Когато любов гори във теб нетленна

старо вино налей с ръка благословена,

да пием, че този свят безславно ще загине,

налей ми пак и после прегърни ме.

Разкъсай дрехите, любовна нощ ни чака,

безкрайна нощ на Истината и на Мрака.

Пълзи край мен като змия отровна твойта дружка,

повтаря, че ме люби, кръвта ми пие като въшка.

Лъжливи са нежните и думи, за тебе сипе хули,

които приятели и врагове дори не са и чули.

Измих лицето си със сълзи и истината вече зная,

светец е, който е страдал в градините на Рая.

Праведник и нищ вреда във всичко виждат,

о, богове, дайте им огледало да се виждат.