2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 4638 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.04.2009 10:26
08.10 11:51 - КОТЕТО И ДЪЖДЪТ / 16 /
Връщахме се от "Чистотата"* по зимния маршрут за Иван Вазов*. Пътеката под Харамията* е много стръмна и Принцесите вървяха напред, сред поклонници и ухажори. Двама от най досадните "навлеци" се бяха залепили за мен и се мъчеха да изкопчат нещо. На колко години са? Защо са сами в Планината? Имат ли си приятели? Разказах съкратената версия: Принцесите нямат възраст. Обичат Хората и затова всички са им приятели. И двете пеят и идват тук, за да пеят на Планината. Не ми повярваха.
В хижата цареше оживление. Столовата беше претъпкана от преминаващи групи туристи. Бира имаше в изобилие. С бутилка в ръка Мъжете гордо разказваха за "подвизите" си в Планината и леглото. Никой не ги слушаше. От Кабул* идваха черни облаци, над езерото се стелеше мъгла и рибата "играеше". Принцесите бяха гладни и нервни. Стояхме на терасата пред хижата когато паднаха първите капки. Заваля изведнъж.
Държах ръцете им. Не казах нищо. Нямаше нужда от думи. Бяхме го правили и друг път. Исках да го направим. Сега... И те запяха. Всички наоколо гледаха изумени. Когато запяха третата песен в небето се отвори кръг. От средата на езерото до хижата и около хижата вече нямаше облаци и грееше слънце. Масата до нас беше свободна и седнахме да се храним. Всички гледаха към небето. Чакаха нещо... А Принцесите искаха бира.
Няма по тъжна гледка от коте под дъжда. Студени едри капки се сипят от горе, а То изоставено и самотно, малка трепереща топчица между локвите и забързаните крака на хората чака Топлина и Любов. Не го подминавайте. Вземете го. Дайте му частица от Вашата топлина и любов. За да намерите своята. Защото и Вие като него, криейки под дъжда сълзите на отчаянието, премръзнали в самотата,
чакате вашата Топлина и Любов.
Автор: krassko
09.10 18:32 - КОТКАТА И НАВЛЕКЪТ/ 17 /
От както има Котки има и Навлеци. И Навлеците не са митични същества. Те са досадни, нагли и няма спасение от тях. И Котките и хората страдат от тях от дълбока древност до наши дни.
Пръв Диоген е описал и класифицирал Навлеците като опасно социално явление. И с този си труд, той е родоначалник на Социологията като наука. Опознал Навлеците, той дори се е опитал да се отърве от тях живеейки в бъчва, но безуспешно.
Теолозите и Алхимиците през Средновековието са открили връзката между Котките и Навлеците. И това е Второто голямо откритие в тази област. Те дори се опитали да намалят броя на Навлеците, като са унищожавали котките. Но вместо да намалее, броят им се е увеличил неколкократно.
Светата Инквизиция с изпитаните си средства и методи е накарала Навлеците да си признаят, че са такива. Но опитите да бъдат изтрити от лицено на Земята чрез изгаряне на клада са имали обратен ефект. Те се организирали в сдружения, кой знае защо наричани днес Профсъюзи и защитаващи единствено интересите на Навлеците.
В средата на 20-ти век, по време на експедициите в Антарктида е направено Третото голямо откритие. Навлеците са безотговорни и съжителството им с Човека в ограничено пространство при есктремни условия, каквито са условията в полярните станции, е вредно и опасно.
Тогава са разработени и първите научни методи за разпознаване на Навлеците. Тези методи се използуват и днес при подбор на персонала на атомните подводници, ракетите със среден и далечен обсег на действие, както и при някои други професии, които никога и никъде не се споменават.
С развитието на Космонавтиката огромна е заслугата на "Центъра за подготовка" на НАСА, както и на един друг "Център"* в Русия, които полагат денонощно усилия да опазят Космоса от Навлеци.
