на   N   

 

Отново се завръщаш в друго време

Със свои строги правила,

Едно ми даваш, друго ми отнемаш.

И ти не си каквато си била...

 

И аз съм друг... Но има нещо,

Което ще остане между нас,

Приятелството най горещо

През тежък и през нежен час.

 

И през сполуки и терзания

Ще бъдем заедно без срок,

Във поетичното очарование

На звездения ни небосвод

 

,

Съдбата ти, приятел дадена е
да приемеш я без ропот, стон
и любовта дори предадена да е
ти ще седиш на твоя трон

Първата снимка която сложих беше на в. Митакис -това е най-високия връх но Олимп, но някак си ми се видя тъжно и самотно там торе сред облаците...

Съдбата е приятелка добра
превежда ме през бури и неволи,
дари ми даже любовта
и към върховете пак ме води.

Хубаво е когато остава, въпреки всичко!
Поздрав!

Благодаря mamas :)

има мъдрост и зрялост в написаното

Трябва да бъдем мъдри, търпеливи и добри, когато обичаме.