Не ме обичаш!
                Ще те накарам да ревнуваш,
                сърцето ти от ревност ще изпепеля... 
 

                И нощничката къса,
                с която само аз те любих,
                във сълзи от скръб ще потопя
 

                 И ден и нощ
                да ме делиш със  друга,
                ще бъде жилото на твоята съдба.  

               А в лунна нощ,
                когато пак будуваш,
                с молитви да си върнеш любовта, 
 
               при трета 
               ще отида да се любим,
               на ревността ти да се насладя... 

                И ще се върнеш
               смирена и покорна
               с  изящната кама в ръка. 

               Сърцето
              ще пронижеш ти, защото...
              " ... това не е просто игра,  а любов."
 

                     02.05.2009

 
 

Обичам ли
и ще ревнувам.
Искам ли или желая аз.
Надявам се и мога
утре пак да се завърна аз.

И за посрещането. Май трябва да сложа песента за да стане ясно :)

Дали наистина си я затворил?!

"... това не е просто игра, а любов."

Бих казала, че това не е любов...

ПП. Просто коментирам стиха ;)

Или просто коментираш ???

А "... това не е просто игра, а любов." е цитат от чуждо стихотворение, което бих искал да е тук цялото, но ... не разрешават!
Авторски права!!!

Не ме допускай ти във своя Ад -
по пламъка му стъпки ще оставя,
ще стане пепел огнения свят,
ще се стопи вратата... във безкрая.

Нямаш представа колко е красиво въпреки ужаса :)

не приемам ревността, звучи ми като че съм в ада.

Любовта и ревността, живота и смъртта в поезията са двете страни на едно и също нещо. Любовта не е "дегустация", а договор за обич и и който го наруши ... Май трябва да сложа тук една картина от Ада за да е ясно за какво става въпрос. :) :) :)

На първата картинка са тези които прелъстяват за да се забавляват. Те мръзнат голи в най студеното място на Ада.
На втората са тези които изневеряват. Те плуват в смрад и зловония.

ти заради мен ли ги сложи тези картинки. Аз имах предвид под ревност, когато без да си дал повод непрекъснато те подозират, обвиняват и се съмняват в теб, когато обаче си кръшнал и те хванат, това не е просто ревност, а просто край на връзката. Другият край на любовта е омразата, а не ревността, допитай се до Ошо и ще видиш, че е така, имам много книжки от него.

Сега с тези картинки... питам се, ако леко я отвориш тази врата, кое ли ниво ще видя ?! ;) ... и дали ужасът няма да е повече от красотата?.......

Там забравяш миналия си живот след като изпиеш питието на забравата. И следва ново прераждане :)
При удобен случай ще ги покажа картините. Красиви са. ;)

http://www.epochtimes-bg.com/2009-01/2009-03-13_01_d.html

Ето тук видях и прочетох:

"Десето ниво на ада, управлява го Джуан Лун Уан (цар на прераждането). В беседката седи леля Мен. Както пише в будистките канони, тези, които трябва да се преродят в света на хората, идват тук, за да изпият питието на забвението, след което забравят целия си предишен живот и се прераждат без да помнят нещо от преди прераждането."

Щом няма да си спомням,
дали аз ще съм това...
И мен ли ще прегръща
безпаметно света?!

;)

Шансовете ми де те "прегърна" стават по големи. ;)
Въпреки, че тези очи в които бушуват бури и всеки ден потъва по един кораб са си доста опасно нещо.

http://vbox7.com/play:449d4325

Звучи силно и дори си го представих.:)
Все пак си мисля, че е написано като закачка.
С тази кама накрая е като във филм.