Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2008 10:00 - Поетите от Blog.bg 2
Автор: krassko Категория: Забавление   
Прочетен: 3391 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 29.11.2008 07:38




        САМОТНИЯТ  ЕЗДАЧ


В ранното утро преди изгрев ще го срещнете някъде там в Добруджанската степ. Най напред ще чуете тропота на копитата и ще видите силуета му далеч на хоризонта. Там където се срещат Земята и Небето. Самотният ездач. Вестителят на красотата и изяществото на Поезията в blog.bg

Ясен  Ведрин

vedrin


КОЛЕЛОТО НА НАДЕЖДАТА

Тъжно скрибуца мойта надежда -

старо, завързано с тел колело.
Все го подбутвам и все се навеждам
белким избягам от зло потекло.

Другите три колелета са здрави -
имам си вяра, любов и талант.
Дърпам каруцата с длани корави
сякаш съм някой митичен атлант.

Тъжно - съдбата ми никак не мръдва.
Пътят е черен, с ужасен наклон.
Тръгвам напред, а назад ме задърпват
мъки и спомени, болка и стон.

Боря се с камъни - ситни и дребни.
Боря се с всичкия пръснат чакъл.
Силна надежда сега е потребна.
Да, но животът е страшен и зъл.

Чупи се обръчът, чупят се спици.
Тука завържеш - оттам поддаде.
Смеят се в свода небесните птици,
а пред очите ми пада перде.

Три колелета останаха здрави.
Само четвъртото трудно върти.
Тихо въздишам. Какво да се прави?
Трудно се теглят убити мечти.

Трудно се дърпа такава каруца
в пътя, орисан от всякакво зло.
Мойта надежда все тъй си скрибуца -
старо, завързано с тел колело.

Други край мен трополяха с каляски.
Имаха здрави и силни коне.
Господи, дай ми надежда за щастие!
Само с надежда дари ме поне!

Сам ще си тегля каруцата бедна.
Пътя по стръмното сам ще вървя.
Тази е мойта молитва последна.
...Паднах, залитнах...
Защо ли кървя?...

 СТРАННИК НА СЪДБАТА

Оклюмаха надеждите ми в бъдното.

Попари ги човешко безразличие.
Дали съм вече пътник към отвъдното,
щом в този свят доброто става ничие?

Гори ли във ръцете ми желание
да се протягат - клети за просията?
Едно петаче - звъннало страдание,
с което си възпявам орисията.

Усмивки хладни - толкова преправени.
Висок амвон за тънко лицемерие.
Измамни думи - сто пъти ощавени.
Без искреност, без болка, без доверие.

На Лазар заприличвах многократно
от притчата премъдра на Спасителя.
Пред златните покои на богатството
се хранех със излишъци от сития.

А кучетата ближеха ми раните
и топлеха ме с козините мършави.
Трохите изкълваваха ми враните.
Надеждите ми бяха на привършване...

...Оклюмаха, като листа попарени
и аз останах странник на съдбата.
Предаден в студовете на изгаряне.
И на блаженство - някъде оттатък...


КОГАТО КАМЪК ПРОГОВОРИ

Когато камък проговори,
застинал в святата си твърд,
вдигни очите си нагоре
и виж живот, роден от смърт.

Съгледай в облаците знаме.
Открий по върховете щик.
Във вятъра послушай памет.
В тревичката долавяй вик.

В усоето погледай битка.
При извора - течаща кръв.
А във изсъхналата китка -
предел за всяка пъпна връв.

Когато камък проговори,
тогава просто си спомни,
че в миналите кръгозори
се раждат бъдещите дни. 


ГОСТЕНКА

На гости ми пристигна самотата.

Постави тя небрежно крак въз крак.
Гласът й проехтя във тишината:
“Хей, ти! Ще се обичаме ли пак?”

Да я изгоня, знаех, нямам сила.
Почерпих я с увяхнали мечти.
“Не се сърди! Каквото било - било!
Ти моята натрапчивост прости!”

Простих й аз, защото ме обича
и моя вечна гостенка е тя.
А явно, че не съм й безразличен
щом търси ме дори накрай света.

