Музата ми от морето се завърна

     и на летището тя още ме прегърна,

     прегърна ме направо пред децата,

     какво като не съм им аз бащата...

     Не беше радост то, не беше чудо,

     зная обича ме Музата ми лудо,

     за  десет  дни  не  ми  изневери,

     но на морето... то там не се брои .

     Завърна се тя освежена, млада

     и стиховете ми чете с наслада,

     гушка се и  бързо тя заспива,

     от "плажа" доста се е изтощила .
 

     А аз седя до късно пред екрана,

     пиша и се чеша по главата,

     че нова болест май ме хвана

     и пак са ми покарали рогата.

     И зная аз щастливи са жените
     когато "украсяват" ни главите,
     разцъфват, стават те красиви
     и "палави" в леглото самодиви .