Глас в нощта безмилостно запял

месецът прогони от небето,

дере слухът ни той без капка жал –

жабокът – на блатото поета.

Песента му като ехо – отзвук жив -

раздира тишината с глас ръждив,

на камъка –гологлав, безкрил поет,

пее славеят на блатото – напет.

И ужас ни обзема в този час,

напразно чакаме съня, но ето –

гмурна се под камъка жабето...

“Лека нощ, Поети!” и на вас.