Сълзите ми за нея бяха бисер.
Тъгата – плам, необуздан копнеж.
Бях фреска от античен стенописец –
с осанка тъжна и с коси от скреж.

На гости ми пристигна самотата.
Остана дълго – в мене се всели.
И чак тогава осъзна душата –
любов без отклик всякога боли. 

http://vedrin.blog.bg/



19.10 20:05 - Поетична вечер на село

Много народ от селата дойде в столицата. 
Много. И селските поети вече са тук. 
Столичните поети отидоха по селата да пишат. 
Бъркотия настана. И не знаеш кой кой е. 
Затова Ви представям:  http://fanuc.blog.bg/?
Да си спомним селския бит и селския живот. 
Нека  се повеселим заедно. Наздраве!

        fanuc

                МИЧТА
 
Утивай си, за тебе вече не ми дреми,
ни съ убръщай ич назат дури,
за цял живот натрупа ми прублеми,
ко си мъ зяпналъ - въри, въри.
Тъй кът тъ гледам с тая избиляла фуста
и с тес дрънкулки- дету викаш им гирдан,
съ срамя извън къшти да тъ пусна,
па камо ли на селския мигдан.
Майка ти, как щяла тъ приеми,
ми тя, нали ут теп съ утърва.
Утивъй си, чи дяволът штъ земи,
най-посли и аз да съ родя.
Кажи ми колку пъти боба си сварила,
кажи, куга си му дуливала вода.
Дукът гу сложиш, си гу загорила,
се гладни ги държиш и тес деца.
Иди сега и дрехите си сбирай!
То кви ли дрехи, сички са ф петна?
Каквото твое видиш, гу прибирай,
дан земъ съ убъркам и гу изпира.
И чехълът дет пудпирами вратата...
То другия и ас не знам къдей,
май с него ти замеряши кузата,
щот цял ден срешту теби блей.
Хваштай влака, с теби веч приключвам,
ку ни гу фаниш- утивай си пеша!
Ас къщата утвсякъди заключвам,
утивъм в хоримака да съ утиша.

ШИ Й ГУ КАЖА НЯКУЙ ДЕН...

Амин! 

Дилема

Погълнала е тишината туй селО,
риката сал въф бързея са чува,
проскърцва мелничарско колело,
и тая нощ мливаря ши будува.
В гърнето с боб вудата е извряла,
са стреснаф кът избля ина уфца,
тя пупадията утдавна е заспала,
и кой на боба ши дулей сига вода?
Защо ли толкус рану са прибрах,
дома, при тъс заспала пупадия?
Дал щоту ут дилафа ма е страх,
ни сварвам у килера да са крия.
Вуда ли да дулея въф гърнето,
ил пупадията да дигна ас ут сън,
ши стани зян и бобъ и мисцету
на туй утгоре, ас ши спя утвън.
Далечи нейде чува съ гълчава,
гачи лий ут селския мигдан.
Запоя в хоримака прудължава,
прупял е някуй кьоркютюк пиян.
Сфалих ут огина гърнету,
на пръсти кръдешком приминах двора,
пулекичка съ спуснах пу дирету,
дано въф хоримака има ощи ора.
Амин!


На къра
dqdo_pop

АГРОстих

Тъ виждъм ис пулету кът минаваш,
приметнъла мутика прес гърба,
дълбоки дири ф угъртъ уставаш,
утдавнъ минъла си сто кила.

Прис къра одиш същу къту хала,
слит теп са мятът буци кал и пръст,
и дажи ич ни си са запъхтяла,
пуходката ти й, къту кон чивръст.

Чумберя вързъла си гу накриву,
уткрива сал кръсивуту лице,
бритоня съ пудава закъчливу,
кът стъпвъш бържи- дажи са трисе.

Си убава, напрау да са захласниш,
ми иди дъ пудбягвъм утпудир,
ама ма й страф, случайну ши ма вясниш,
и ши ми крясниш :"Ай сиктир!"

Щи кажа ас: "Убичам та Нидялке,
умръзнъ ми слит тебе дъ въря,
ку мъ аресваш спри и ти за малку,
дъ тичам пудир теп ш`са запъхтя.

Аку са спреш сига, ш`ти убищая,
животя ни кът песен дъ въри,
ши чистя, ши пера и ши купая!
Пуспри са ма Нидялке! Чу ли, спри!"

