НОЩТА  СЕ  ПРИБЛИЖАВА


Нощта се приближава. Здрач припада
и стели се безшумно окол нас.
Нощта се приближава със въздишки. -
О скръбен час, на тихи сълзи час...


Припада здрач. Из миналото мъртво
възстават плахи сенки окол нас
и плахо си отиват със въздишки. -
О скръбен час, за тихи сълзи час...

Дете, да плачем горко. Здрач припада
и стели се безшумно окол нас.
Нощта приспива ни с въздишки. -
О скръбен час, за тихи сълзи час...




ЯСНО  СЛЪНЦЕ  ТРЕПКА  И  ДОГАРЯ


Ясно слънце трепка и догаря,
златен запад  влаком побелява -
неусетно здрач в поле припада.
В огнензаник морен поглед къпи
болна птичка - сирота девойка.
Грижна майка милни думи слуша:

"Мила мамо, слънцето захожда,
по небето трепна щат звездици;
и седенки скоро ще да плавнат, -
ще засвирят медени кавали...
Слушай, мамо, сладък сън ме бори,
а не зная ще ли се събудя:
на смъртта ми, майко, да повикаш
сите момци, сичките девойки -
мойта сватба нека де изпратят...
Зарад сички дарове ще стигнат:
тънки ризи, късани престилки,
отбор кърпи, шарени чорапи.
Първо либе, мамо, не забравяй -
зарад него дар съм аз отбрала:
сух босилек, тънка шита риза,
свилен пояс, везани чорапи...
Пришъпни му, че го аз прощавам
да си дири друго свидно либе.   
И кажи му, че съм зарек дала:
мойте думи нему да не дума,
моя пръстен нему да не дава"...

Плахо трепкат по небе звездите.
Сън обори сирота девойка,
грижна майка градом сълзи рони.





 
Трифон Кунев Бояджиев

Български поет и фейлетонист
Роден 20.02.1880 в с. Ъглен, Област Ловеч
Починал 02.02.1954 в София

Поетични книги:

Песни,  1905
Хризантеми,  1907
Зарници,  1926
Стихотворения,  1945

 

Благодаря ти за прекрасните стихове, Krassko!!

,, И кажи му , че съм зарък дала
мойте думи , нему да не дума ,
моят пръстен нему да не дава . . . ,,

Благодаря , krassko !
Не бях се докосвала до такава чистота и сила на духа в поезията .
Нищо не бях чела от поета . . .

Радвам се, че са ти харесали. Поезията на Трифон Кунев е много лирична и близка до народната песен в първата половина от творчеството му, после се приобщава към поетите символисти от началото на миналия век. Стиховете му са доста подтискащи със силни чувства и и огромна тъга, но и животът му е бил такъв. Многократно са го били, дори в Народното събрание като депутат от опозицията. Той е един от съратниците на Никола Петков, осъден е на пет г., но след една година в Сливенския затвор, Вълко Червенков го помилва. И като много други, името и творчеството му потъват в забвение.
А тук ще добавя още едно негово стихотворение за теб и всички които проявиха интерес към стиховете му.



РАЗЛЪКА

Трифон Кунев

Тихи стонове. Безшумно две осиротели птици
мраковете бродят: нашите души.
Не стени. По тъмний път се влачат паднали царици -
тъмен път, по който кой не съгреши?

Да летим безшумно. В мракове ще ослепеят
болните осиротели птици: нашите души.
Не стени. По тъмний път се призраци белеят -
тъмен път, по който кой не съгреши?

И със писъци безспирно две осиротели птици
ще се викат - завсегда напразно - нашите души.
Не стени пред скръбний край на бледите царици,
не бледней пред тъмний път, по който кой не съгреши!

Литературната критика му е длъжник с мълчанието и пренебрегването през годините на "народната власт" заради политическите му убеждения.
Но ето още едно стихотворение, което само говори за ролята и мястото на автора в Българската поезия:

ЗЕЛЕНЕЙ СЕ ТИ, ПОЛЕ ШИРОКО

Трифон Кунев

Зеленей се, ти поле широко,
клас превивай, ниве златосламо !

Низ полето прашен друм се вие;
до раздруме сам си пътникстене.
Ой, невола чужденеца срещна
в чуждо крае, у незнайно место:
разболе се от неверна болест...
Слънце спуска огън от небето:
млади момку устните прегарят.
Лястовички на към Юг прехвърчат.
Чужденеца дребни сълзи рони:
"Ой ви вази, лястовички леки,
прехвръкнете до моето село,
намерете татковите двори,
навидете моя хил бащица,
стара майка и злочесто либе...
Зарад мене вие им кажете
да не чакат, да не се надяват -
първо либе либе да си търси,
че и ази свадба тук ще правя:
люти вълци сватове ще бъдат,
черни врани - отбор китни свахи"...

Тъмен облак слънцето затули;
вихър вятър стълпе прах повдигна;
гръм ръзтърси облаците черни, -
ей заплиска буен дъжд в полето...
Край раздруме мъртвий труп незнаен
спи спокойно, очи впил на възбог. -

Зеленей се ти, поле широко,
клас наливай, жито златосламо !

Колко силно !
Подсети ме за ,, Черний Ворон ,, написан по същото време от руски поет и с подобна тематика и се превърнал в популярен хит , който много години се пее .
У нас се оказва ,че е имало по жестока цензура от колкото в Русия по ония времена ?!
Аз , ако го напиша в момента бих написала
Ой ви вази лястовички лекокрили
с вас ще дойда в мойто село
да си видя първо либе ,
само то ми е остало . )
Поздрави krassko !
Благодаря за възможността да прочета поета .
И ми стана тъжно и ми стана много тъжно . . .