Слънце изгря над  Еверест

                    

    на ... N

 

При сбогуване, думите не стигат!

Събрали на Земята цялата тъга,

В сърцето като мелодия замират

И само в опустошената душа

Камбанен звън безкрайно ще звъни.

 

Цветята ще се превърнат във бодли,

Морето в бездна, планините във скали

И даже славеят, и той ще замълчи...

Над тази пропаст, която ни дели -

Дори орелът горд - не може да лети.

 

И може би след време, след години,

Във някой друг живот, тъгата ще отмине

И там, пред вратите на Тадж Махал –

Ще се завърне радостта - отново ще те има,

Ще те прегърна и ще ти кажа пак: ”Любима!”

 

                       Love is all...

Текстът в кавички е от санскритски - превод от английски език на Кръстан Дянков

 

 

"Дори сега аз зная – всичко на света съм вкусил,

надигал съм по пиршества стакани от злато и малахит,

ала съвсем за кратко е било забравеното време,

когато тя изпълваше ми взора –

най-яркият поток от вечна светлина."

А аз възпях ви в песни , стихове !
По телепатия в един и същи час
за твойто Слънце ,се молех Аз !

Нямо сбогуване
думи увиснали някъде
нахлула внезапност разпиляла ги...

Преобърнати планове
трепет посърнал от неочакваност
две празни ръце върху питащи очи...

Сега ли?

Можем да я срещнем където и да е, но готови ли сме за това и можем ли да го направим ?

Утеха ли е това? Защо не тук и сега?

Понеже не го видя цялото, заради теб и още един човек ще го възстановя.