Замина!
Дажи и ни ма чу!
Амин! 


 Склеротично

Сал куцузи ми съ струпаа върху главата,
два часа търсих де съм сложил училата,
щот бис тях ни моа гледъм нувинити,
пък те де били?! У ръцети ми гуркити.

На пупадията и казаф, чи ги крий,
тя сал дету ни съ фърли да мъ бий.
"Си удъртял и станал къту склирутик,
ма е ут пиениту, алкухулик с алкухулик."

Дубре, чи каза алкухулик, штот забраих-
приди малку сълата ут ряпа си напраих-
ракийкъта ши тряба да си дунеса,
ма де яй скрила пак пруклетата жина?

Обърнаф кухнята, слид туй антрету,
утъраших спалнята, чи и мазету.
Къде ли ни я търсих- няма я и няма,
а...сетиф съ...имъм скрита дамъджана.

Излязаф вънка- тъмну сий на двора.
Прикусих гу бързу, стигнъх ду убора.
Кът влязъф вътри, кузата изврищя,
пугледна лошу със наведини руга.

Идва успяф да фръкна приз вратата
и ету мъ на дворъ пак у тъмнината.
Съм изтукан- типичен лунатик,
що диря тука... учила, жина, алкухулик.

Верну бе, за ракия!
Амин! 


Сделка
автор: dqdo_pop

Въря си из селу и мисля на глас:
Цигарити сфърших, няам и фас.
Прибра ми парити унъс пупадия,
пих снощи у кръчмата на вирисия.
Ся ми съ пуши, чи чак и триперя
тряба ут някъди фас дъ намеря.
Пустуту селу, дет дъ пугледниш,
пушачи нийде нямъ да мерниш.
Сякъш съ скрили нарочну, начи.
мяркът са ора, ма се непушачи.
Ей гу, убърнах и къра наред,
пак съм съ върнал на нашия плет.
Свалиф килимявкатъ и съ пучесах,
дуде ми идея- и май я аресах:
"Дурде нямъ никуй /дън съ изложа/,
на оримакчията дъ му придложа.
Дъ земи мъ черпи с цигари, ракия
/салата, разбира се, бис нея ни пия/.
Сичкуту туй, ку гу дава бисплатну,
ас някуй ден ши гу върна стукратну.
Кът доди времи, ши гу упея,
пари няа искам ... чи й ши жалея!"
Дажи и свещ ши му запаля!:)))
Амин! 



26.10 20:03 - НОВИ ЗВЕЗДИ



 
       Поетите  в  Блог.бг


  Представям Ви новите звезди на поетичния 
ни небосклон. Те са публикували по малко 
от 10 стихотворения, но това ни най малко 
не омаловажава таланта им. От проучването, 
което направих през седмицата в блога се оказа, 
че поетесите са четири пъти повече от поетите. 
Търсят се поети за блога. 
  
   

   prostomaria74

 

       Огън

 

Повярвай ми ще дойде време
когато ти ще разбереш
така съдбата пожелала е
в живота мой да се поспреш
да си откраднеш малко огън
и с себе си да си го отнесеш.
Ще минат дни години
,но огънят не ще отмине!
Това е споменът от мен!

 

Боли

 

Боли от толкова бездушие,
боли от тази сивота
и вътрешно се питам
какво е да си без душа
да бъдеш сив безличен
да нямаш истинска мечта
да нямаш смисъл в дните си
в очите да си без искра!

 

Колело


Животът ни красив е
Винско колело
и колкото въртиш се
се питаш и защо
Защо ли туй се случи
защо ли е това
и виждаш че научи
че има правила
Да спазваш ги решаваш
това е избор твой
нотрябва да внимаваш
не всеки е герой
Иима дни прекрасни
и черни лоши дни
но трябва да си знаеш
живей и се бори!

 

 Летя


Над морета океани
винаги ще си летя
никои няма да ме хване
пак и пак ще си кръжа!
Сила ме окриля
нося Любовта.
Със роса се плискам
къпя се с дъжда!
Във ноща свенлива
тичам като самодива
със светулките играя
блика радост Аз сияя!

