Думи далечни дочувам и зов

Галят най-нежната струна,

Повярвала в твойта любов

В морето, във тебе се гмурнах.

 

Вълните ти топли ме галят

Гърдите ми нежно  целуват,

Устни по устните парят

И страсти във мене бушуват.

 

Щастлива докрай се отдавам,

Повярвала лудо в съдбата...

Но кой си? Защо не познавам

Гласът ти взривил тишината?

 

Брегът аз потърсих отново   

Спасителен пояс и лодка,

Но там при скалите прибоя

Разбива мечтите до болка.

 


Изображенията са на адрес:

actualno.com/.../2007/08/03/f4889df93c.jpg

www.sochi-travel.info/articles/tag/storm/

Мечтите са море безбрежно,
отнасят в чудни светове,
прегръщат като вятър нежно,
но щом потърсим брегове
в света реален ни запращат
и в миг отричат се от нас.
Остава само спомен прашен
от мелодичния им глас...

и никакви брегове повече, плуването му е майката, добре че си го мога от малка, ама си е хубаво човек да си полегне и на пясъчния бряг и да си гради пясъчни дворци. Като се замисля и да не искаш сам да си потърсиш бспасителен бряг, все някоя морска буря ще долети от мрака и щеш не щеш пак ще акустираш при добър късмет на брега , където дай боже да се намери някоя русалка или морски дух, които да те вземеат под крилце и да влеят живот в теб. Харесва ми стихотворението ти, поздрави.

Урагани разбиват мечтите,
русалки целуват сълзите.
Нептун с тризъбец боде ни
и с любов тъгата заменя.

В красивото винаги има по малко тъга. И блондинките плачат, в повечето случаи без да знаят защо:)))))))

Нептун насам, знаеш ли тук в блога колко много има за бодене :))))

Като цъфнат цветята и им се разлудуват хормоните ще има да се чудиш какви страсти ще се развихрят в блога.:)