Изгубената любов

                                    Сълзи и бурени останаха във мен                                  
                                    и мъката която няма да изплача,                                  
                                    напразно ще я търся в здрача                                  
                                    отново да я срещна някой ден.                                    

                                    Животът ми без нея тъй горчив -                                  
                                    като цигулка останала без струни -                                  
                                    напразно търся истинските думи                                  
                                    да бъда отново някога щастлив.                                     

                                    Раздялата е непосилно бреме                                   
                                    напразно чакам мъничко късмет                                  
                                    дори циганката отказва да гадае                                    

                                     и кой съдбата може да приеме                                  
                                     когато нещастието дни наред                                  
                                     в сърцето му и ден и нощ ридае.




 

Краси!

Идва пролет, кокичета, минзухари, романтика:)

Дано е чут, но защо не пробваш на Петльов ден да и накукоригаш един призив. Може да дочуе от някой чужд двор далечен.
Шегувам се разбира се.
Чувствай се разбран от приятелите ти и изгубеното ще се излюпи от самосебе си.

Честно казано бяп доста натъжен от поредните приятели напуснали блога.
Но не всеки може да понася атмосферата тук.
Единствената утеха е, че след време някои се завръщат...
Поздрави, приятелю!

Честно казано, аз май ще се окажа прав Краси, че не са виновни плюещите по хората, но и тези, които ги търпят. А и тези, които са ги пуснали на „детската площадка“ :-)
Миналата седмица бях бесен, защото тъкмо убедих някои приятели да се върнат в блога, не от любов към него, а от тъга по приятели. Но се оказа че само 1-2 постинга пак са унизени и изгонени.
За това сега ще чакаме изпросената заплаха да ни контролира СЕМ докато пишем :-)
Вярвам че някой ден няма да се налага да пишем тъжни стихове и конспиративни есета, вместо радостни споделяния.

Слънчева и усмихната неделя да имаш.

Защото има блогъри, които пишат и на сериозни теми, а не само стихове.

заради настроението си. Няма такива случаи. Но обратното става непрекъснато. Но целта е по - важна от думите на някои невъзпитани блогъри, а може би и сенилни, които не знаят даже къде и какво пишат. Контролът върху словото не е демократичен елемент, а белег на диктатура.

Не мисля че е възможно тук да се пише друго освен споделена ирония и тъга, както е направил Краси с случая.
А то е защото е невъзможно да се напише нещо радостно, без да е оплюто с обиди. Нито дебат на тема, защото някой изважда едно изречение от някъде и с обидни квалификации и лични интриги импровизира интриги ПУБЛИЧНО!

ТИ Радостно преди малко беше участник в постинг създаден по импровизиран мой цитат и интерпретиран обидно касаещ вярата и разбиранията ми.Публично.

Това никога в човешката история не се е разследвало от Никой Радостина.
То винаги е било порочно и недопустимо и осъдено при самата му проява.
ПОНИМАЕШ ЛИ МЪНИЧКО ПОНЕ???
Вече си влязла в списъка ми, за изтриване без да чета.

Срещи и раздели...това е животът.
Но нека щастливите мигове на споделеност са повече!
Поздрави и от мен, Краси!

П. П. Снимката на дамата с морето е прекрасна, точно в мой стил )_))

Явно си се справила с преводите щом иваш време за коментари:)
Снимката е от картина на Ричард Джонсън - всепризнат съвременен американски художник.