 

 http://prostomaria74.blog.bg/

 

 

 
              tlnet

 

Написах и стихотворение междувременно 
  
Понякога се случва.

Да видиш човек,
живеещ във ден,
в който ти си живял преди време.

Тогава ти знаеш неговото утре.

Ще бъде хубаво и лошо.
Ще вижда красиво и грозно.
Ще се смее и ще плаче.

Да му покажа ли пътя?
По-прекият и без тръни.

Или да го пусна да падне и стане сам.

Аз знам. Нека пада. Ще е негово падане.
Нито първо, нито последно. Но негово.

 

      
         Ода за Кушинг


   посвещава се на адските злите     доцентки Андреева (кошмара на Кушинг)

 и Атанасова (кошмара на килограмите)

О, ти ужасен Кушинг
от къде се взе.
Тежко ти ме повали
и здравето ми развали.
Стрии, кръвно и умора
взе ми силиците без капка срам.

Кортизол, АКТХ и всичките хормони
Кушинг ужасно ти ме повали.
Но ето, че доц. Андреева ме срещна
и в неравна битка се изправи
Кушинга тя го няма за нищо
Тумори в главата или в надбъбречната жлеза,
за Андреева това е като на шега.

На ЯМР тя ме изпрати,
да види където тоз Кушинг се е скрил.
Нищо там не се видя,
но Андреева изобщо не се спря.
Веднага каза тя причината
и лечение измисли.

О доцентке прекрасна
ако беше по млада, любовен стих щях да ти прасна.


Но ето че Атанасова пристига,
кръвчица тя за изследвания взе
и хормоните превзе.

Готина диетка тя изписа
и слаб и красив скоро пак ще стана.

Доцентки разкошни и чудесни
Кушинг вие махате като кюфтета пресни пресни.

 
http://tlnet.blog.bg/

 
        caminando

 

     Ти ли си там

 

Колко е тихо
и есенно в мене.
Малки усмивки
чертаят си свят.
Гледам дърветата -
пъстри вселени.
Гледам небето си -
птичи парад.
Моите ястреби
имат посока -
гонят се с облаци
цяло море.
Тихо е, тихо,
самотно, безоко...
Тук ли си
мое любовно небе?
Бавно разхождам се.
Стихнала лодка
пори вълните
на смисъла сам.
Тази далечна
от спомен
походка
някъде носи ме.
Ти ли си там?

 

   
     El Camino

 

Тръгвам си.
Дъжд вали с тихи капки в краката ми.
Случва се.
Пак нахлу през духа тишината.
Приказка.
От прастара вселена редена.
Истина.
Недокосната вяра през мене.
Мисля те.
Остави красотата да тича.
Имаш ме.
Аз съм твоето скъпо момиче.

 

 http://caminando.blog.bg/

 

        min11hetep

 


         Защото

 

Обичам, не защото си измислен
и блестиш във чуждите очи.
Обичам, не защото ако искам
подир волята ми ще вървиш.

Обичам, не защото се стараеш
зад маска да прикриеш своя нрав.
Обичам, не защото да покажеш
искаш, че си лъскав и без грях.

Обичам те, защото те приемам
с всичките ти болки и тъги.
Обичам те, защото възприемам
теб такъв, винаги какъвто си.

Обичам те, защото ако тръгнем,
по пътища еднакви ще вървим;
към миналото ако се обърнем,
едни и същи грешки ще простим.

Обичам те, защото ти прогонваш
мрака от душата ми със смях;
трудностите с лекота преборваш;
в мъката успяваш да си силен пак.

Обичам те, защото в тебе вярвам - 
в нуждата подадена ръка.
Обичам те, защото ти повярвах
и доверието безрезервно оправда.

