Познатата  “непозната”

  
           hristam 




Познавате я всички. Често я срещам забързана, унесена в мислите си. Понякога ми се иска да я спра и да попитам за цигулката... За момичето с цигулката от един друг свят. Влюбено в музиката и поезията. Миналото и настоящето се преплитат, тя отминава, а въпросите все си остават. Тя ли е... Познавате ли я. Непознатата  hristam .

Автор:  hristam

 

              Защото

 

Защото те е страх от любовта ми
и на самия себе си си роб.
Защото в моето сърце отвори рана
а в твоето изрови гроб.
Защото всяка моя песен
превърна в болка и във плач-
и затова ще бъда твой палач-
безмилостен, жесток, суров.
Ще те осъдя на любов

 

 

 

        Молитва

 

 

От дъното на свойта самота
като пропаднала във черна яма
протягам изранените си пръсти.
Но не за да те спра-да се прекръстя.
И всяка моя дума - жива рана
като самотна бяла птица литва,
но не за да те върна или спра.
Не, всяка дума е молитва:
Да не изгубя себе си, да вярвам
в магията на всеки изгрев нов
и пак да се прераждам като Феникс.
Защото ключовата дума е Любов

 

 

 

          Извинявай

 

 

Отпий от мене, знам, ще ти хареса.
Напитката е превъзходна -
от сто треви вълшебни е замесена
и още сто съставки разнородни.
Да, зная, ароматът й тръпчив е
и се разлива и ухае на амброзия.
Отпивай бавно,  и на малки глътки,
защото силна е - като експлозия.
Не бързай, наслади се, чак до края -
до най-последната вълшебна капка.
Повярвай, ще те отведе във Рая.
Не знам дали ще се завърнеш някога.
А, искаш тайната рецепта да ти открия-
е, добре, ще ти я кажа, зная,
че няма никому да я разкриеш,
защото тук сега за тебе ще е края.
Съдържа непролети сълзи,
примесени със разгорени страсти,
несподелени чувства - ледено - измръзнали
и споделени болки - яростни и властни.
А билките опиват като вино-
нали усещаш аромат на мента...
Горчи ли ти? Това е от пелина -
нали ти казвам, натурално, сто процента.
Сега, да те целуна за последно,
и да ти кажа сбогом, и прощавай.
Ръцете ти са вече ледени -
отровен си. Умираш. Извинявай. 

 

 

                 Изгубени в магия

 

 

Прегръщам те - ръцете ми със теб са пълни,
очите ми те пият ожаднели,
а устните ми - птици полудели
по тебе ураганно пърхат.

Прегръщаш ме - ръцете ти по мене свирят
най - вдъхновената симфония.
В очите ти - зрънца от слънцето отронени
любов и страст се губят и намират.

И се превръщаме и двамата в магия,
в която се потапяме изгубени.
Край нас дори и въздухът е влюбен
и вече няма как да се открием.

  

 

 

             За себе си

 

 

Не знаех, че си ми така потребен,
но те намерих във сърцето си, случайно.
А мислих, че отдавна е погребан
в мен спомена за стари истини и тайни.

Направих те красив и съвършен
облякох те във моите желания.
Не, не...не стана по-красив от мен,
но се превърна в моя жива мания.

Поставих те на трон и те огледах
критично и без задни мисли:
уви, това не беше ти,
или поне не беше истински.
За себе си те бях измислила.

 

http://hristam.blog.bg/

много я обичам :)))

Отдавна съм си я сложила в избраните от мен блогове. Който си мисли, че любовта носи само радост, дълбоко се лъже, чудя се защо ли толкова се стремим тогава към нея. Сигурно запълва някаква емоционална празнота в нас. При някои хора тази празнота като че ли е по-голяма, а други са плитки като улични локви. Вероятно тук голяма роля играе духовността, съизмерима с КД, за който пише Клеопатра. Тези с малкия КД са големи дървета, но не са по-щастливи от другите, просто са неосъзнати. Трябва ли ние с по-дълбоките чувства да ги променяме или да ги отминаваме като пощенски кутии. Казват, че нашата любов ги променя, дръжки, дървото си остава дърво.

поезията й!...
Чудесно е, че си отделил именно нейни сихове!...
Поздрави от мен...:)

Трябваше да го направя преди повече от месец, но макар и закъснял - това е моят подарък за годишнината на блога и.

Отдавна съм влюбена в нейните стихове. Липсваха ми когато ги остави малко на заден план заради разказите (макар че и там е също толкова завладяваща). Радвам се, че чрез това представяне повече хора ще открият нейната поезия - възвишена и земна, нежна и силна - като самата нея...
Хрис, обичам те! Макар че го знаеш, пак искам да ти го кажа!

Хубав постинг

А ти май ми намекна да надникна в блога ти. Разсеяна като истински творец, нали така :))))))

Е, добре де, понякога нали може и аз да нямам думи. Здравата успя да ме развълнуваш, макар че за тази цигулка вече се разбрахме, нали? ;))))

Трогна ме и искрено ти благодаря за този жест на внимание. За мен означава много.

Какво по хубаво от хубава изненада.

Тук, в тези блогове е пълно с безспорни таланти. Но не зная друг от тях да етолкова различен от общият шаблон творец. Оригинална, блестяща и завладяваща. При това прекрасен човек. Радвам се, че ми е приятел. Не се учудвам, че е забелязана. Чета я редовно и се радвам, че я има на този свят, за да ни дари с обич и нежност, въплатени в нейните стихове. Поздрави от мене за страхотният ти избор и за припомнените бисерчета.
papadok

Но ако позволите да ви поправя, тя не само че е известна, но е и добре позната с творчеството си. Но по голямата чест от стиховете и са в началого на блога и, а другите са разпръснати между разказите и затова са по малко познати особено на дошлите в блога през последните месеци. Това е и целта на представянето и тук да покажем стиховете и на тези които я познават предимно с разказите.

Хрис е невероятна! Стиховете й са силни, в противовес на крехката й физика. За мен е винаги неочаквано уверена в думите си, и в това, че човек може да бъде създател на живота си!