Ще чакам да ми се усмихнеш пак
със бръчките ти малки и любими,
нали до вчера влюбен бях хлапак,
дори звездите бяхя достижими.
 
Какво се промени през тази нощ
в която с теб погребвахме мечти,
а любовта крещеше в полунощ
с гласовете на умиращите птици.
 
Тревата изгоря от жарките лъчи
на огненото слънце във сърцата
и от студените пресъхнали очи
дори сълза не капна на земята...
 
Ще чакам да ми се усмихнеш пак...
Нали вятърът разпръсна семената
на любовта ни някъде на оня бряг
където морето целуваше гората.
 

28.10.16








Не чакай да ти се усмихна пак


 

Не чакай, да ти се усмихна пак,
не виждаш ли, звездите са заспали,
във миглите ми трепка хладен знак,
не стискам в шепите си мъртви идеали.
 
Какво се промени ли? Питаш пак,
забрави ли, как силно ме болеше,
а думите ти, давещи ме в мрак,
забиваха се в мен и скръб валеше.
 
Не виждаш ли, тревата изгоря,
очите... в пустошта ми се оглеждат,
напразно чаках те, сърцето догоря,
страхлив избяга, заедно с надеждата.
 
Не чакай вече... вятърът ме кани,
последен танц, сред призрачния град,
за него съм единственната дама,
а ти навяваш ми, раздиращ остър хлад.
 

 cveti68

 

Като разцъфналата роза усмихваш се и си красива...

е хубаво. Личи си, че имаш Муза.:)

А дали ще се усмихне? Усмивката е първото измерение на любовта.
Всичко започва с една усмивка...

Жената е второто измерение на любовта.
В нея е магията на зараждащата се любов.
Тя е розата, която ще разцъфти с една усмивка.

ПП И пак ме хвалиш, а това дали не е магия
за да пропусна следващото разказче?

не умира, но ни се изплъзва. Вчера пих кафе с децата и видях майка им и беше точно така:

Тревата изгоря от жарките лъчи
на огненото слънце във сърцата
и от студените пресъхнали очи
дори сълза не капна на земята...

няма сълза, няма тръпка, дори спомените вече излиняха и пожълтяха покрити от прахта на времето.

Краси, при нас днес се усмихна и слънцето и е едно свежо...
Пожелавам ти не една, а много усмивки от Любимата!

ти си ми конкуренция. Отстрани конкуренцията с ласкателства. Таен, женски метод ха ха ха. Шегувам се.
Не мога да ти повлияя. Това което можеш никой не може да ти го отнеме и важи не само в писането.

казала прекрасен отговор от страна на Цвети. Двамата сте талантливи и сте достойни "противници". Много ми хареса. Браво!
Отдавна не бях чела стихове написани на такъв висок стил.

иии много ми Хареса ! :) :) ;)

Вече с "жена ти" заедно пишете ;)))
Майтапчеее! :)

и музиката... прекрасна...