2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 6880 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2009 06:58
ПЕСЕНТА НА ЩУРЕЦА
valiordanov
Един самобитен талант в Blog.bg, който е толкова разностранен и всеобхватен в стиховете си, че за да добиете цяластна представа за творчеството му, трябва да разгърнете книгите му. Стиховете които съм подбрал показват поета такъв, какъвто го видях като един от вас - поетите от блога.Поетите в Blog.bg
Автор: valiordanov
АПЛИКАЦИЯ
Нарязах си живота
на хиляди слънца...
и облачета сложих,
и дъхави цветя.
За покрив на душата
оставих си небе...
За смисъл - буен вятър
с най-щурите коне...
Вратата - без ключалка...
Комин не сложих там...
Една надежда малка
поставих си за храм.
И налепих живота
на бял картонен лист...
Усетих се дълбоко
до корените чист.
Домът си апликиран
ще ви покажа сам.
В картината се взирам -
сърцето ми е там.
Дано да ви хареса.
За първи път ми е,
но апликирах честно
живота си поне...
ЩУРЧЕТА В МЕН
Цяла нощ пяха щурците.
Песента им заливаше стаята
и подеха я даже стените
сякаш моите мисли чертаеха...
С благозвучната рохкава музика
те се впиваха точно в сърцето
и кръвта ми гореща танцуваше
и събуждаше в мене момчето...
със крачетата боси то шляпаше
из прахта в коловози по нивите,
радостта му разнасяше вятъра...
(а щурчетата весело свиреха)...
И луната целуваше раните -
коленете ожулени, лактите...
Музикантите дърпаха струните
и запяваха жабите с квакане...
В концертната нощ под звездите
се пренасях в страната -мечта...
Заживяха във мене щурците
затова ми танцува кръвта.
Щом зад хребета слънцето падне,
по небето изгряват звезди
и очакват трептящи и жадни,
пак във мен да засвирят щурци.
КАРТИНА
Очите ми пресипнаха за теб,
часовникът с отрова се нагълта.
Стаята - обширна гола степ,
диша с мене, но изглежда мъртва.
По стъклата капе тишина
и стените се целуват във ъглите.
Лампата от мъка изгоря,
никой за смъртта й не попита.
Вратата не скрибуца от печал,
останала да зее - празна яма,
на гвоздея виси жалейка - твоят шал.
Портретът ти отдавна там го няма.
Нахлува студ, аз целият горя,
пожарът ми изтиква студовете,
а в стаята ухае на жена -
от вазата с любимото ти цвете…
Ц В Е Т О В Ъ Р Т Е Ж
Хищен поглед в деколтето
и разпалва се пожар.
По-надолу нежно цвете
чака своят градинар.
То усеща топлината,
но бушува луд стремеж.
Най-полезен за цветята
е един цветовъртеж.
Амбициран до заблуда,
от желания - пиян
кацнах като пеперуда
сам на цветето - капан.
И сервира ми съдбата
истината недобра:
„Щом си роб на аромата -
ще си жертва на цветя!”
-
КОМПОЗИРАНО СТИХОТВОРЕНИЕ
По релсите на твоето мълчание
ръждясали от лична самота,
се композира моето терзание
задвижено от трепета на любовта.
Странен шум разцепи тишината,
воал от звездни чувства се развя.
Той бършеше на релсите ръждата
и ти като луната заблестя.
Гарата на срещата ми с тебе -
вълшебна като приказен палат,
бе сякаш огледало от копнежи
раздиращи един любовен свят.
Семафорът замига от вълнение...
Накацаха звездите по перона...
Божественно, вълшебно озарение
открих във тебе - моята икона.
Мига ни се превърна в светлина...
Потеглихме със влака на мечтите
по релсите, на нашата съдба
и с влюбените песни, на щурците...
ПОИСКАЙ МЕ
Дочакай ме среднощ във своя сън
и в мислите си също ме дочакай.
Ако студена зима е навън
при теб ще вляза като топъл вятър...
Дочуеш ли гласа ми като шепот,
усетиш ли дланта ми като лъч...
Поискай ме! Усмихвайки се леко,
завинаги при тебе ме задръж...
А падналата сянка от тавана,
докоснала те като нежен плащ,
ще ме покрие с теб за да остана...
Луната ще ни бъде нощен страж.
И хиляди звезди като камбани
ще дирижират нашите мечти...
В мен вятъра, ще искам да остане...
Ще искаш ли от мен това и ти?...
Животът, ми прилича на врата...
Животът, ми прилича на врата
която сам не мога да отворя.
От пантите, ръждясала душа,
скрибуцайки, тя сякаш с мене спори.
От бравата, разпятието мое
ключът завърта смисъла към нещо...
Самотни са заключените спомени,
размесени от истинност и грешност...
