Яна  Язова през 30 - те години






ЦИГАНКА


Парцали и клечки по пътя събирам.
По вратните хлопам, изпросвам си хлеб.
Кучета цял ден с тояга забирам,
а нощем се връщам във своя вертеп -

където пияните просяци хъркат,
крадците си мръсните кражби делят,
убийци кръвта от ръцете си търкат
и старци безсънни и болни лежат.

И щом се изтегна на сламата в смрадни,
окаяни дрипи, сънят ме надвий.
Сънувам аз царски трапези за гладни,
че в сърма и злато пируваме ний.

Пияните просяци принцове стават,
убийците - с чисти и светли лица.
Просякини в коприна блюдата подават
и песните бликат от волни сърца...

И псуват и блъскат... Сънят ми отлита.
Разсъмва се, тръгнали мойте царе.
Сянка след сянка, във дрипи обвита,
за своето царство - и в тинята мре.

Торбата си грабвам, след тях се повличам,
по вратните прося и сбирам парцали.
Боклуците ровя и в унес надничам
и в замъчни кули, и в свитнали зали.

Със бирени, цветни стъкла украсявам
коса си и грея с брилянтна корона,
дълбоко замислена, на смет застоявам:
аз чакам царе да ми паднат пред трона.




СКРЪБ


Мъждукат газени фенери
във уличната гъста кал.
Нощта във локвите трепери,
вампир луната е заял.

И просяци с ръце вдървени
фенерите подпират с гръб;
а бедните им мисли спрени,
увиснали на щърбав ръб.

Под хладна светлинка във здрачът
на гола немощ, подир теб,
те - просяшките мисли - плачат:
"Пари ми дай, пари за хлеб!"

- Ех, стига куцахте сакати!
Днес в празник тропахте по мен! -
"Ний носим сухите комати
в бордей, на кална локва плен.

И просим в пътя си до къщи,
по улици - море - вървим.
На всеки стълб-фенер намръщен
ний слабия фитил гасим".

Вървят те - не човеци бедни,
вървят - тук плът на вечна скръб.
Фенерите гасят последни,
подпрели ги със дрипав гръб.

Нощта до портите се спира,
за помощ гледа ме в очи...
А улицата ги разбира
и в хладна тиня си мълчи...

И хуквам аз към теб в тъмите,
да скрия празник в твоя прах...
Но в сънен креп мълчат вратите -
и всеки дом е саркофаг.






ЯНА   ЯЗОВА

Родена в Лом 1911 - 1974

Истинското й име е Люба Тодорова Ганчева.
Още като гимназистка (1930) занася на проф. Александър Балабанов една своя тетрадка със стихове. Той й дава името Яна Язова.
Издава три книги със стихове. Постепенно преминава към прозата. Първия и роман „Ана Дюлгерова“  е за невъзможността нещо в България да се промени. Следващият роман „Капитан“ (1940) е първият български роман за наркотрафика и проституцията.
След 1944 г. Яна Язова се отказва да се присъедини към писателите, които се втурват в писане на хвалебствия за новата власт. Години наред е била изолирана и нищо нейно не е издавано и печатано.
През 1960 година за пръв път Яна Язова излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Но романа не е издаден и ръкописът изчезва. Яна Язова е починала през 1974 г в домът си при неизяснени обстоятелства.
Романът "Левски" е издаден едва през 1987 г.


Поетични книги:

Я з о в е,  София, 1931

Б у н т,  София 1934

К р ъ с т о в е,  София, 1937

Здравей Краssko! Харесвам стиховете на Яна Язова! Тя е родственица по майчина линия на Хр. Ботев! Изключително свободолюбива и силна жена!
Благодаря ти за споделените мигове!

Zabraveni poeti...

не ми е попадал романа "Левски", но имам и съм чела нейните романи "Бенковски" и " Шипка", доста кървави летописи за такава красива жена, но се е справила блестящо:)