Бог вижда бях Върхът

          на твоите любовни похождения,

          изкачи се, покори ме,

          и втурна се към нови постижения.

          Различен бях,

          единствен по рода си,

          но  ти не спря,  не наигра се.

          Като кошута

          разгонена за първи път

          до един

          елените опита,

          като поклонник

          цял живот грешил,

          по храмове

          не спря да скиташ...

          Сега ме пъдиш всеки път

          когато за покаяние се връщаш

          и чувствата във огъня гориш

          докато в самотата ме прегръщаш...

          Ще дойде ден

          когато уморена

          глава на рамото ми ще положиш,

          Нощта

          ще се превърне в ден,

          защото Ти без Мен не можеш...