За съжаление всички тези разработки и методи за разпознаване са недостъпни за Вас. Единствения Ви помощник в объркания ни свят и сложните човешки взаимоотношения е Котката.
Колкото и да Ви е скъп, колкото и да го обичате, ако Котката не го харесва, хапе и драска когато я вземе и пишка в обувките му, изхвърлете го от Сърцето си.
Защото Той не е Човек, а Навлек.
Автор: krassko
РАЗГОНЕНАТА КОТКА
НА АВТОРА НА ЕРОТИЧНИ ИСТОРИИ /18 /
на cefulesteven
Не му завиждах. Знам, че не ми вярвате, но не му завиждах. Търпях. Търпях и скърцах със зъби. Че то бива, бива, ама всеки ден нова история. И край няма. Няма почивка, ни събота, нито неделя. И това не е месец, или два. Години са това, години. Но търпението свърши. Че и търпението има край. И за това отивам. Да видя как го прави...
Някой ми беше казал, че го прави. Седях на масичката пред кафенето на площада и чаках. Познах го веднага като дойде. Отдалече го познах. Носеше си масичката и сака през рамо. По това го познах. Разгъна масичката. Нареди книгите отгоре. И тръгнаха...
Най напред бяха тинейджърките. По две, по три. Тях ги разбирам. Секса им е в главите. Място не могат да си намерят. Че то секс, секс, но и еротика трябва. Малко поне, не може без нея...Всякакви идваха. И все жени. Е, понякога и някой мъж пристъпи. Плахо така. Погледа, поразлисти книгата. И си тръгва с еротиката в ръка. Ами тази баба с бастуна, тя пък къде е тръгнала. И внучето води. И тя иска еротика. С автограф.
За внучката...
В късния следобед си тръгна. И аз след него. Котката го чакаше на улицата. Влязоха в къщата, а аз в отсрещната. Бабата не чуваше, но като видя парите, бързо се разбрахме. Даде ми стаята на сина си. Точно срещу неговия прозорец. Вземах един стол, седнах и зачаках...
Вече се здрачаваше, когато Котката излезе на улицата. И тя чакаше. Тогава я видях. Не беше красавица. Богиня беше. И знам, че не ми вярвате, но ще повярвате. А котката като отвори едно гърло. През живота си такова мяучене не бях чувал. Мяучи и се влачи по корем. Богинята приближи, наведе се и взема Котката. Поогледа се и с Котката в ръце влезе при него. Вече се съмваше, когато си тръгна. После пихме кафе с бабата и тя ми разказваше за сина си. И още разказваше, когато видях на екрана на лаптопа новата история:"Съблечи се, малка богиньо".
На следващата вечер, щом взе да се здрачава и бях до прозореца. Не чаках дълго. Най напред чух токчетата и. Имаше грацията на котка. Беше на тридесет, но няма да и дадете повече от осемнадесет. Приличаше на ангел. И Котката заквича. Не беше маучене, а квичене Ви казвам. А тя се наведе, взема Котката и влезе при него. А на сутринта гледам на екрана: “Да разголиш ангел”. До обяд дебнах Котката, но накрая я хванах. И с първия рейс си заминах за София.
Още същата вечер я оставих на улицата. Не мина и половин час и се звъни на вратата. Зализан, един такъв към четиридесетте и любезен, любезен. Носи ми Котката.
- Болна трябва да е. Много жално мяучи. А е хубава. Симпатична е . И Вие сте симпатичен. Обадете ми се някой ден. Аз съм там, в градинката пред банята. Ние там се събираме...
На следващата вечер се повтори същото. Само дето беше по млад. С гердани на врата, гривни на ръцете и с обици. Подава ми котката и казва:
- Да се видим някоя вечер. Елате в “Червило”, ще ме намерите.
Третият беше с цици. С цици Ви казвам, ей такива големи. И с пола. Грабнах котката от ръцете му, и още същата нощ заминах. Оставих му я пред вратата...
