Търся си път през тъмнината,
долавям  ударите на едно сърце
и знам, че  води ме мечтата
да видя пак любимото лице.
 
Затова ме прегърни да разбера
когато пътуването ми завърши,
че изгубен съм обиколил света
и съм щастлив, че всичко свърши.

20.09.16

 

Пътуването никога не свършва, докато сме живи. А след Земята, идва Космосът :)
Поздрави, много ми хареса!

Хареса ми! Помни,че след тъмнината има светлина..

най-красивият път наречен живот...
поздравления, Краско..

А снимката е на новата рисунка в подлеза.
Вчера в предаването на Гала са го показвали, но аз не я гледам.

И дори успях да се видя как лежа на носилката в асансьора на болницата докато пътувахме нагоре, нагоре...И дори чувах какво ми говори лекарката. Беше много уплашена, защото това беше първият и работен ден.

Достатъчно е да затворя очи и ги виждам. :)

Добре е нарисувано...
За полета в Космоса...мисля, че и без пари може.
Не точно сега, но вероятно скоро :)