И сто години да живея, пак ще имам сили
                               да те очаквам, да пея за теб и идващия ден,
                               а времето - болнаво старче - нека да се хили,
                               че нова нощ и сутрин са минали край мен.

                               От много  месеци във бдение живея само,
                               безспирно бдя над теб с надежда най-добра,
                               ослушвам се в очакване и напрежение голямо
                               за всеки звук от скайпа дошъл като на игра.

                               Във виртуалния ти свят - от дъната на мрака даже -
                               ликът ти отново да изгрее в дивна красота,
                               не спя, в очакване съм Зората в утрото да се покаже,
                               че в настоящото живеем - ще ни докаже тя.