Когато те залюби модератор 
търси си да целунеш алигатор
и мъките да свършат изведнъж,
нали си блогър трябва да си мъж,    
че иначе те чакат мъките на Ада -
единият на “Първа” ти го "слага"
и от очите още не потекла влага,
след него другият го вече "вади"
докато усетиш тъй ти го "понади",
че три дни не можещ да седиш,
подсмърчаш само и мълчиш.
Броячите стоят като на панихида
и постингите тичат като на корида,
а ти събираш сили, смелост пак
и нещо ново пишеш кат глупак,
но копи-пейст “отбора” те застига,
посипват ти главата с “мамалига”
и с два-три жлъчни коментара
оставят те да сърбаш таз попара,
която други тука всеки ден дробят
дали за радост чудиш се, или за яд.
Но и да се въртиш напред-назад -
модератора ще ти е все отзад.