В стремежа  към любимо цвете

   сред облаци полита ми сърцето

   и там долавям чудния ти глас

   със  песен нова – песента за нас...

 

   Събуждам се и толкова те желая

   в  прегръдките си искам те до края

   и със любов започнал тъй  деня

   превръща ни във влюбени деца...

 

   И зачервена от  първите милувки

   протягаш плахо устни за целувка,

   очи затворило  за  ласки зажадняло

   прекрасно и “бодливо” мое цвете бяло...

 



      

obi4a6 li mominite salzi...mnogooooooooo na hubavo miri6at...mnogooooooooo.. a da popitam .. v4era obe6ta da mi razkaje6 za cvetqta...kade e prikazkata

Шегуваш се?! - Прегръдка нежна
със кактусче ти не желаеш :))))
Обречена е да е безуспешна -
дори не трябва да гадаеш ;)

А приказка една ти знаеш –
за принца, жабата целунал...
За таз целувка ли мечтаеш –
за миг, в принцеса кактуса превърнал...?

Все някой ден таз приказка ще свърши...
Но ако остане жива любовта,
която във живота да се връща,
ще топлиш с нея хиляди цветя... :)

Пак омайваш с думи
но името защо го криеш.
Не е ли редно с нас да споделиш:)))))))

Защото ще сменям памперси, ще го къпя и ще го храня...

Момината сълза е "опасна за здравето" като всички неща които хареснаме и обичаме... ОТРОВНА !!!

kade otide sega..otrovna bila..4e to dosta rasteniq sa otrovni ..i vse pak ..taka krasivi..

boje strahotnoo e tolkova e nejnoo.. :)

да всички цветя копнеят за това, поздрави!

ВСЕКИ ИСКА ДА БЪДЕ ОБИЧАН, ВСЕКИ КОПНЕЕ ДА БЪДЕ ОБИЧАН, ВСЕКИ МЕЧТАЕ ДА БЪДЕ ОБИЧАН...И ЕТО ТВОРЕЦ РАЗДАВАЩ СЕ КАТО ТЕБ ГО ПРАВИ ПО БЛЕСТЯЩ НАЧИН
И ВСЕКИ ВЕЧЕ Е ОБИЧАН И ВСЕКИ...

ДА ТЕ ИМА СЛЪНЦЕ ОБИЧНО, ДА ТЕ ИМА...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Цвете бяло, не бодливо
до сърцето си си скрил.
Пазиш го от нас ревниво,
в тайнство го обличаш
с този стих красив.
Всяка муза си мечтае
да е цветето за теб.
Нежно с думи да я галиш,
да я целуваш като утринна роса,
да усеща тя дъха ти
като нежен вятър в своите листа....

Много ти е хубава поезията ! Коята й да е музата , заслужава твоята любов!