Сега пак чета всеки ден еротичните му истории. Започнах и аз да пиша. Пиша всеки ден. Но моите са истории за Котки...
Автор: krassko
11.10 08:54 - Котка, разкази за котка и Красавицата /19/
Бях забравил, че е петък и като се позвъни отворих вратата. Беше чистачката. Поредната селянка дошла в София. Ухилена до уши, щастлива, че е в София и синчето и учи тук. Селянка. С шамия, везана риза и елече. Полата и фустите отдавна съм забравил как се казваха. Баба ми, македонката имаше такива. И с цървули. Виждали ли сте селянка с цървули. Има ги в музея. Но нейните бяха различни . По красиви бяха. И дрехите. Бяха като нарисувани. Нарисувани от голям художник. А Котката се галеше в краката и...
Откакто беше дошла не можех да я понасям. А съседките все за нея говореха. Която каквото я заболи, при нея. И магии правела. Баба и някога била селската магьосница. И тя като нея. Водеха си внучетата да им маха брадавици. И циреите с магия изчезвали. Остеопороза лекувала. Подлуди бабите и в трите входа които чистеше. Омая ги нещо. И бабите припкаха по стълбите като абитуриентки. А сега стоеше пред мене с кофата и парцала с дръжката и се усмихваше щаслива. Вода искала. Прибрах си Котката и и затръшнах вратата...
Никога не изключвах компютъра. Когато не пишех разкази за Котки, на екрана стоеше снимката и. Толкова е красива, че понякога с часове я гледах. И Котката лежеше на стола до мене и тя я гледаше. Заедно я гледахме. Понякога си мислех, че се влюбвам. Случва се на мъжете в зряла възраст. Последната Любов. Най голямата. Чакал си я, търсил си я и тя идва ненадейно, като последен подарък в живота.
Дори не разбрах как започна всичко. Бях написал няколко разказа за Котки. Пишех и за Принцесите. Но Тя искаше да пиша за Котките. Най напред искаше ново разказче. И още и още. После искаше роман за Котката. Ставахме все по близки. И днес ще се видим. Щяла да идва до Хеликон за някакви книги и там ще ме чака. И тя искала да се срещнем.
Дори не усетих как стигнах до Хеликон. И тя беше тук. Чакаше ме пред входа. Най напред видях цървулите. Беше чистачката. Стоеше до вратата и се смееше:
- Искаш да я видиш, нали. Мислех, те за добър човек. Гледам самотен си. И ти направих магия за любов. Но си лош. Не даваш вода. Няма вода и любов няма. Развалих магията. Няма да я видиш. Никога няма да я видиш...
Каза още нещо, но вече не чувах. Болката в гърдите идваше и си отиваше, за да се върне още по силна. Времето спря. После чух сирената. Лекарката говореше нещо, но не чувах думите. Чувах мислите и. Беше съвсем млада. За пръв ден на работа. И се молеше. Тогава я видях. Седеше до носилката. А аз лежах на носилката със затворени очи. Вече нямах тяло. Само мисъл. И мисълта полетя в тунела. Тунела се разтваряше пред мен огрян от светлина...
Исках да я видя. Тя ме чакаше и исках да я видя. Не знам как го направих. Но летях назад. Тунела се затваряше пред мен и светлината изчезваше. Най напред чух гласа на лекарката:
- По бързо! По бързо! Дръж се, съвсем малко остана...
И тогава ги видях. Шофьора и лекарката. Бяха се свили като уплашени деца в ъгъла на кабината. А Тя лежеше до мене на носилката. Красива като на снимката. Лежахме прегърнати. Асансьора вървеше нагоре. Нагоре...
Вече знаех, че никога няма да спре...
Автор: krassko
14.10 12:54 - КОТКАТА И ПОЕТЕСИТЕ /20/
Любовната Поезия е достойно занимание за Котката. Когато си лежи на слънце и гледа с премрежен поглед в небето, тя плете мрежи от стихове за врабчета. Млади и неопитни, те се оплитат в мрежите на котешката любовна поезия. И остават все по малко и по малко. А като няма врабчета, няма и поезия. И любов няма. А котаракът valsodar стои като дулсинея на прозореца и няма на кого да хвърли напарфюмираната кърпичка.