Вратата ми е с няколко бои,
изпъстрена от черно и от бяло...
От мръсните ръце, петно личи
което загрозява я изцяло.
По прага са разсипани стъкла,
готови всеки миг да ме порежат.
Кръвта ми, да прилича на следа,
която все до мен да те отвежда.
От всякъде животът е врата.
Все нещо, зад гърба за кратко крие.
Блести по нея моята мечта,
от блясъка, не се плашете вие...
http://valiordanov.blog.bg/
.
http://sensation.blog.bg/ - е блокиран о...
За отворените писма и за реакцията на ек...
02.12.2008 01:35
Аз се опитвам в момента да го превеждам .И ще го преведа за първи път на фински само него !
Няма да се излагам с другите ,дето са ,почти като мене ! Поздрави и на поета и на теб krasko !
02.12.2008 06:49
Радвам се че го познавам ...:))
Благодаря!
http://vbox7.com/play:9b38a0e5
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ГО ОТКРИХ В STIHOVE BG, КАТО ПРОЧЕТОХ ТВОРБАТА "ЗАВЕТ"
ЕДИН НЕГОДНИК ТАМ БЕ ОТКРАДНАЛ ИМЕТО НА АВТОРА АЗ НЕ ЗНАЕХ И МУ ПИСАХ ЧЕ ТОВА Е УНИКАЛЕН СТИХ А ТОЙ НЕ МИ ОТГОВОРИ И МИ СТАНА СТРАННО...
МИНА ВРЕМЕ И ЕТО ЧЕ В САЙТА ЗАПОЧНА ДА ПИШЕ ИСТИНСКИЯ АВТОР - ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ И ТОГАВА ОТКРИХ ОЩЕ И ОЩЕ ПРЕКРАСНИ СТИХОВЕ
ИМА ЕДИН ВЕЛИК СТИХ ЗА ВИСОЦКИ, НЯМА РАВЕН В БЪЛГАРИЯ ТОЙ, НЯМА...
РАДВАМ СЕ ЧЕ ПРИ ТЕБ ДНЕС ГРЕЕ ЗВЕЗДАТА НА ВАЛ И НЕКА ПОВЕЧЕ ХОРА СЕ ДОКОСНАТ ДО ИСТИНСКОТО, ДО ЦЕННОТО, ДО ВСЕОБЯТНАТА ДУША НА ТОЗИ ПОЕТ!
С ОБИЧ КЪМ ДВАМАТА
ДЖУЛИЯ БЕЛ
сътворени, личи класа.
С всяко следващо представяне изникват нови неща,
нови въпроси и отговори, но за всичко това ще напиша отделно.
Още веднъж благодаря на всички.
Въ3хищавам му се!
И още веднъж на всички тези, които успяват да видят цветовете там, където ние не успяваме да ги съзрем ! :)))
Чела съм и други негови стихотворения и съм се изумявала от изказа на чувствата и мислите.
А сега разбирам ,че е и "самобитен"!
Това още повече засилва възхищението ми от него!
Но да не би пък БОТЕВ и ЯВОРОВ да са имали специално образование та затова да са велики?!
Благодаря ти за благородната инициатива,Krassko!
Това показва и доказва и твоето благородство!
Поздравления и за двамата !
Да стенеш искам щом те обладая.
Да закипи неистово страстта.
Да се усетиш стигнала безкрая
със впити нокти, котви във плътта.
Струйки пот с наслада да се смесят.
Гласът ти, да е шепот от екстаз.
Косите, като разпиляна есен
с дъха си зачестен да милвам аз.
Погледът ти жаден да танцува
по мъжкото ми тяло, нежен блус.
Да чувстваш, че си с мен, да ме целуваш...
Страхът, че ме загубваш, да е чужд.
С напуканите устни от наслада,
оазис да откриеш в мойта страст,
а любовта, двуостра, без пощада
да бъде впримчена до болка в нас.
Да молиш този миг да продължава,
(в безкрайност да прерастне, може би)...
Такава близост на един се пада.
Поискай ме сега...и ме вземи...
Валентин Йорданов
коментар няма да пиша..мисля,че всички го усещате..
12.01.2011 20:56
2. Разкази за Котки 1
3. Разкази за котки 2
4. Разкази за котки з
5. Поети от Blog.bg 1
6. Поети от Blog.bg 2
7. Поети от Blog.bg 3
8. Поети от Blog.bg 4
9. Поети от Blog.bg 5
10. Поети от Blog.bg 6
11. Поети от Blog.bg 7
12. Поети от Blog.bg 8
13. Поети от Blog.bg 10
14. Поети от Blog.bg 9
15. Поети от Blog.bg 11
16. Поети от Blog.bg 12
17. Al Green
18. Im in love with you
19. Ain't No Sunshine
20. louis
21. Elle King - Ex's & Oh's
22. Венеция