Подковата отмъкна на Пегаса
и тайно в джоба си я скри,
сега Поезията ще превтаса
и ще угаснат хиляди звезди.
Графомани ще се лутат нощем,
ще търсят Музи пипнешком
и Егото им пак ще пощим,
кой на магаре, кой на кон.
А ти байрака си ще вееш
кога с орел, кога с жабе
и песничките ще си пееш
по гьолове и върхове.
И някой ден като ти писне
през лука боса да търчиш,
перото на стената ще увисне
из облаците няма да хвърчиш.
Салатка ще направиш на поета,
чаша ракийка ще му сипеш ти
и ще се радваш на късмета,
че ключ си имаш за звезди.