В сайта има много поетеси, които пишат любовна поезия. Те копнеят и въздишат сред природата, в банята и леглото дори, за прекрасното мъжко тяло и младия любовник, който все не намира време и сили да се покатери през прозореца. Но на тези въздишки и копнежи Музите и боговете не гледат с добро око и не ги поощряват. Те са привърженици на еротиката, която отваря вратата на "чукането" и спазват стриктно закона:"Чук - беж".
За съжаление има и много блогъри, които споделят тези възгледи. И не само ги споделят, но са неграмотни и с говорни дефекти. И вместо пОетеси, произнасят и пишат пУетеси. И това води до асоциация с пуйката. А пуйката няма нищо общо с Любовната поезия. Тя е представител на една друга поезия. Напълнена с кестени, или пилешки дреболии и изпечена с кисело зеле тя ни разкрива върховете на Кулинарната поезия.
Думата ПОЕЗИЯ е на повече от 10 000 години. И всяка буква има своята история. Но в случая ще се спрем на буквата "О", Която води началото си от древна Гърция. Още в 7-ми в.пр.н.е. Архилох - син на свободен и робиня тракийка, пръв изоставя света на боговете и разкрива любовта си към Необула. И не случайно в сайта има толкова поетеси тракийки.
Сафо - най великата поетеса на древността е първата жена, която в песен разкрива сърцето си. В своя дом на о. Лесбос Сафо се огражда с девойки, които учи на музика, поезия и танци. И домът и е бил пълен с котки. И пра-пра-пра внучките на тези девойки и котки, са нашите котки и поетесите в сайта. Обичайте котките, обичайте и поетесите, защото те са цветя на любовта.
Автор: krassko
15.10 07:12 - КОТКАТА И КОТАРАКЪТ ВАЛСОДАР/ 21/
на valsodar
Котаракът лежеше на перваза на прозореца и се радваше на на есенните лъчи на слънцето. От време на време поглеждаше в стаята, но паничката беше празна. А Той седеше пред екрана и клавишите потракваха. Котаракът знаеше, че като спре тракането, Той ще стане, ще се разходи из стаята и чак тогава ще напълни паничката. И търпеливо чакаше. Но чакането му беше омръзнало. Вече половин година чакаше всеки ден.
Всички знаеха кой е господарят. И в къщата и в квартала. Още откакто донесе онова птиче да хвърчи в стаята. Само три дни го търпя. Събори клетката и остави перушината в средата на стаята. Да се знае кой е господарят. През пролетта се появи нова котка в квартала. Три дни битките не спираха. След време отиде да види котенцата. Половината приличаха на него. Тогава видя и Момичето. Не беше нещо особено. Не беше разгонена и не се беше разгонвала до сега.
Всяка ден чакаше момичето да мине под прозореца, но то все вървеше от другата страна на улицата. Тази сутрин като я видя,че минава под прозореца се хвърли напред и събори саксията. После се събраха хора, свиреха сирените на линейка...
От тогава често ги виждаше да се прибират заедно. Господарят му вървеше до Момичето. И и разказваше нещо с ръце. Като истински котарак. После се държаха за ръце. А когато ги видя прегърнати да отминават по улицата, остана гладен. И на следващия ден. На третия ден двамата влязоха в стаята и Момичето изми паничките и му сложи вода и храна.
Котаракът лежеше на перваза на прозореца и се радваше на живота. Господарят му пак седеше пред екрана. Но скоро щеше да дойде Момичето. Идваше всеки ден. Вече се беше разгонила. И ще му сложи храна и вода. И котката и скоро щеше да се разгони...
