Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2009 00:04 - Поетите в Blog.bg 12 - 1
Автор: krassko Категория: Забавление   
Прочетен: 3774 Коментари: 9 Гласове:
3

Последна промяна: 10.04.2016 11:29




Самодива

zemela

  

image


Автор: zemela




Една самодива в поетичната гора на Блог.бг. Измислена или мечтана тя ще слезе бяла в тишината на ноща. Не питайте коя е, със смях ще ви отговори. Ако откриете стиховете и ще ви докосне топлината на нежната и поезия, ще ви дари искреност и надежда  и в облак бял ще се разтвори.   



      Анонимна

Не ме е страх да бъда анонимна -
безименни сме всички пред смъртта.
Нима съдбата, иднаща бенезримо,
тревожи се за хорски имена?!

Не ме е страх да бродя в тъмнината - 
очите ми ще свикнат без фенер.
Посветла и от слънчева позлата
е вярата, живееща у мен.

Не ме е страх да бъда и различна
а някой луда би ме назовал.
Светът се дави в жалко безразличие,
умира в него, без да е живял.

Не ме е страх със себе си да споря,
във вените си нося светъл грях.
Сърцето ми със собствен глас говори,
на неговите истини се спрях.

Щастлива съм че нямам гръмко име -
от от хаоса вселенски - шепа прах.
Момичето у мен да не умира 
се моля - от това ще ме е страх. 



Измислена


Не казвй ми, че искаш да ме имаш,

без мен, че нощем сън не те лови.
Аз само като приказка преминах
и пътя ти посипах със звезди.

Не казвай ми, че дните ти са празни,

че хладно е без мойта топлина.
Оставай чист, без завист и омраза,
за да ме срещнеш в своята душа.

При никой дълго няма да остана,

за миг изчезвам. Връщам се в съня,
безплътна като бяла морска пяна.
На птици и поети съм сестра.

Измислена съм -  извор сред пустиня,

прах лунен в мрака, в черен ден - искри.
Наричай всеки изгрев с мойто име,
в безсънните си нощи ме търси.

Не мога да съм в клетка, не оплаквай

съдбата си, а просто ме помни.
Ако тъжиш - тогава ме очаквай -
ръката ми сълзите ще суши.

Не можеш ли със вятъра да тичаш,

слепят ли те прекрасните зори,
повтаряй си, че някой те обича
и с верен усет твоя път следи.

Сразен или отчаян в тежък час,

на ада спрял пред зейналите двери,
повикай ме, дори да е без глас.
Тръгни към мен и аз ще те намеря.




    Ще слезе бяла


Когато над града се спуска мрак

и светлината слънчева оплакваш,
когато от небето молиш знак
и питаш се смутен какво очакваш...

Седни и затвори за миг очи.

Душата ми над теб ще слезе бяла,
сияние на огнени лъчи
ще те загърне в светло одеало.

Ще видиш буйни пролетни води

и дъх на топъл вятър ще те гали,
а болката, когато се стопи,
ще се събудят пориви заспали.

Докосне ли те мойта топлина,

отново ще се радваш на цветята,
прозрачно бистър пак ще е света,
на птиците ще литнеш на крилата.

Не питай от къде съм и коя -

единствено със смях ще отговоря.
В душата ти покой ще донеса
и после в облак бял ще се разтворя.

Усмихваш се. Открий сега очи.

На изток вече бавно се разсъмва...
Забрави ли, че всичко ти горчи?
Тогава ми е време да си тръгвам.



Тишина


Облечен е денят във тишина,

а слънцето искрящо натъжава,
не пее славей в близката гора,
в мълчание звукът се разпилява.

Не носи радост пролетният цвят

и алчен звяр изпива светлината
от погледа, до вчера бил богат
на стария балкан със красотата.

Сега е тихо, феята ми зла

в подземие усмивката затвори,
изглеждат мъртви свежите цветя,
духът ми няма сили да се бори.

На гроб студен прилича мисълта -

затворен е за погледи, но крие
любов, омраза, нечия съдба,
която скоро с прах ще се покрие.

