След второто кафе към Витоша поглеждам,
но облаци и днес ми скриват планината,
съседката по прашки пак нещо  се навежда,
как може толкова дълги да са и краката.
И утрото се влачи бавно, направо мързеливо,
а ти си някъде далеч и как да с събудя,
но ето телефона тишината ми разбива
и още сънен копчета натискам и се чудя
дали си ти, или дошла е нова Муза...