Автор: krassko
16.10 08:15 - КОТАРАЦИТЕ И МЪЖЕТЕ /22/
Мъжете са по хард от жените и котките. И въпреки,че хард диска им е по голям, той е празен. Първата програма качва майката. Някой мъже така си и остават само с нея - "мамини синчета" завинаги. И цял живот повтарят:"Така каза мама. Така готви мама."
Следващата протрама е от бабата. Тя е кратък ЕХЕ. файл, който се изчерпва с: " Маани я тая, не видиш ли ква е шаврантия". И светът е пълен с мачовци, гларуси и воайори - мераклии на преклонна възраст.
Когато ги "ударят хормоните", на мъжете се "качват" първите драйвъри. Те ги "отварят" към света, но понеже са само три, всичко се свежда до: косата, деколтето и краката. Преведено на котешки език: блондинки, любеници и щеки.
И някой амбициозни млади дами умело използуват това. Изрусени и "напомпали" цици се качват на сцената, за да се радват на небивала популярност. Дори "поувяхналите" дами, по известни като "Отлежал Карловски мискет" го правят с променлив успех, сваляйки дрешки пред Президентството.
По природа мъжете са стиснати. Те не обичат да дават пари за цветя и дребни подаръци. И когато нещата опрат до секса, гледат да минат по тънко, задоволявайки се с "пиратски" програми. А тези програми са "копирани" от котараците, птичките и пчеличките.
И жените, като не могат да "завържат" по дълга връзка си вземат котка. Вече не обличат "бялата рокля", което си е мечта на всяка жена. И мечтите им са разбити. А разбитите мечти не могат да се "закърпят" като си родиш дете. Но много жени го правят. Децата растат без бащи и кръгът се затваря...
Забравете Принца и не тичайте след белия кон. Може да е по старичък, да не е красавец и добър пилот, важното е да се грижи за децата и семейството. И децата да растат с бащи. За да се разкъса кръга.
Автор: krassko
17.10 09:17 - Преброяване с Котка /23/
на rummi
От малка го правеше. Още като тръгна на училище. Баба и я вземаше от училището. Вървяха по улицата. Тръгваха от опашката на Коня. Спираха пред павилиона и баба и и купуваше нещо. Понякога подминаваха павилиона и влизаха в сладкарницата. Хората се познаваха, поздравяваха и някоя жена току ги спираше. И докато си говореха нещо с баба и, тя я дърпаше за ръката. Такава си беше от малка. Нетърпелива. Щом стигнеха до черквата, сядаха на "тяхната " пейка. Слагаше си кънките и тичаше при децата.
С годините улицата се променяше. В мазето срещу павилиона направиха чейнч бюро. И пред него винаги имаше коли. Големи и лъскави . От тогава вървеше все на отсрещния тротоар. Почнаха да събарят къщите. Направиха блокове. И вече знаеше, видеше ли някой с куфари, повече не го срещаше на улицата. Заминаваха. А тя все така сядаше на "нейната" пейка. Но децата вече не играеха в градинката. Пиеха, пушеха, на земята имаше игли и спринцовки.
Когато гръмнаха чейнч бюрото, баба и се разболя И вече не излизаше. Двете седяха вечер пред телевизора. После и телевизора се развали. Беше голям и тежък, не можеха да го занесат на поправка. И никой не искаше да го поправя. Седяха вечер на масата и мълчаха. Една вечер баба и сложи свещичка в една чинийка и като запали свещичката я повика:
- Ела, дъще. Ела да ги преброим. Да се помолим да са живи и здрави. И да се върнат един ден. - И занарежда:
- Първа замина Надето... ... Надето е в Испания... ...
- После замина Стефан... ... Стефан е в Италия ... ...
- ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Всяка вечер ги брояха. И се молеха: Да са здрави. И да се върнат...