И само тази страшна тишина,

по-гръмка от куршум, ме оглушава.
Мълча и аз - в затворена душа
ни звук, ни цвят простора отразява.

Да, знам - не ме познавате така -

в очите ви съм волна и щастлива...
И слънцето умира през нощта,
със него утре пак ще бъда жива.



Открий  ме


Ще те дочакам, чиста като ручей.

В беззвездно-тъмна нощ ще те позная.
От древна жрица приказна научих,
че мисъл с мисъл среща се в безкрая.

В планински извор бистър се изкъпах,

бял лунен лъч заплетох си в косите.
В гърдите само твоя образ скътах
като икона походна на скитник.

Не зная колко време ще ти трябва,

за да пристигнеш. Няма и значение.
Ела, за да забравиш, че си страдал -
със мен ще бъдеш в друго измерение.

Попаднал си на вярната пътека,

да я изминеш само ти остава...
Не ще ни разделят и вековете,
които покрай нас ще преминават.

Омаян като в приказно пиянство,

различна всеки миг ще ме откриваш...
Безсилни са и време, и пространство,
щом две души обичащи се сливат.



http://zemela.blog.bg/

      



Тагове:   BG,   Blog,   самодива,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - От друго място
03.02.2009 13:34
познавам стиховете на Самодива...приказно същество, нежно и ефирно, и все пак силно!
Благодаря, че с това представяне ми помогна да открия и zemela.blog.bg
цитирай
2. zemela - Каква хубава изненада! Радвам се, ...
03.02.2009 13:45
Каква хубава изненада! Радвам се, че имам своето място в представяните поети. Благодаря!
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Краско, ти ми помагаш много
03.02.2009 16:15
за да мога да открия поетите в блога. Стиховете са ми слабост, а тук има толкова добри поети и поетеси, че направо съм във възторг от тях.
цитирай
4. krassko - 1. mamas - Благодаря !
03.02.2009 16:39
Стиховете и действително са много нежни, но в тях има много сила и решителност чисто по женски, което най много ме впечатли. И това ги откроява от стиховете, които преливат от охкане пъшкане и кършене на ръце:) Ще пусна още един постинг с четири избрани стихотворения които заслужават да бъдат видяни от повече хора.
цитирай
5. krassko - zemela - Ще има още една изненада !
03.02.2009 16:44
Както вече писах в предния коментар, ще има още един постинг. Когато представям авторите подберам едно стихотворение което го представя него и най хубавото от интимната му лирика, това което ме е развълнувало.
цитирай
6. valiordanov - Тя не е Само Дива. . . Тя лудее в рима. . ...
03.02.2009 16:45
Тя не е Само Дива... Тя лудее в рима... Радвам се, че е намерила място при теб. Твоят блог ще се окаже като стартова лента за някой, а за друг просто излизане от булото на самотата... Лансираш онези които нямат смелост сами да го правят. Това е вече професия. Поздравявам те! Ти си професионалист!
цитирай
7. krassko - 3. kasnaprolet9999 - Старая се:)
03.02.2009 16:52
Трудно е да се оцени автора по едно стихотворение, а така подбрани и представени те дават поетичния портрет на автора, неговия светоглед. И друг път съм го казвал, че поетите трябва да имат в блогрола си свои избрани творби, но това е както при стихосбирките, все пак е по добре подбора да бъде направено от друг .
цитирай
8. krassko - valiordanov -:))))))))))))))
03.02.2009 19:21
Знам една...Тя и на цветята си в рими говори докато ги полива:))) Имам един списък за представяне от него вземам. Има и втори от него дабавям в пърния. И трети в който са новодошлите, тях ги чакам да понапишат нещо.
цитирай
9. анонимен - top451gameus
10.10.2011 09:00
I hope this was a very interesting post thanks for writing it!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: krassko
Категория: Изкуство
Прочетен: 1183684
Постинги: 572
Коментари: 4622
Гласове: 17554
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031