И ето знойно лятото отмина
и идват пак дъждовни дни,
в тях радостта ни ще загине
и тъгата есенно ще ни плени. 

Нечакан и студът ще ни опари
със ледена прегръдка през деня,
ще четем пак старите буквари
на чувствата изгубени в снега. 

Но щом пролетта раззелени леса
и славеи запеят горе в небесата,
ще забравим нужди, гнет, тегла -
надежда пак ще грее във душата.

 

24.08.2016

 


                              


 

Не пускам лятото да си отиде....

/хм, така би могъл да започва стих, който до 2-3 дни ще напиша, за лятото, ако ме удари музата!/
Поздрави, Краско, и много слънце ти желая, не само през лятото, а винаги :)

Но нещо съм се затъжил за снега :)

Ха! Аз подготвих нещо за утре вечер, без да знам, че си се затъжил за снега.
Интересна "телепатия".

Винаги съм го правил с магьосници:) А ти си наблизо, защото съм поддържал телепатична връзка с магьосница в Испания. И в Канада. Но разстоянията са без значение. :)

Вярно е, че разстоянията времето не съществуват, освен в човешкия свят.
:)

с душа и сърце на жена... влюбена жена, а любовта си е
и вид тъга...