После дойде линейката и откараха баба и в болница. И вечер седеше сама на масата. Ходеше всеки ден в болницата. И като се прибираше пак вървеше по улицата. От опашката на Коня до градинката. Отбиваше се в аптеката. И в диетичния магазин. А после сядаше на пейката. И както си седеше на пейката от някъде дойде Котката. Застана пред нея и я гледаше в очите. Кото човек я гледаше. Искаше да каже нещо. Когато си тръгна, Котката вървеше пред нея. По улицата. По стълбите. Като влязоха, се качи на стола. Седяха и мълчаха. И Тя запали свещичката. Започнаха да ги броят. Броят ги всяка вечер:
- Първа замина Надето... ... Надето е в Испания... ...
- После замина Стефан... ... Стефан е в Италия ... ...
- ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Автор: krassko
19.10 11:15 - Котката и Бялата лястовица /24/
на viki11
Когато се роди, косата и беше бяла. Когато проходи, не ходеше като другите деца. Летеше. Летеше с шейната, летеше с колелото. После полетя с кънките. Летеше на училище. В Университета.
Когато Го срещна, остави кънките заради него. Изглеждаше и различен. Но и той беше като приятелките и, като другите момчета. Все изоставаше. Все беше някъде отзад. Искаше и се да полетят заедно. Двамата. Беше и дотегнало чакането и връщането назад. Накрая той изостана толкова назад, че никога повече не го видя. Остана само болката.
И в Нета беше същото. Летеше. Сърфираше. Понякога срещаше някого. Искаше и се да полетят заедно. Но всички искаха да я учат.
Да пълзи. Да лази. Да ходи… И отново оставаше болката.
А после дойде болестта. Болеста я накара да ходи. За да се срещне с безразличието на хората. Пренебрежението. Искаше пак да лети. И започна да плува. Водата я успоявяше. Чустваше се лека, готова да полети. Искаше си крилете. Но пак я учеха. Да ходи. Да пълзи.
Тогава отиде в Планината. Да погледне от високо. Като птиците. И пред хижата я чакаше Котката. Когато се настани, Котката влезе в стаята. Беше уморена и си легна рано. Събуди се през нощта. Котката лежеше на гърдите и. В стаята беше светло. От стените, от тавана струеше светлина. Почти допряла се до лицети и Котката я гледаше втренчено. Право в очите.
Когато се събуди отново, Котката я нямаше. Слънцето беше високо над Кабул. Взема си кафе и излезе пред хижата. Котката я чакаше. Беше нетърпелива. Като си изпи кафето, Котката я поведе по пътеката край езерото. Спря при “Ръцете” и търпеливо чакаше да си налее вода. После я преведе през потока и продължиха покрай езерата нагоре.
При всяко езеро котката спираше и двете се наслаждаваха на гледката. След Бъбрека* пътеката тръгна стръмно нагоре. Поседяха на каменната пейка до чешмичката. И пак преминаха потока . Над тях имаше малък водопад. Планината се разтваряше пред тях и ги обгръщаше. Беше като прегръдка.
Когато стигнаха последното езеро, Котката изчезна. Тя стоеше на върха, а долината и езерата се разтилаха под нея. Слънцето и Планината сякаш и даваха крила. Беше и леко, леко. И тя полетя.
Летеше. Беше свободна. Радваше се на Свободата. Пикираше, гмуркаше се и правеше осморки. А хората гледаха към небето и сочеха нагоре. И се прегръщаха. Бяла лястовица. Има Любов.
Има Надежда.
Автор: krassko
2. Разкази за Котки 1
3. Разкази за котки 2
4. Разкази за котки з
5. Поети от Blog.bg 1
6. Поети от Blog.bg 2
7. Поети от Blog.bg 3
8. Поети от Blog.bg 4
9. Поети от Blog.bg 5
10. Поети от Blog.bg 6
11. Поети от Blog.bg 7
12. Поети от Blog.bg 8
13. Поети от Blog.bg 10
14. Поети от Blog.bg 9
15. Поети от Blog.bg 11
16. Поети от Blog.bg 12
17. Al Green
18. Im in love with you
19. Ain't No Sunshine
20. louis
21. Elle King - Ex's & Oh's
22. Венеция