Студено е... Къде е "циганското" лято
на чувства безразсъдно разпиляни,
осъмваме сами в нечакана промяна
на нещо близко и безкрайно свято.

Дори не си мечтая да те срещна
макар случайно там на терминала
с косите руси, с блузката ти бяла,
с усмивката - изгарящо гореща.

Отлитат самолетите на нашите срещи,
цветята и те увяхват от очакване,
последната прегръдка - недочакана
в студа е толкова гореща...

Във ден щастлив ще кацне самолетът ,
и твоята любима ще прегърнеш ,
а Слънцето отгоре ще ви свети ,
още по-лъчезарно и красиво .

Да стопли то душите закопняли ,
за нежност и любов човешка ,
животът ни предлага изненади ,
а те са пълни със вълшебство !

Самолета трябва да излети, а с него и Музата си заминава. И май вяма да имам късмет да я изпратя и цветята ще увяхнат. :(

Въобще да си дружиш с Музи е хубаво в началото, но после си е голяма мъка и така до края когато си скубеш косите и се питаш след като си се удавил веднъж, защо пак влизаш във водата. Стой си на пясъка и им се радвай :)))

Моята Муза е много доволна ...от твоята Муза.:) А сега - сериозно. Много хубави стихове.

Амчи тъй де. Аз какво стихотворение имам за музите...но да не те товаря с чужди тревоги. Но пък, ако настояваш...