а щом се намеси винкелО, не е за вярване как светът се променя към добро )))
Казва го една перничанка.
Поздрави от мен, отдавна не беше писал!

Наистина отдавна не съм писал, но имах доста проблеми със "злата магьосница"
и ако не бях грабнал винкелО едва ли щяха да се решат така лесно. :)
Така че разказа е по почти действителна история...

Ти нали искаше да научиш и италиански, сега и аз се чудя как да го науча,
гледам тенис по италиански канал и нищо не им разбирам...:)
Е, научих двадесетина думи, 15, 30 и 40 за резултата
и вчера, днес и утре за да знам кога какво ще излъчват:)

А телевизията която излъчваше уроците по английски фалира
и на нейно място сега е Военния канал и по него има уроци по английски за войници...

Имам прекрасни незабравки: бели, сини и червени.
Поздрави!

А, Краси, аз си опреснявам италианския и се оказва, че много помня....учих го преди години....разговорно се справям. Иска още учене, но времето...времето не е достатъчно..
Лека!