стържеш дълбоко в душата ми, Сърце мое...
като пирон от счупена детска люлка
дали ако сега се полюлея, ще...
А, бил ли е здрав някога поне в друга реалност?
Стържеш дълбоко в душата ми, Сърце мое
като последното с натрошени кости листо на Ноември...
дали, ако не го забележа как скърца по асфалта
жилките му ще.... цели?
А, има ли стъпки, които да не са толкова тежки... някъде?
целуваш дълбоко в душата ми, Сърце мое...
дори паднала в калта, омърсена и омерзена ме целуваш
дори грозна и страшна и нечовечна ме целуваш
строшените кости са като мечове които пронизват дробовете ми
не мога да дишам...
безсилна и отчаяна съм и изсмукана от вакуума на всичко човешко
предадох се, нямам сили вече...
готова съм
Отговарям на въпроса ти ,,Искаш ли да те......?,,
Да, искам.
Не остана вече нищо от мен.
Изгубих се напълно.
сълзите ми се леят от нищо.....
вече само от това, че съществувам без да съществувам

не мога да дишам....
не мога да дешам
не мога да дишам Единствен мой....