Обичам те, защото те познавам - 
въплътил мъжа на моите мечти.
Но не искам със страстта си да ранявам
и помежду си мостовете да рушим...

 http://min11hetep.blog.bg/

 

  

 


02.11 19:23 - ДВЕ ЯРКИ ЗВЕЗДИ

    
ПОЕТИТЕ  ОТ  БЛОГ БГ

Въпреки че все още има хора, които 
продължават да твърдят, че в Blog.bg 
няма нищо ново и няма поезия достойна
за "изискания" им вкус, имам удоволствието 
да Ви представя изящните стихове 
на две прекрасни дами от Blog.bg .
 
image
Автор: nar

           
Гилотина  
Готова съм до гилотината да се изправя.
Да впия устни в голото й тяло. 
Да пия кръв от своята поквара, 
осъдени мъже да оправдавам. Готова съм до гилотината да затанцувам. 
Да отразявам сласт в острите ножове, 
да вдигна нова революция, 
да донапиша старата история. Готова съм със гилотината да се сражавам.
Да я измамя, без да я убивам, 
животи чужди да спасявам, 
около себе си да ги увивам, да подчиня на себе си мъжете,
които с хитрост съм спасила.
И ако някой дръзне да откаже - 
сама да се превърна в гилотина.  1998 г.


        Без заглавие  
Може би многоезично те моля – 
Завърни се по тъмно, на пръсти,
промъкни се тук, при пороя, 
и зачакай да бъдеш потърсен. Ще играя специално за случая – 
грандиозна, трескава, слисана.
Ти се прави, че не чуваш – 
просто чакай за бъдеш поискан. Ще те лъжа зад своето домино
и ще стрелям с откоси от токчета. 
Ти ще бъдеш пленен и отровен, 
но отмъщението ще оставиш за после. И в утрото тъмно, преди слънцето
да разпали огън в телата ни, 
ти тръгни, сякаш не си се завръщал.
Без да чакаш да бъдеш отпратен.

http://nar.blog.bg/viewpost.php?id=250324



image
Автор: wonderland


    Две минути
Мълчанието трая само две минути,
В които времето прекъсна своя ход..
Открихме се...слова нечути,
Изрекоха сърцата в съпровод.
 Разтърсени,не смеехме да мръднем,
Да дишаме забравихме дори...
За миг,в мига и ние се превърнахме,
В две тлеещи,изгарящи души.
 За две минути се намерихме,
След две минути трябва да се разделим...
Ала за тези мигове безвремие,
Успяхме толкова да променим...
 Прегради,предразсъдъци на времето
Не беше сам...............не бях сама...
Какво значение,щом точно времето
Във наша чест за миг замря?

А трябваха ни две минути само,
За да прогледнем колко сме сами...
Напразно изживявайки живота си,
Преструвайки се,че не спим...
 И в този сън-полудействителност,
(не беше лесно да я различим),
Как всъщност две минути продължителност...
Бе всичко нужно,за да продължим........


  Утеха
  Сънувах,че прегръщам самотата,
По дланите ми огън се разля.
Целунах я..и сълзи заваляха,
Отмиха непреклонната тъма.

Протегнах се, докоснах й ръката,
Потръпваща в необясним копнеж..
Сама подпалих си душата,
Не въгленчета, цял палеж..

Самотното сърце замряло,
Във монотонен, празен ход,
Застинало, почти бе спряло..
Пак закипя за нов живот.

И се събудих после отмаляла,
Окъпана от огнена зора,
Усмихната, олекнала и цяла...
Забравила какво е самота.

http://wonderland.blog.bg/

              

   



Тагове:   BG,   Blog,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krassko - li4kata
13.10.2008 13:08
Много голям. Искаше ми се някой от неговия ранг да напише няколко думи за него. Но умните хора много работят и са много заети. Чаках, чаках и накрая замижах и го направих.:)))
цитирай
2. kleopatrasv - Поезията му е вълнуваща !
13.10.2008 23:43
Просто не знам коя човешка своя мисъл не е възпял ? И поезията му извира всеки ден от дълбините на душата му и докосва милион човешки сърца !Думите са излишни - четете стиховете му ! А аз доста често го правя !

я
цитирай
3. compassion - Какво ти вълнуващо...човека кърви...
16.10.2008 15:51
Ех ти, ясен си, че и ведър
недей да я теглиш...надеждата...
не виждаш ли, клети тя те крепи...
недей да черпиш гостенката самота,
обидена да си отиде и отклик нежен
на любов да влезе в душата на поета...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassko
Категория: Изкуство
Прочетен: 1183693
Постинги: 572
Коментари: 4622
Гласове: 17554
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031